Какво значение има за България опитът за метеж в Русия? На пръв поглед - почти никакво. Но за още повече хора стана ясно, че в момента Русия е извор на нестабилност. За това се досеща дори и Радев. От Александър Андреев.
Какво значение има за България опитът за метеж в Русия? На пръв поглед - почти никакво, но пък за още повече хора стана ясно, че в момента Русия е извор на нестабилност. Явно за това се досеща дори президентът Румен Радев, който в тази връзка пожела България да укрепи отбранителния си капацитет. И то в рамките на НАТО.
Костадинов и отровните газове във Фейсбук
Неколкочасовият опит за метеж (или инсценировка?) предизвика буря от вълнения в социалните мрежи, но в реалността на българската политика не се случи почти нищо. Ако изключим, разбира се, г-н Костадинов, който използва случая, за да вкара в своя Фейсбук-балон още отровни газове срещу анонимните "рупори на американското посолство" и да призове към унищожаването на някаква видима само за него "озверяла античовешка сган". Всъщност какво е написал лидерът на "Възраждане" не е особено важно, защото неговите страховити закани вече доста се поизтъркаха и предизвикват само прозявки. Важно е друго: прокуратурата най-после да обърне внимание на словотворчеството му и да поразлисти законите по такива теми като "език на омразата" и "подбуждане към насилие". Защото г-н Костадинов е партиен лидер и депутат и в тази си роля би трябвало да се държи по-отговорно от превъзбуденото население на социалните мрежи.
Ако приемем, че тези мрежи отразяват - макар и с големи изкривявания - настроенията сред българските гражданки и граждани, то опитът за метеж в Русия не променя особено досегашната картина. Малцинството, което подкрепя Путин в България, празнува поредния държавнически успех на кремълския господар, който не допуснал руснаци да проливат кръвта на руснаци (докато в същото време проливат кръвта на украинци). Едно общо-взето мълчаливо мнозинство повдига рамене, доколкото смята и Пригожин, и Путин за злодеи и не се чувства длъжно да подкрепя когото и да било от двамата. Сред това мнозинство има страхове за безопасността на България в ситуацията на евентуален руски хаос или гражданска война (които явно е усетил и Радев), но също и надежди, че събитията от събота могат да ускорят края на войната. Така стигаме и до другото малцинство, което - без да подкрепя изрично "готвача на президента" - се надява самият президент да бъде отслабен и скоро да падне. Да, сред това малцинство има и гласове на злорадство, както и смели очаквания за разпад на руската колониална империя, но това е по-скоро гняв заради войната и пренавита реторика, отколкото сериозно геополитическо разсъждение. Такава е приблизително изкривената картина в социалните мрежи - и много бъркат всички онези, които я смятат за меродавна. А половината от българите, която изпитва симпатии и някаква (основателна или не) благодарност към Русия като някакво абстрактно цяло, която се чувства свързана с руснаците, без да ги познава особено и без да е наясно с техните (високомерни) чувства към българите, тази въпросна половина няма да промени нагласите си от днес за утре. Това е положението.
Опитът за метеж в Русия и партиите в България
Колкото до партиите и политиците (без да броим "Възраждане"), у тях опитът за метеж в Русия само укрепва убеждението, че мястото на България е в НАТО и в ЕС, които - за разлика от руската колониална империя - обещават сигурност, законност и предвидимост. Сигурност, защото хаосът в една от двете големи ядрени сили много лесно може да удари България. Законност, доколкото през последните дни окончателно лъсна произволът в Русия, където президентът си позволява в рамките на часове да сочи престъпници, а после да ги амнистира, без да се занимава с разни подробности като закони, прокуратура и съдилища. И предвидимост, защото пословичната европейска бюрокрация сериозно спомага за благоденствието на българите, без да мъти главите на хората с някакво месианство, докато в руския политически хаос вече всичко е възможно.
Умерените партии и политици в България (тук пак не броим "Възраждане") всъщност преживяват едно политическо освежаване на своя изричен или премълчан евроатлантизъм. И сигурно изпитват облекчение след случилото се в Русия, защото могат още по-спокойно да практикуват този евроатлантизъм. В съзвучие с големия парадкос на онези български гражданки и граждани, които, колкото и да обичат Русия на теория, на практика продължават с радост да живеят в ЕС и под отбранителния чадър на НАТО.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.