Коментар на Евгений Дайнов:
По фланговете и в тила на демократичните общества се наблюдава рязко засилване на шумоленето по темата "Американците да натиснат украинците да преговарят за примирие, като отстъпят свои територии на руснаците". Тъй като руските ръководители са изключително елементарни като манталитет, веднага е очевидно, какво става. След като "походът" на Пригожин към Москва разкри тоталната безпомощност – и следователно обреченост – на путинския режим, сега е необходимо на Запада да бъде внушено, че няма такова нещо, че сегашната версия на Русия ще векува и че е по-добре с нея да се стигне до някакви договорки, отколкото да се чака тя да освободи терена от своето присъствие.
Да погледнем в дълбочина проблема.
Циници и преди, и сега. Но има разлика.
Едновремешните ръководители на СССР бяха циници с претенции да са идеалисти. Твърдяха, че предлагат на света един по-добър модел на общество. За да го пропагандират, пръскаха огромни пари за финансирането на "националноосвободителни движения" в Третия свят, както и на комунистически партии, профсъюзи и "движения за мир" в демократичните страни.
Днешните обитатели на Кремъл са откровени циници. Те знаят, че не предлагат нищо по-добро от вече измисленото. Затова тяхната пропаганда предлага не хвалене на някакъв техен "модел", а омраза към вече съществуващите из света демокрации. Те са циници и в това, че не финансират цели организации, а отделни индивиди. Още преди 20 години бяха разбрали: много по-евтино излиза да купиш водещи западни политици, чиновници и анализатори, отколкото цели партии и движения.
Не купуваш, например, Германската социалдемократическа партия, а само един неин Герхард Шрьодер. Не си пазаруваш цялата Австрийска народна партия, а само външната министърка Карин Кнайсел. Или: не плащаш на половината британска Консервативна партия, а само на един Найджъл Фараж (е, захранваш седем негови банкови сметки, ама Фараж-ът си остава един). Хем е евтино, хем върши желаното – да бъдат дестабилизирани и отслабени демократичните страни.
Натискът за примирие е чутовна подлост
В последните седмици чуваме отгласите от след-пригожинската мобилизация на руската агентура. Според МААЕ рискът за Запорожката АЕЦ не е, че руснаците сложиха взривни устройства върху реакторите, а че има украинско настъпление против руснаците. Според Генералния секретар на ООН е време поне една голяма руска банка да бъде върната в системата на световното банково общение.
Според различни публични изяви из САЩ и Европа, засега само "експертни" (политическите очевидно предстоят след надлежната обработка на терена), украинците никога няма да могат да изгонят руснаците от своята територия и затова, вместо да хленчат за повече самолети и оръдия, трябва да започнат преговори с Москва на принципа "даваме територия срещу прекратяване на огъня".
Този натиск е, разбира се, велика, чутовна подлост. Все едно през 1776 година някой французин да беше казал на американците, че не могат да победят англичаните и е по-добре да им подарят поне Пенсилвания и Охайо, за да договорят примирие. Или: някой американец да беше казал на англичаните през 1940 година, че е в техен интерес да оставят Хитлер да вилнее в Европа и Близкия изток, за да има мир.
Целта на Кремъл е очевидна: да бъде ликвидирано впечатлението, оставено от похода на Пригожин, че Русия е слаба държава, изложена всеки миг на риска от внезапен разпад. Задачата е на западните лидери и на техните избиратели да бъде внушено, че Русия е силна, вечна и с нея винаги трябва да се съобразяваме. А ако трябва – да жертваме този-онзи, като например украинците (молдовците, грузинците, арменците, казахстанците и т.н.).
Русия не е непреодолима военна сила
Ключ за разбиране на ситуацията ни дава една мъдра сентенция на Маргарет Тачър: "Векове наред руснаците компенсират икономическата си немощ с военна сила". Това тя го знаеше, но повечето световни политици – не. Затова не я чуха и до момента на пълния икономически колапс бяха убедени, че икономиката на СССР е втората по мощ в света. А тя още тогава беше нещо като 32-рата.
Така или инак, след разкриването на икономическата си слабост, в последния четвърт век руснаците наистина замазваха положението с опора върху военна сила. Само че в Украйна демонстрираха, че и такава нямат. След няколко века страх "да не дойдат руснаците" се разбра: те не са непреодолима военна сила. Напротив, видимо преодолима са.
Стои въпросът: след като днес всички знаят, че руската икономика е смешно слаба; и след като, провалила се в украинската война, Русия не може да компенсира икономическата си слабост с военна сила – с какво може да компенсира военната си слабост?
Да надградим сентенцията на Тачър: Векове наред руснаците компенсират икономическата си немощ с военна сила. А когато се разбере, че и военна сила нямат – компенсират нейната липса с лъжа.
Това правят руснаците в момента. Искат да наложат на света лъжата, че продължават да са мощна световна сила, с която ще се налага да се договаряме още поколения напред.
Обезкървена, обезлюдена и обезсърчена - Русия, ако не се разпадне
Няма такова нещо. Разпадът на мита за военната мощ на Русия води директно до нейния разпад като държава. Защото тя е конструирана, още от Петър Велики, като придатък на армията. Затова, когато извадим армията от уравнението виждаме, че властта в Русия е сглобена по съвършено идиотски начин – толкова идиотски, че няма как да може да издържи на сериозен натиск от негативни за нея събития. Бунтът на Пригожин и набезите на Руския доброволчески корпус вече демонстрираха това. А предстоят още вълнения в руската армия (дори в момента има такива) и още "походи" срещу властта в Кремъл.
След като изгуби окончателно войната в Украйна, Русия (ако не се разпадне на отделни територии) ще се окаже обезкървена, обезлюдена и обезсърчена страна, изцяло васална на големите си съседи Турция и Китай – нещо като днешна Сирия, доколкото такава държава съществува.
Това е перспективата и заради нея да натискаш отсега украинците да се подчинят на Кремъл – това не е "реалполитика". Даже не е никаква политика. Това е низост, зад която, ако бъде внимателно разкопана, ще лъснат финансови преводи от Москва към определени сметки на определени хора.