Голяма част от партиите всъщност са неактивни и не функционират. Имат нулеви приходи и разходи. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда за финансите на партиите през 2022 г.
Около 28,5 милиона и половина лева са били разходите на партиите за миналата година, като между 18 и 20 милиона е държавната субсидия.
"Около 1,5 милиона от тези средства партиите са дарили на различни организации, на физически лица, за бедствия, религиозни институции и прочее. Доколко даренията са форма, с която обществото е съгласно и дали партиите могат да даряват от техните средства, които в голямата си част са публичната държавна помощ от субсидията – това е отворен въпрос. И дали даренията са присъщи за политическите партии, или ги използват като форма на политически пиар", коментира в интервю за БНР Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда.
По думите ѝ неголяма част от разходите на партиите – около 24%, отиват за заплати на служители. От всички 112 партии, подали отчетите си за миналата година, само 23 са посочили, че имат разходи за възнаграждения и осигуровките към тях, уточни Лазарова.
Сметната палата упражнява последващ контрол, след приключване на предизборната кампания. Сметната палата проверява декларациите от дарителите и дали в тях е посочен произходът на средствата, уточни в предаването "Преди всички" Цветан Цветков, бивш председател на Сметната палата, който бе възстановен на длъжността си от Конституционния съд, но не беше допуснат да изпълнява служебните си задължения.
Имало е случаи, в които нарастват значително приходите на партии от членски внос. При подобни казуси се сезират прокуратурата и ДАНС, за да се установи дали тези лица са платили действително този членски внос, посочи Цветков и допълни, че когато партии "се увличат" да правят разходи, срещу които не стоят приходи, се стига до посочването на дарения или членски внос като приходоизточници.
Във връзка с журналистическо разследване, че в периода 2021-2022 г. има масирано даряване към ДПС от симпатизанти на партията, Ива Лазарова отбеляза:
"Оказва се, че не е укоримо. Дори след кампанията на Николай Бареков от 2014 г., когато стана ясно, че има много дарители, дарявали над 10 000 лв. тогава, нищо не последва. След това същите проблеми наблюдавахме, но тогава даренията бяха под стойността на минималната работна заплата, в първата кампания на Румен Радев и се оказа, че това са социално слаби хора, които нямат никаква представа, че даряват. Обаче няма нито морални санкции от обществото, нито са последвали санкции от институции."