С изключение на шепа шахматисти, никой не беше чувал за нея. Нито за село Крепча - Търговишко. Когато победите ѝ в Баку се разнесоха из целия свят, българския политически елит буквално се ококори пред създалата се възможност да се покаже под ръка с нея.
Името на Нургюл изригна в медиите, като гейзера в Сапарева баня. Подритна се фактъъ, че момичето се състезава на собствени разноски, поради липса на далновидност на управляващите спорта в страна ни. По-важно от всичко стана борбата за присвояване на нейния успех.
В празничната шумотевица никой не си зададе въпроса - защо там в селцето Крепча, хората мълчаха. Защо дори нейните родители отказваха да се покажат по телевизията, да се похвалят и те. Толкова свенливи ли бяха - тези хора - родили, отгледали и възпитали едно малко българско слънце?
Има една стара мъдрост, която гласи - преди да се роди дете или осъществи желан успех - да не се говори за него, за да не се УРУЧАСА!
Мислете за посланието на хората от село Крепча!