Патрицият Гай Антоний се излежава на терасата на разкошната си вила над Неаполския залив и се любува на морето. Робите му наливат вино и му поднасят изискани блюда.
Гай Антоний е избягал от жегите в Рим, за да си отдъхне в луксозното си имение. Римският Сенат е в лятна ваканция и патрицият иска да си почине добре - поканил е гости, а смята да посети и местните термални бани.
Оргии и изневери в залива на Неапол
Историята за Гай Антоний е фиктивна, но вероятно преди 2000 години древните римляни са прекарвали ваканциите си именно така. Заливът на Неапол е бил тяхна любима цел - за горната класа, която е разполагала с вили на брега и в планините. Красотата на залива е възпята както от римския поет Хораций, така и от историка Плиний Млади, който разказва за разточително ядене на стриди край морето.
Всъщност и по-малко богатите римляни са можели да си позволят морска ваканция. Тя не е била като днешните - включвала е разходки по плажа, но акцентът е бил върху лечебните минерални води. Който имал достатъчно средства си строял басейн в самото море, за да може да плува в него необезпокоявано. За римския философ Сенека това бил класически упадък - той наричал това любимо занимание на древните римляни "противоестествено". Сенека бил и против оргиите, които се устройвали край морето: "Защо трябва да гледам пияни, които се кандилкат по брега, или да слушам шума от платноходките, от които гърми музика?". Поетът Марк Валерий Марциал пък е оставил свидетелства за това, че морските почивки са стимулирали изневерите: след като се насладила на вълните, споменатата от него непорочна дотогава Левина напуснала мъжа си и тръгнала с по-млад.
Пътуванията не са били трудни
Който е искал да тръгне на път, се е придвижвал относително сигурно на територията на Римската империя. А и навсякъде се говорело на латински. Предназначените принципно за римските войски пътища били в добро състояние и по тях можело както да се ходи пеша, така и да се пътува с каляска или на носилка. Пешком на ден можели да се изминат 30 км (от хората в добра форма), с каляска 80, а с кон - и повече. От карта на университета "Станфорд" може да се изчисли колко време е било нужно за пътуването от едно място до друго в зависимост от транспортните средства и финансовите възможности.
По пътя имало странноприемници, а е можело да се пренощува и в именията на местни семейства. Т.нар. "hospitium publicum" ("обществено право на гостоприемство") представлявало споразумение между семействата, което задължавало домакините да подслонят пътниците. "Пропуск" за влизането била една разделена на две неравни части монета, която домакините и гостите съединявали, за да удостоверят принадлежността си към договора. Който пък избирал пътуването по море, можел срещу съответна такса да пътува с някой търговски кораб - класически туристически кораби не е имало. Опасенията при този вид пътувания били свързани основно с морската болест - пирати почти не е имало.
Навсякъде другаде, но не и при варварите
Любима цел за пътувания бил Египет - пирамидите в Гиза, сфинксът или Александрийският фар. Но древноримските туристи са ходили и на курорт в Гърция, обикаляли по следите на Омир към Троя или пък посещавали арените на известни битки - като например Маратон, където през 490 година пр.н.е. гърците победили една персийска армия.
Ходело се навсякъде, но не и при "варварите", както били наричани всички, които не са римляни или гърци. Но пък старите гръцки светини били смятани за много привлекателни - като например светилището в Делфи или планината на боговете Олимп. За тях даже имало един вид пътеводители. А е имало и сувенири - миниатюрни пирамиди, сребърни статуетки или глинени делви, изрисувани с фара на Александрия. Но точно както днес - и тогава е имало критики към далечните пътувания. Плиний пише следното: "Свикнали сме да правим далечни пътувания, даже през морето, за да видим неща, на които не обръщаме внимание, когато са точно под носа ни".