Зад повечето политици, които се надъхват с псевдопатриотизъм, се крие една проста истина - искат повече власт или не искат да отстъпят власт, която вече са имали. Нека си кажем обаче честно за какво реално става дума!
Всички разбираме, че истинската драма зад думите на президента е, че той просто не иска неговият главен секретар да бъде сменен, въпреки показните убийства, ужасяващите престъпления на насилие и смразяващи криминални хроники.
Още в миналото редовно правителство този главен секретар не се справяше, но президентът застана плътно зад него и отказваше да подпише неговата смяна, просто защото му беше верен. Стига толкова. Сигурността на хората е по-важна от нечия лична нужда за контрол.
Няколко думи и за националния празник, който псевдонационализмът е взел на мушка като лесна мишена за популизъм. Аз лично уважавам 3-ти март и се радвам, че въпреки грозния протест на Възраждане бях на паметника Шипка като премиер и поднесох моя венец, коленичейки пред саможертвата на българските, руски, украински и други войни, които са дали живота си за идеала за свободна България. Този празник е много важен ден за българската история и ще остане важен завинаги. Аз искам да е празник, който цяла България празнува и да не забравя никога.
Всъщност 3-ти март става национален празник едва след 1990 година, като преди това бе 9 септември, така че националният ни празник е 3 март само в най-скорошната ни история. Предложението за 24 май не отнема силата на 3 март, нито го омаловажава. И двата празника ще продължават да се празнуват от целия българки народ.
Предложението 24 май да стане национален празник е, за да кажем на идните поколения, че просветата, културата, писмеността са в сърцето на България и нейният бъдещ просперитет зависи от образованието на младите българи. В един глобален свят, в който всички нации се конкурират, тези, които поставят образованието като техен най-голям приоритет, са нациите, които ще бъдат най-успешни, най-проспериращи и най-богати. Всички българи осъзнават тази истина дълбоко в себе си и затова се стремят да образоват деца си.
Така че мили псевдонационалисти, за Ваше съжаление, никой нито омаловажава историята и героичните действия на българските борци за свобода, нито саможертвата на другите народи и 3-ти март ще остане свят празник за всички българи. Мечтата ми е обаче нашите деца да знаят, че са потомци на просветители, чийто труд и просвещение са дали светлина не само на България през най-успешните златни години в историята ни, но и са ограмотили половин Европа, включително и руския народ, който приема Кирилицата точно от знанието, развило се първо в Преславската книжовна школа.
Нека Вашият остър глад за власт и популизъм да не се крие зад противопоставянето на двата толкова светли празника, защото докато историята е като корените на едно дърво, без които то не може да живее, то знанието и образованието са неговите листа, без които то няма бъдеще.
България може да бъде отново велика и просперираща страна, когато знанието и образованието са поставени в култ за бъдещите поколения. Точно там се крие истинският патриотизъм, който гледа и към бъдещето на нашите деца.
(Текстът е от Фейсбук страницата на Кирил Петков)