Каква съдба очаква "Вагнер" в Африка и Близкия изток

Миналата събота светът наблюдава как наемниците на "Вагнер" маршируваха към Москва срещу ръководството на руската армия и след това също толкова внезапно се обърнаха, отказвайки се да тръгнат към руската столица, пише Руската редакция на Би Би Си.

В последния момент шефът на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин с посредничеството на Александър Лукашенко сключи сделка с Кремъл, според която Минск му даде убежище, а на онези негови бойци, които не участваха в бунта, бе позволено да подпишат договори с руското министерство на отбраната.

След сключването на такива споразумения в събота вечерта Пригожин заяви в своя "Телеграм" канал, че "те" (най-вероятно имайки предвид Министерството на отбраната) са искали да разпуснат ЧВК, но не е ясно дали това е основната и единствена причина за неговия "марш" към Москва.

В понеделник вечерта Пригожин публикува друго аудио съобщение, в което твърди, че никой от неговите бойци не иска да подпише договор с министерството на отбраната и че компанията му трябвало официално да престане да съществува на 1 юли.

В същото време остава неясно какво ще се случи след разформироването на ЧВК "Вагнер" с онези наемници, които са извън Русия.

Междувременно персоналът на ЧВК "Вагнер" активно присъства в много страни по света - в Либия, Судан, Мали, Централноафриканската република, Мозамбик, Буркина Фасо, Мадагаскар и Венецуела.

В същото време много наемници са обвинени в престъпления, извършени в Либия, Сирия, Централноафриканската република, Мали и Украйна, а често и срещу цивилни граждани.

Както каза в интервю за Би Би Си дипломатически източник в ООН, който от много години наблюдава дейността на вагнеровците, ако тази групировка престане да се ползва с подкрепата на руските власти и действително бъде разпусната, тогава руското министерство на Отбраната може да спре доставките за части на ЧВК "Вагнер", останали в Африка.

Според този източник наемниците в Африка, особено в Централноафриканската република, Либия, Судан и Мали, ще останат без парични надбавки, както и без политическа и военна подкрепа. Тоест на практика те ще останат без работа и ще започнат да търсят работа по професията си, което може да представлява сериозна заплаха за страните, обременени от нестабилност, граждански войни и бунтове.

Междувременно първите жертви на борбата за власт по правило са цивилни и можем само да се надяваме, че в страните, където вагнеровците действат сега, целият настоящ хаос няма да се превърне в необуздано насилие от страна на групата, която е известна с това.

Но какви точно са задачите на ЧВК "Вагнер" в Африка и Сирия и какво може да се случи там, ако групата бъде разформирована и престане да получава подкрепа от руското министерство на отбраната?

Либия

Наемниците на ЧВК "Вагнер" се появиха за първи път в Либия през есента на 2019 г. Тогава те се присъединиха към войските на бунтовническия генерал Халифа Хафтар, който контролираше Източна Либия и организира кампания срещу Триполи, където се намираше признатото от ООН правителство на страната.

Там те бяха използвани като щурмови отряди, за да пробият отбраната на столицата, след което офанзивата на Хафтар спря.

Опитът на тези мъже във фронтови битки, снайперските и разузнавателните умения изиграха важна роля и с помощта на "Вагнер" силите на Хафтар успяха да окупират някои от южните предградия на Триполи.

В същото време обаче се разкриха много неприятни моменти. Разследване на Би Би Си през 2021 г. откри доказателства за наемници, убивали цивилни и за незаконно използване на противопехотни мини и мини-капани в жилищни сгради в Триполи.

Разследването също така показа, че Москва е доставяла на наемниците модерни оръжия и оборудване.

Сред секретните документи за служебно ползване, които Би Би Си получи от източници в либийските разузнавателни служби, бяха списъци за доставките на такива оръжия за определени звена на ЧВК "Вагнер" в Либия.

