Минаха две седмици, откакто един татуиран квартален бабаит – Георги Николаев обезобрази 18 годишната Дебора Михайлова. Отзвукът на това зверство преля чашата на търпението на българското общество и хиляди хора излязоха да протестират пред сградите на съда. Родители и близки на убити безпричинно момчета се присъединиха към протестите, защото убийците на децата им се разхождаха на свобода.
Депутатите напуснаха плажните шезлонги и се върнаха в парламента, за да измислят „Закон срещу насилието“. По-хитрите от тях дори се смесиха с протестиращите, за да извлекат медийни дивиденти от съчувствието им към жертвите. Никой не си дава сметка, че гребат с чирпаци в буре, в което няма сирене, а само саламура! На лавката в парламента се води спор относно дефиницията за видовете насилие. И понеже никой не беше съгласен с колегите от другите партии, всички се надвесиха върху корените причиняващи насилие. Вместо корени, те намериха букет. На първо място „ревност“, на второ „пари“, на трето „интимност“ или обратното. Всички се съгласиха, че само „интимност“ е понятие с много разтегливо тълкуване. Така се натресоха в „плаващите пясъци“ на „сексуалната интимност“. Журналисти и политолози само това чакаха, за да се намесят и те. Старшината Блажев от „първа софийска рота“ обичаше да казва – колкото повече мърдаш, толкова повече ти влиза! Така се получи и с котилото в и около парламента. Денков също се направи на интересен, като възложи на четири министерства да измислят разпоредби срещу насилието. Народът пак излезе на улиците, защото районната прокуратура след като определила 400-те рани от ножовка по тялото на Дебора за "лека телесна повреда", пуснала на свобода извършителя. Заплашени от линчуване, съдебните лекари си направиха отвод, а окръжният съд вкара Георги отново в ареста. За да стане кашата пълна, прокурорската колегия вкара във ВСС ревизията на Наказателния кодекс, а депутатите се хванаха гуша за гуша относно еднополовите или двуполовите потърпевши. Тук евентуално ще помогне изобретателният Христо Иванов, който навремето предложи два Висши съдебни съвета. В настоящата ситуация може да се стигне и до два парламента?!
Българските управляващи не си дават сметка, а с тях и медиите, че затъват до гуша в спорове и предложения, които се отдалечават от целта. А тя ясна като бял ден - СЪД за извършителите на криминални престъпления с участието на гражданското общество!
Каквато и позиция да вземе президента Радев, той ще обере пешкира от плачевния спектакъл, който дават пред света „Българските Олимпийски игри на хора с увреждания“.
Не съм спирал да препоръчвам френския опит за СЪД срещу НАСИЛНИЦИТЕ! Името му е Cours d'Assises. Може да бъде преведен като „КРИМИНАЛЕН ТРИБУНАЛ“. Всеки който изнасилва, заплашва живота на някой, независимо кой е той, с хладно или огнестрелно оръжие, убива или извършва Кръвосмешателство е изправен пред този трибунал. Трибуналът е съставен от трима професионални Съдии и Девет избрани от гражданското общество Съдебни заседатели. Изборът им е след предварителен административен подбор. Никой от избраните заседатели няма право да се откаже. Участието им е задължително. Никаква правна култура не се изисква. След изслушване на жертвите, обвиненията и оправданията, Трибуналът се оттегля на закрити врата и всеки произнася присъдата, която е минимум 5 години. Трибуналът не напуска помещението докато не се получи съгласие поне между 7 еднакви присъди. На стената пише „selon votre âme et conscience“.
Преведено на български: „Според вашия дух и съвест“. Това е принцип, а не закон!
Един такъв трибунал осъди наскоро Озкан Кюрюк – шампион по френски бокс на 17 години строг затвор, без право на помилване за 6 изнасилвания и 3 сексуални набези.
През това време българските депутати умуват и си губят времето за някакъв Нов закон, вместо да въведат френската система, с „КРИМИНАЛЕН ТРИБУНАЛ“, която е доказала своята ефективност.