Руски военни кораби и самолети са провели учение с бойна стрелба в Черно море, за да тренират "изолирането на район, временно затворен за корабоплаване", обяви руското министерство на отбраната. Флотът на Москва е използвал и крилати ракети, които могат да унищожават кораби. Това се разглежда като заплаха към Украйна - да не пуска повече кораби след прекратяването на зърнената сделка, отбелязва АРД.
Учението се състоя само ден след като Москва обяви, че от 20-и юли всички кораби, пътуващи към украински пристанища в Черно море, ще бъдат смятани за потенциални превозвачи на военни товари. Кремъл предупреди още, че ще счита държавите, под чийто флаг се движат такива плавателни съдове, за "замесени в конфликта в Украйна" на страната на Киев. Не на последно място в тези международни води плават товарни кораби от Румъния, България и Турция - всички членове на НАТО, изтъква "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".
Но дали международното право разрешава подобни атаки? И какви биха могли да бъдат потенциалните последици от фактическата руска блокада на украинските пристанища?
Експертът по сигурността Йоханес Петерс, преподавател в университета в Кил, подчертава, че дадена страна във войната не може едностранно да обяви лица или организации за легитимни военни цели. "От това, че Русия определя корабите за легитимни цели, съвсем не следва, че те наистина са такива", посочва той. Подозрението, че даден граждански кораб би могъл да превозва военни товари, не би оправдало нападението срещу него с крилати ракети или друг вид муниции.
Какво е позволено на страните във война?
Професорът по международно право в Европейския университет "Виадрина" Волф Хайншел фон Хайнег пояснява, че при според правилата на морската война воюващата страна би имала правото да претърсва всички кораби, които са се насочили към противниковата територия. А ако бъдат открити т.нар. контрабандни стоки, то това трябва да бъде оповестено. Но преди това е необходимо да се публикува списък на забранените товари, казва той.
"Ако бъде претърсен кораб, който не е вражески, а е неутрален търговски плавателен съд и на борда му бъдат открити подобни стоки, воюващата страна би имала правото да го задържи, но не и да го атакува. Нападение срещу кораба би било допустимо само, ако той е бил използван, за да допринесе ефективно за военните действия на врага. Например - ако доставя разузнавателна информация с военна стойност или поставя мини. В такъв случай корабът би бил уязвим за атаки. Но само фактът, че се намира в Черно море, не означава, че той може да се квалифицира като легитимна цел", обяснява експертът.
Фон Хайнег посочва, че същото се отнася и за изявлението от 20-и юли на украинското министерство на отбраната, съгласно което всички кораби, акостиращи в руски пристанища в Черно море, както и в пристанищата на анексираните територии, ще бъдат смятани от Киев за плавателни съдове, пренасящи военни товари. Професорът подчертава, че "ако един кораб наистина пренася военно оборудване за врага, той може да се превърне в обект за атака". Това, че се превозва подобно оборудване, трябва да се основава на факти, а не само на предположения.
Ако Русия обаче не публикува предварително списък със забранените товари, тогава няма да съществуват и стоки, които да не са позволени за транспортиране, смята експертът. При това положение корабите, пътуващи към Украйна, няма да могат да бъдат задържани от Русия. Но биха могли да бъдат спирани и претърсвани. "На борда се качва екип, преглежда какво има на кораба и ако той не участва в действия на страната на Украйна, трябва да бъде освободен", обяснява Волф Хайншел фон Хайнег.
Какви са целите на Русия?
Чрез застрашаването на сигурността на международната търговия Русия иска не толкова да отслаби Украйна, колкото да убеди Запада да облекчи санкциите, използвайки глада като оръжие, коментира Йоханес Петерс. "По сметките на Русия заплахата от мерките е достатъчна, за да накара корабоплавателните компании и застрахователите да не желаят да поемат повече този риск, в резултат на което за Украйна ще стане невъзможно да продължи да изнася зърно", посочва експертът. "Русия иска да принуди Запада да облекчи санкциите си срещу нея", убеден е Петерс, според когото Москва има ясни искания: нейната цел е да върне руската земеделска банка "Роселхозбанк" в системата СУИФТ и да улесни износа си на торове.
Петерс определя интензивните атаки срещу Одеса като част от тази руска стратегия, "включително за да се попречи на корабоплаването да избере алтернативни маршрути, както предлага Украйна".
Какво трябва да направят Западът и другите държави?
Петерс казва, че сега Западът трябва да реши дали да осигури военен ескорт на международните търговски кораби - идея, която в момента се дискутира. За експерта обаче това изглежда трудно приложимо: първо Турция ще трябва да се съгласи с присъствието на немалко военни кораби в Черно море, а освен това по-нататък ще трябва да се определят и конкретни маршрути.
Междувременно Русия бе подложена на натиск в Съвета за сигурност на ООН от своя съюзник Китай, от развиващите се страни, както и от западните държави да се върне към зърнената сделка, за да предотврати световната продоволствена криза. Същото послание бе отправено и след състоялия се вчера телефонен разговор на украинския президент Володимир Зеленски с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган. "Отварянето на коридора за зърно е абсолютен приоритет", обяви Зеленски след разговора.
Автори: Александра Иванова | Виктория Терентиева