"Това са в по-голямата си част най-модерните оръжия, най-модерните, технологично напреднали оръжия на въоръжение в руската армия", каза британският военен експерт Крис Коб Смит, с когото Би Би Си се свърза за коментар относно този списък. "И това включва не само достъп до значителен бюджет, но и правото да се използва най-новата, ако не и най-секретната технология. Така че "Вагнер" изглежда е нещо повече от просто неофициален компонент руска армия".

Съобщава се също, че частите на "Вагнер" в Либия се снабдяват от самолети на руските Въздушнокосмически сили, които извършват редовни полети между контролираната от Русия военна база в сирийския град Латакия и Източна Либия.

Ясно е, че подразделенията на "Вагнер" в Либия са силно зависими от подкрепата на руското министерство на отбраната и загубата на тази подкрепа може да повлияе значително както на силите на групировката в Либия, така и на самото ѝ присъствие в тази страна.

Въпреки това местни източници казват на Би Би Си, че след неуспешния бунт, няма забележими промени в позицията на ЧВК "Вагнер" в Либия.

Мали и Централноафриканската република

Уверенията на руския външен министър Сергей Лавров, че след съботните събития руски военни инструктори ще продължат да работят в Мали и ЦАР, свидетелстват за стратегическата роля, която тези две страни играят за Кремъл с амбициозните му планове да разшири присъствието си в Африка.

В краткосрочен план бунтът на Пригожин най-вероятно няма да засегне хилядната група вагнеровци, които са в Мали от края на 2021 г. по покана на местната военна хунта.

Дейността на наемниците там е тясно преплетена с нарастващите дипломатически и икономически интереси, които Русия развива в Мали, откакто временното правителство на полковник Асими Гоита дойде на власт в тази африканска държава през август 2020 г.

Малийските власти отричат ​​да използват услугите на наемници, като предпочитат да твърдят, че са подпомагани от руски военни инструктори.

В същото време присъствието на наемниците на ЧВК "Вагнер" в Мали накара френските и съвместните европейски военни контингенти, които от 2013 г. помагат на малийската армия в борбата срещу бойците на "Ислямска държава" и "Ал-Кайда", да напуснат страната.

Вагнеровците обаче не направиха нищо, за да подобрят ситуацията със сигурността.

Според проекта ACLED (платформа за събиране на данни, анализиране и картографиране на информация за кризи) между 2021 г. и 2022 г. актовете на насилие от страна на наемниците са се удвоили, като цивилните са станали техните основни жертви.

Военните операции на армията на Мали с участието на наемниците от "Вагнер" също доведоха до увеличаване на броя на цивилните жертви. Една от най-скандалните беше едноседмичната операция край град Мура в центъра на страната, по време на която бяха убити около 500 цивилни.

ООН свърза тези жертви с действията на армията на Мали и "чуждите сили", а САЩ наложиха санкции на действителния командир на групата Вагнер в Мали и двама от неговите помощници.

Действията на наемниците в Мали не бяха възпрепятствани дори от избухването на войната в Украйна - вагнеровци бързо окупираха базите, оставени от френските войски в северната част на страната.

В същото време представители на гражданското общество и потребители на социални медии, които подкрепят хунтата, водят кампания руските сили да заменят мироопазващата мисия на ООН MINUSMA в страната.

През май Пригожин в интервю за Afrique Media TV, базиран в Камерун телевизионен канал, свързан с неговия бизнес, се похвали, че вагнеровците действат в Мали и Централноафриканската република много по-ефективно от мироопазващите сили на ООН.

Нарастващата зависимост на Мали от подкрепата на Москва стана ясно видима на 16 юни, когато малийският външен министър Абдулайе Диоп призова за незабавно изтегляне на мисията MINUSMA от страната.

Сега различни джихадистки групи могат да се възползват от напрегнатите отношения между ЧВК "Вагнер" и Кремъл и в резултат на това от възможно отслабване на мерките за сигурност в Мали.

