Българинът по принцип е простак. Изживява се като герой, когато псува, храчи, раздава шамари и размята юмруци. Лесно па̀ли и бързо го обладава агресията. Страх го е от по-силните и затова издевателства над по-слабите. Бъзлив е. Ракиен бабаит. Герой, натъпкан с кристали. Напада жените - с гнусни закани и жестоки удари. Смята за чест и гордост да бъде безпощаден към другия пол.
Това написа във "Фейсбук" Соня Колтуклиева.
Приема възпитанието и добрите маниери, благородството и кавалерството като лигавщини, подиграва се на учтивите и любезни мъже, нарича ги “женчовци” и “меки китки”.
Безумното е, че бруталността на българина се приема като мъжественост от българката.
Изключенията само потвърждават правилото.
Тоя, побойникът, е як пич, а битата си го проси.
Ако злобен-епилиран-анаболен-миризлив нарцис нападне жена, то той е правият, тя - каквото си търси, това и намира. Такава е преобладаващата обществена реакция. И на мъжете, и на жените.
Да бъдеш лош е добре. Да бъдеш добър е лошо.
Социопатът от Стара Загора беше публично заклеймен из социалните мрежи. Бъдете сигурни, обаче, че за мнозина той е герой. Даже видях коментар: “малко ѝ е било”. Малко?! Четиристотин, 400, шева, 21 прорезни рани … това е садизъм, хора!
Съдията - жена, навярно и майка, определила бруталното мъчение като дребно хулиганство. И пуснала арогантния мъчител да си отиде у дома - доволен и убеден, че така трябва да действа и занапред с тези, които не го кефят. Добре, че се намеси главният прокурор Сарафов, та този социопат беше арестуван.
Позната от Стара Загора ми писа, че бащата на гадняра дал на съдийката 15 000 лева, за да го пусне от ареста. Не знам дали е истина. Цялата история със съдийското решение, обаче, адски смърди.
За пореден път ще попитам: защо
българското общество е фокусирано само върху прокуратурата, сякаш съдийството е нещо добро, невинно, над закона и морала …
та нали онези с тогите, срещу ответниците и обвиняемите, взимат крайните решения?! Те си правораздават, както намерят за добре, дори решенията им да нямат нищо общо с правото и справедливостта. Те са на сянка, те си живеят в комфорт.
А лекари са описали ужасяващите рани като “лека телесна повреда”. Как е възможно това?
Понеже съм в Испания в момента, да направя едно сравнение. Млада българка, която живее в испански град, се закачала с някакви момчета на видео-конферентна връзка. Влязъл мъжът ѝ и я пернал по главата. Тя не реагирала, но испанците изпратили видеото в полицията. Започнало дело по бързата процедура, потърпевшата най-напред казал, че той я побийва, но в съдебната зала отрекла. Въпреки това, съдът постановил 1 година затвор и да не я доближава на по-малко от 300 метра.
Виждате ли разликата!
… Не познавам домашното насилие. Но добре познавам публичното насилие на мъже, недоволни от моята журналистическа работа.
Един такъв сериен партиен ренегат и налудничав нарцис заплаши “да ме лекува дълго и болезнено”
от склонността ми да казвам истината и заради разкритията какво ги е вършил като министър. Навярно той поръчва да ме обстрелват с противни предложения, да ми изпращат порно-снимки и видеа по телефона - вече 11 месеца. ГДБОП и МВР ги е страх да предприемат нещо, защото този насилник е депутат.
Езикът на омразата, словесното насилие нараства до шамари и води до убийства. В България видяхме много случаи на такава ескалация.
Гневът на хората минава-и-заминава, Темида е сляпа, властимащите са заети с междузвездни войни.
Печално и отчайващо.