Отидете към основна версия

4 091 78

Сделката между Желев и Луканов след изборите за ВНС направи единия президент, а другия баща на криминалния преход

  • сделка-
  • жельо желев-
  • андрей луканов-
  • велико народно събрание-
  • президент-
  • криминален преход

България изтегли тройна къса клечка, коментира икономистът Евгений Кънев

Архив БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Евгений Кънев във Фейсбук:

Четох тежката изповед на Навални от затвора. В нея той поименно посочва лицата, които са пропилели шанса на Русия да стане нормална демокрация през 90те - т.н. демократичен елит на Елцин.
И се надява, че Русия отново ще има шанс и този път не бива да го пропилява - поучавайки се от грешките на 90те. Най-важната грешка? Че този демократичен елит е предотвратил създаването на независим съд. Ако имаше независима съдебна система - смята Навални, както и у нас - нямаше да се случи идването на Путин на власт. Защото е нямало да се налага да бъде качван на власт, за да пази от съдебно преследване натрупаните богатства на Елцин и неговия кръг.
Виждаме и тук в колко много аспекти развитието на събитията в Русия е същото като у нас. Или обратно. Сключената сделка между Желев и Луканов след изборите за ВНС направи не само Желев президент, но и Луканов баща на криминалния преход у нас.
И как инсталираната фигура на главния прокурор в Конституцията опази натрупания по криминален начин първоначален капитал, който след това бе изпран в приватизацията. Всъщност единствено членството в ЕС и НАТО ни предпази от съдбата на Малая Россия.
Но Навални все още не се е отърсил от своя наивитет, мислейки, че Русия може да изгради стабилна безкомпромисна демокрация - без критична маса от демократи. Тя се създава още в училищата с гражданско възпитание; в университетите, където се утвърждават демократичните ценности; в икономиката - където се защитава свободната и честна конкуренция; в създаването на достатъчно голяма средна класа, която е непримирима към нарушаването на законите и се обединява за граждански каузи. Но най-вече от държава, чиято върховна ценност е върховенството на правото, а не на текущия вожд.
Знае се, че Елцин имаше американски съветници като проф. Джефри Сакс, които го съветваха за бързия преход от командната икономика на комунизма към пазарната на капитализма. И въпреки че в САЩ се отчита, че малко от съветите са приложени точно на практика, а само в частта, която е била удобна за бързото забогатяване на кръговете около Гайдар и Чубайс - все пак основният установен проблем на техния и нашия преход е невъзможността да се изгради демократичен капитализъм без демократични институции.
Без тях, капитализмът става приятелски, бандитски и олигархичен. А той се погрижва за такава съдебна система и медийна среда, която да спомага, а не да заплашва откраднатия капитал.
От друга страна, демократичен капитализъм без развита пазарна икономика, която да създаде силна средна класа, защитаваща демокрацията е невъзможен.
Затова единственият вариант за справедлив преход е завземане на политическата власт от демократи и приватизация, която създава максимален брой частни собственици. Както направиха Чехия (най-богатата днес страна от бившия източен блок) и Полша (с шоковата терапия на светкавична приватизация - с цел не събиране на пари в бюджета, както у нас, а бързо създаване на средна класа).

България изтегли тройна къса клечка.
Веднъж стана единствената страна в Източна Европа, в която през 1990 година нямаше реална смяна на политическата власт. Дори в Русия и Румъния, където бившите комунисти запазиха властта имаше нагласа за бърз преход към западен капитализъм. А у нас тази нагласа дойде чак през 1997 г с идване на власт на ОДС.
Втората къса клечка е именно съпротивата на бившите чугунени комунисти, които през три правителства - на Луканов, Беров и Виденов - успяха толкова да влошат икономиката с източването на държавните предприятия в подготовка за истинската приватизация, че прокудиха в емиграция най-дейната и предприемаческа част от населението.
И третата клечка - че реформите почнаха толкова късно, а приватизацията се осъществи от толкова малък брой хора (споменете си измамата с боновата приватизация), че бе предотвратена възможността за създаване на голяма средна класа, която да е гръбнак на демокрацията.
Чак когато средните доходи на населението минат 12,000 щ.д годишно - както вече настъпва моментът у нас - започват предпоставките за реална демокрация от западен тип. Затова и чак сега се появиха партии, които искат не просто край на комунизма и капитализъм с пазарна икономика, а либерална демокрация с върховенство на правото - макар и у нас все още да не е достигната критичната маса от средна класа и респективно демократи, които да я защитават.
Ето това Навални предстои да разбере.

Поставете оценка:
Оценка 4.5 от 125 гласа.

Свързани новини