Точно както в Мали, в Централноафриканската република няма официална реакция на бунта на Пригожин, въпреки че действат там наемници от 2017 г.

Съгласно споразумение за сътрудничество в областта на сигурността, сключено между Москва и Банги, стотици руски "военни инструктори" пристигнаха в Централноафриканската република, за да се бият с бунтовниците, в размирната от десетилетия африканска страна.

С течение на времето ЧВК "Вагнер" се включи в бизнеса там, като според някои доклади се занимаваше с търговия с минерали, дървен материал и, съвсем предвидимо - с водка.

Наемниците имаха и военни успехи, които им спечелиха подкрепа в обществото. Те помогнаха за победата над могъщата бунтовническа фракция Патриоти за промяна (CPC), която започна бунт срещу президента Фостен-Арчанж Туадера през 2020 г.

Въпреки това, прекомерната зависимост на правителството на Туадера от наемници, на които е поверена защитата на държавните институции и висшето ръководство на страната, създаде усещане за всепозволеност сред вагнеровци, което доведе до масово насилие срещу цивилни по време на войната с бунтовниците . В началото на 2023 г. Министерството на финансите на САЩ повдигна сериозни наказателни обвинения срещу бойци на ЧВК "Вагнер", включително за масови стрелби, изнасилване, отвличане на деца и физическо насилие в Централноафриканската република и Мали.

Разделението, настъпило в ЧВК Вагнер в резултат на бунта на Пригожин, повиши риска доходоносните и до голяма степен самоподдържащи се наемнически операции в ЦАР да излязат извън контрол. Освен това съществува риск наемниците да се сговорят с бунтовниците, особено в богатия на ресурси регион, което може да доведе до дестабилизация в съседни страни като Чад и Судан, които вече са засегнати от действията на "Вагнер".

Продължаващото сътрудничество между правителството на Туадера и Москва обаче засега не дава основание на притесненията, че напрежението между ЧВК "Вагнер" и Кремъл може да застраши сигурността, както и вече крехката стабилност в ЦАР.

Сирия

Присъствието на Вагнер в Сирия е съвсем друга история.

Русия се намеси в гражданската война в Сирия през 2015 г., за да подкрепи силите на режима на Асад в момент, когато бунтовниците вече контролираха голяма част от страната.

Тази намеса коренно промени баланса на силите и сега правителството на Асад контролира почти цялата страна. Това обаче трябваше да бъде платено с огромни цивилни жертви: десетки хиляди сирийци загинаха от руски въздушни удари.

Сега военната база в Латакия на сирийското средиземноморско крайбрежие официално е на разположение на Русия и се използва за снабдяване на частите на "Вагнер" в Африка.

Самите наемници са били разположени в Сирия през 2015 г., но са били ангажирани основно с охраната на петролни полета, където са действали бойци на "Ислямска държава".

Обвиненията във военни престъпления започнаха да се появяват срещу наемниците около две години след като бяха изпратени в Сирия.

През 2017 г. се появи видео, в което няколко бойци на ЧВК брутално изтезават и убиват сириец, след което подпалват обезобразеното му тяло.

Този чудовищен видеоклип се появи в интернет и с негова помощ бяха идентифицирани участвалите в клането, след което роднините на жертвата заведоха дело срещу шестима вагнеровци в московския съд. Руските власти обаче не предприеха никакви мерки, а президентът Путин дори лично награди един от заподозрените с медал.

Тъй като руското военно присъствие в Сирия е официално, това, което се случва сега между ЧВК "Вагнер" и Кремъл, е много малко вероятно да повлияе на руското присъствие в Сирия или да промени подкрепата на Москва за Дамаск.

Въпреки това, независимо как руското ръководство реши съдбата на ЧВК "Вагнер", присъствието и действията на наемниците в Сирия ще бъдат внимателно наблюдавани от целия свят, тъй като много от най-влиятелните страни са въвлечени в сирийския конфликт - от една страна или от друга, под една или друга форма.