Когато преди 16 месеца руската армия нахлу в Украйна, редица наблюдатели (включително и някои политици) бяха убедени, че Киев ще падне до 3 дни. Даже имаше и прогнози това да се случи в рамките на 24 часа. Е, последващите събития доказаха несъстоятелността на тези очаквания, но в петък вечерта на 23-и и почти целия 24-и юни съдбата напомни, че обича да си прави шеги.
Когато силите на ЧВК "Вагнер" поеха контрола над Ростов на Дон и се насочиха към Москва, изведнъж се появи въпросът колко време ще им е нужно да стигнат до руската столица. И дали "Киев пада до 3 дни" няма да стане "Москва пада до 3 дни". Че даже в събота по обяд, след като военната колона беше влязла във Воронеж, сметките показваха, че с такова темпо наемниците биха стигнали до Москва за по-малко от 24 часа.
Последното не се случи, танковата колона стигна "само" на 330 километра от Москва, след което бе обявено споразумение. Президентът на Беларус Александър Лукашенко е успял да помири двете страни и в крайна сметка лидерът на "Вагнер" Евгений Пригожин ще избегне наказателно преследване в Русия за сметка на изгнание в Беларус, част от бойците му ще подпишат договори с военното министерство, и на никой от участвалите в авантюрата (твърде краткотрайна, за да бъде наречена "метеж") няма да се повдигат обвинения за участие във въоръжен бунт. "Романсът" между Пригожин и военния министър Шойгу приключи за един ден, а властта в Кремъл, оспорена за кратко, отново изглежда стабилна.
Този "руски романс" стартира изпепеляващо и накрая от него остана само пепел. Първо, Пригожин обвини руската армия, че удря "Вагнер" в гръб. В отговор срещу него бе образувано наказателно дело за метеж, а президентът Владимир Путин заговори за "предателство" срещу Русия и руския народ. Силни заявки, още по-силни действия от страна на "Вагнер" на следващия ден, но... Всичко приключи някак си прозаично, или поне така изглежда към момента.
Макар и мимолетна, от тази авантюра могат (и трябва) да бъдат извадени някои изводи.
Като начало, как е възможно такива неща да се случват в 21-и век, биха се попитали мнозина. Ами възможно е, както се вижда. По-скоро въпросът е къде (и защо) подобни сценарии са реалност, а не само спомен.
Събитията от петък и събота показват защо Европа и Русия обитават две различни реалности. В Европа военните преврати и въоръжените метежи са минало, заключено в килера на историята. Последният успешен преврат е през 1967-а година ("черните полковници" в Гърция), последната конвенционална гражданска война е испанската през 1936-1939 година, а последната "неконвенционална" такава - конфликтът в Северна Ирландия, приключва с Белфасткото споразумение от 1998-а година. (Войните покрай разпада на Югославия не влизат в тази категория, защото представляват противопоставяне между вече формирани и обособени нации в рамките на федеративна държава, а не граждански конфликти, каквито се наблюдават в същата държава по време на Втората световна война).
Тук някой може да възрази, давайки за пример осуетения опит за държавен преврат в Германия от края на миналата година, но детайлите около този "проект" (ако приемем, че наистина е съществувал заговор, а не става дума за сценарий на службите за сигурност) показват колко несериозна е цялата тази история. И колко далеч от реалността е хипотезата за подобно развитие.
В Русия обаче нещата са сериозни. Или поне доста по-сериозни. Военна структура с няколко десетки хиляди въоръжени мъже си позволява да предизвика поне смут по върховете на държавата. И това не е изключение, защото само в най-най-новата история (след падането на Берлинската стена), може да посочим още 2 аналогични случая. Първият бе Августовския пуч срещу Михаил Горбачов (1991), чието потушаване на практика изстрелва Борис Елцин към Кремъл. Вторият бе през 1993-а година, като кулминация на Руската конституционна криза, когато пропрезидентските сили, начело с Борис Елцин, и "парламентарните бунтовници", начело с Руслан Хазбулатов и Александър Руцкой, стигат дори до въоръжени сблъсъци.
Така Русия попада в "престижната" компания на държавите, в които в днешно време се случват (опити за) военен преврат и/или граждански въоръжени конфликти - Судан (гражданска война, която продължава и в момента), Казахстан (опит за преврат през 2022 г.), Мали (преврат през 2021 г.), Мианмар (преврат през 2021 година), Турция (опит за преврат през 2016 г., последният успешен е от 1980 г.), Египет (преврат през 2013 г.)... Възможно е и да пропускам някое подобно събитие, но тенденцията е показателна.
А в "нашата" част на света имаме примера с Черна гора, където през 2016 година е бил подготвян преврат. За което бяха осъдени... руски граждани. Толкова по въпроса за сравнението.
Следващият важен извод е относно духа и моралната кондиция на руските бойци покрай развитието на войната в Украйна. Бунтът на "вагнеровци" говори достатъчно в тази посока. А фактът, че срещу тях така и не се изправиха руски редовни военни части, говори още повече. 16 месеца след началото на "специалната военна операция" явно и на редовите, и на наемниците, им е дошло до гуша. Което допълнително намалява шансовете на Москва за краен успех.
В същото време трябва да отбележим, че властта в Кремъл се справи доста бързо и доста успешно с предизвикателството на Пригожин. Очакванията той да предизвика сериозни сътресения в Москва, стигащи чак до разпад на Руската федерация, бяха много пресилени и в рамките на пожелателното мислене. Друг е въпросът дали за нас (за България, за ЕС и НАТО, за Украйна) Пригожин би бил по-добра опция пред Путин. Но това изисква и по-сложна аналитична мисъл. Каквато рядко виждаме по отношение на фигурата на Алексей Навални, например. Бинарното мислене, че щом Путин е "лош", всеки негов противник е "добър" или поне за предпочитане, няма да ни донесе нищо добро.
А иначе от целия еднодневен "романс" най-печеливш се оказа беларуският президент Александър Лукашенко. След като години наред бе възприеман едва ли не като васал или прокси на Кремъл, сега сякаш дойде неговият звезден миг - да се прояви като първостепенен фактор в международната политика. Пък макар и само в един епизод.