Анестезиологът д-р Владимир Илиев от УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД - Пловдив е един от лекарите, преминали курса “Оказване на медицинска помощ по въздух”, който се проведе през юни. Общо 97 медицински специалисти получиха своите удостоверения от обучението си за HEMS (Helicopter Emergency Medical Service), проведено във Военномедицинската академия. По време на курса, който продължи 10 дни, се представи спецификата на авиационната дейност, авиационната физиология и стрес от полет: шум, вибрации, температурни амплитуди, осветление, хипоксия, ускорения, умора. Разгледани са и темите за мениджмънт на ресурсите на екипажа – комуникация, кооперативност в многочленен екипаж, човешкият фактор в авиацията, както и аварийните процедури в полет и авиомедицинската документация. Ето какво сподели той пред ФАКТИ.
- Д-р Илиев, защо изкарахте курса HEMS – оказване на първа помощ във въздуха. Как се оказва първа помощ, когато си ограничен в обстановката от метър на метър?
- Запознат съм от години с добрата практика на действащата въздушна помощ в чужбина. Следял съм случаите, за които е била полезна и е спасявала хора. Когато разбрах, че в България се заформя тази идея, веднага започнах да се информирам, за да разбера как да стана доброволец. Получих голяма подкрепа от ръководството на УМБАЛ “Свети Георги” и целия екип, с който работя в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение към университетската болница, за което съм благодарен.
Преди всичко се явих на медицински преглед, тъй като е важно екипажът да е психически и физически здрав. Всъщност е изключително трудно и се изисква доста опит и добра организация на работния процес, за да окажеш спешна помощ в подобна обстановка „от метър на метър“. Имам опит при обикновените линейки, но при HEMS нещата се случват във въздуха, където оказват влияние различни фактори, които могат да затруднят работата на лекарите. Като цяло, трябва човек да е стриктно организиран и комуникативен, тъй като е в постоянна връзка с отделните звена на HEMS - диспечери, приемащо и изпращащо звено, пилоти, консултанти. Освен това е необходимо да е запознат със състоянието на болния и бърз в преценката и действията си, тъй като дори и най-малкият пропуск може да доведе до фатален изход.
- На какво се наблегна по време на курса?
- По време на курса се представи спецификата на авиационната дейност, авиационната физиология и стрес от полет. Това включва шум, вибрации, температурни амплитуди, осветление, хипоксия, ускорения, умора и др. Като важна част от лекциите и обучението бяха теми за мениджмънт на ресурсите на екипажа – комуникация, кооперативност в многочленен екипаж, човешкият фактор в авиацията, както и аварийните процедури в полет и авиомедицинската документация. Освен това теоретично представяне на основните спешни състояния, налагащи незабавен транспорт, организация на HEMS в развитите страни и как се планира да се приложи в България.
- Как понасяте летенето с хеликоптер?
- Имам голям опит с летенето в самолет, от което даже изпитам удоволствие. За съжаление, все още не съм летял с хеликоптер, тъй като засега не разполагаме с тях. Очаква се първият хеликоптер да пристигне в България между декември 2023-а и януари 2024-а. Предполагам, че отначало ще е доста екстремно, но бързо ще се адаптирам към ситуацията.
- Защо не всеки пациент е подходящ за авиотранспорт. Как и кой определя дали пациентът да се превози по въздух?
- Не всеки пациент е подходящ за авиотранспорт и лекарите са тези, които определят дали той ще се транспортира с хеликоптер, или не. Както вече споменах, в авиацията физичните закони се променят значително и могат да оказват неблагоприятно въздействие върху болния. С изкачването на надморската височина се променя и съставът, и физичните свойства на газовете. Авиотранспорт не е подходящ за пациенти с тежки гръдни травми например и т.н. вентилен пневмоторакс (б.р. - вентилният пневмоторакс се наблюдава най-често при отворен бронх. В разкъсания бял дроб и бронха се създава клапа (вентил), която не пропуска влезлия при вдишване в междуплевралното пространство въздух да излезе обратно навън при издишването. Намалява се всмуквателната способност на гръдната празнина). При несъобразяване на тези фактори, вдигайки го във въздуха, това може да доведе до рязко влошаване на състоянието и дори до смърт. Предварително пациентът трябва много добре да се прецени и ако е необходимо, да бъдат решени някои хирургични проблеми на мястото на инцидента. После, след стабилизиране на състоянието, той да бъде качен на вертолета.
- Имаме ли разписан вече норматив колко е времето за реакция - от подаването на сигнала, до пристигане на мястото на инцидента?
- Все още няма такъв норматив, но това зависи изцяло от преценката на диспечерите, които първоначално приемат сигнала от пострадалите. Предполагам, че ще бъде съобразен с този на останалите страни, като нормативът зависи от тежестта на пострадалите и от разстоянието на болния от базата на HEMS.
- Ще има ли други обучения?
- Във времето ще се проведат допълнителни обучения за спешна ехография по време на инцидент, ще се организират пътувания и в чужбина за обмен на практика. В Италия има специален център на HEMS за обучение на кадри в авиацията с възможност за симулация на всякакви метеорологични, организационни и спешни ситуации.