През 2001 г. американската банка “Голдмън Сакс“, публикува доклад, представящ инвестиционните възможности в четири големи държави от групата на т.нар. нововъзникващи икономики – Бразилия, Русия, Индия и Китай. Този доклад можеше да е отдавна забравен, ако неговият автор – Джим О’Нийл (понастоящем член на британската Камара на лордовете), не бе вкарал в обръщение находчивата абревиатура BRIC (БРИК). Тя съдържа първите букви от имената на въпросните четири държави и съвпада с произношението на английската дума за тухла. Пет години по-късно външните министри на страните от „тухлата“ се срещат в Ню Йорк, където са дошли на сесия на Общото събрание на ООН, и решават, че инвенцията на Джим О’Нийл може да получи по-нататъшно геополитическо развитие. От 2009 г. Бразилия, Русия, Индия и Китай започнат провеждането на регулярни срещи с цел координиране на позициите относно глобалната икономическа ситуация и нуждата от промени в световния финансов ред. През 2010-а към тях се присъединява и Южна Африка – за да има географска диверсификация, но и за да се запази абревиатурата, произношението на тухлата просто става в множествено число – BRICS.
Така една находчива инвенция на голяма западна банка се превръща инициатива, която някои наблюдатели описват като най-сериозният опит за формиране на антизападен полюс в световната политика през последните години.
Нека да сме наясно – международна организация на име БРИКС не съществува!
Групата няма нито учредителен договор, нито юридическа правосубектност. Липсват ѝ и постоянно ръководство, седалище, администрация и правила за работа. Единственият регулярен форум на БРИКС са годишните срещи на държавните лидери. И това е така, защото страните в тази група са механично събрани, единственият принцип е да са големи нововъзникващи пазари. Те са разположени в различни краища на света, в разнородна геополитическа среда, имат различна икономическа структура и разнообразни политически системи. Русия и Китай са еднолични авторитарни диктатури, а Индия, Бразилия и Южна Африка – неконсолидирани демокрации. Що се отнася до икономиката, то БРИКС e конструкция от типа „Китай плюс“. Китайският БВП е над два пъти по-голям от сумарния БВП на останалите четири държави от групата. Поради всички тези причини, БРИКС до голяма степен може да бъде описана като купчина тухли без спойка помежду им.
Фундаментална пречка за превръщането на БРИКС в геополитически съюз е присъствието в групата на Китай и Индия, които са стратегически съперници, преди 3 години дори се сбиха по общата си граница в Хималаите, имаше десетки загинали войници.
Единствената институция, създадена от БРИС, е Новата банка за развитие. Капиталът ѝ е формиран от вноски на държавите от групата, а идеята е той да бъде изразходван за финансиране на инфраструктурни проекти. По размер на привлечения капитал и на раздадените кредити тази банка обаче не е значим фактор в световните финанси.
Малко по-реални изглеждат амбициите на страните от БРИКС да подкопаят доминацията на долара в световните финанси. За целта те се стремят да използват своите собствени валути в търговията помежду си. Те обаче не са напълно конвертируеми, което означава че не могат да бъдат универсално разплащателно средство. Засега търговските операции, избягващи долара, се реализират на двустранна основа, а не защото Русия, Китай и Индия са членки на БРИКС. Повече хляб има в идеята страните от групата да създадат своя собствена международна разплащателна система, която да бъде алтернатива на сега доминиращата SWIFT. За обща валута на БРИКС не си струва въобще да говорим – това е пълна фантасмагория.
Единствената новина от завършилата днес среща на БРИКС в Южна Африка е разширяването на блока с 6 нови държави – Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства. Това означава, че групата върви към още по-голяма аморфност и шансовете за някакви общи действия намаляват. Съществуването на БРИКС е индикация, че в днешния свят вече има значими незападни сили, но въобще не означава, че те могат да се обединят в единен блок. Така че БРИКС ще бъде трибуна за калибриране на антизападното говорене и на стремежите за многополярност в света, но не и инструмент за демонтиране на западната доминация.