Как едно малцинство дои България. Красен Станчев пред ДВ:

Автор: Ивайло Нойзи Цветков

Можем ли да кажем, че у нас властва един ляв икономически популизъм?

Красен Станчев: Популизмът не е нито ляв, нито десен, и не е икономически. Той е схема за убеждение и възбуда на доверие сред невежи избиратели. Просто намирате нещо, което не е проблем, но убеждавате другите, че е жизненоважен такъв, както и че вие и вашите приятели ще го решите. Такова политическо поведение винаги печели, понеже нещото по начало не е проблем или се решава от само себе си. Трудно е само неговото изнамиране. Ако обществото е невежо, е достатъчно да посочите "враг" и да пуснете слух, че този "враг" е виновен за "проблема".

Но по-конкретно на въпроса ти - общо взето, да. България се намира в нещо като епоха на популизма. През 2017 съставих едно помагало, което доразвих през 2021 - "Помагало на избирателя и кандидата за изборна и друга длъжност в епохата на популизма". В него има съвети как да се създават и разпространяват слухове. У нас с това се занимават не само политици, но и прокуратурата и нейните разклонения.

Защо става така, че у нас държавата е нещо като "майка-кърмилница", а не "мащеха" спрямо десния икономически наратив?

Красен Станчев: Защото мнозинството иска да ги кърми, а едно малцинство - да я доят. "Държава" е метафора. Представлява се от онези, които я държат и контролират органите ѝ в даден момент. Те формулират и националните интереси, които сами по себе си са винаги абстракция. Тук има две икономически обстоятелства: държавата а) не може да кърми всички желаещи и б) не разполага със собствен ресурс да прави това. Ресурсът е на данъкоплатците, т.е. почти всички, а някои от тях участват и в избори. Така държавата кърми обилно само онези, които крадат от нея.

Интересно е, че на български (и южнославянските езици) съществителното "държава" е от женски род, на полски и руски от среден, а на немски и чешки - от мъжки. Според остарелите културни клишета, може би тук е естествено от държавата да се очаква да дава, а в Германия да въвежда ред.

"Дясно" и "ляво" са по-скоро объркващи понятия. Политическите нагласи се делят според дихотомиите "власт (авторитет) - свобода" или "държава (правителство) - индивидуална свобода". Ориентацията според тях е по-точна.

А у нас държавата и нейната администрация се разраства, защото постепенно бе открит механизъм да се изземва от данъкоплатците незабелязано, безнаказано и с одобрение (или липса на съпротива) от избирателите.

И какво е следващото? Квази "планова" икономика с огромна армия от държавни служители, включително и в репресивните органи?

Красен Станчев: Следващото вече се е случило и ще е наоколо още дълго време. За съжаление. И то би трябвало да се определи, връщайки се на предишния въпрос, като "клептокрация". Тя е софт (мека), незабележима и трудно разпознаваема дори за анализаторите по занятие. Те говорят за "мафия", "завладяна държава" и прочее, но това са метафори, естествено им липсва конкретика.

А се е случило следното. От 2003-2005-а изгрява бъдещето на двама души, които сега управляват мнозинството в парламента. Те са от малцинството, което желае да дои "държавата". Авторитетът им се гради чрез власт и влияние върху общественото мнение, защото не произтича от лични качества. И преминава в авторитарност, когато се картелизира с главния прокурор, МВР и органите, подчинени на тях.

Това се вижда от 2012-а насам от деянията на прокурора, от назначаването на единия за управител на ДАНС и от ролята на главния прокурор във възбуждането на паника и нападение (такъв е терминът) на КТБ. Самата КТБ е институция, капитализирана от политическото бюро на различни парламентарни мнозинства след 2001-a. Те паркират сметките на големите държавни предприятия в тази банка, предприятията теглят кредит, а част от политиците имат депозити с по-високи лихви. "Файненшъл таймс" веднага забеляза "приноса" на главния прокурор отдалеч. В България водачите на политическите партии - също. И те съответно направиха необходимото за укрепването на длъжността "главен прокурор". Процесът завърши през 2019-а. Оттогава картелът между прокуратурата и двамата авторитарни водачи не може да бъде демонтиран. Само се видоизменя и разширява.

Има и други подробности, но един от съществените мотиви на разширението е, че единият господин е санкциониран по закона "Магнитски" именно за клептокрация, т.е. не може да предаде никому в наследство тази си роля и да се пенсионира. В момента, в който го стори, е вероятно да им се случи нещо по-неприятно от съдбата на почетния председател на ДПС. Това важи и за другия господин. Затова и те нямат изход, освен да продължат влиянието си. Има план, но той не е точно "планова икономика", за каквато говориш с необходимата ирония, а е централно планирано назначаване на хора, които пазят привилегията за доене на данъкоплатците в съчетание с превантивно обезвреждане на всички несъгласни с тази привилегия политици и кандидат-политици.

"Армията чиновници" пък е следствие на тази система. По-важен е обаче контролът върху поделенията в тази армия. Тази година едно широко парламентарно мнозинство смени поне 250 души на висши длъжности в държавата - от Конституционния съд и БНБ през НОИ, НЗОК и ББР до агенции и комисийки за контролиране на каквото ти хрумне, и се свърши с омбудсмана и шефа на НСИ. Такава промяна в страната не е имало вероятно след периода 1944-1947 година. Но дори и тогава става по-бавно.

Каква поука можем да си извадим от днешния румънски дългов и всякакъв "крах", който се дължи на нещо много просто - да не харчиш напред за политически цели пари, които не си изкарал? На колко време сме от румънския модел, ако така продължим?

Красен Станчев: Там проблемите с правителствени разходи - дефицит, дълг и пр. - са заложени с промяна в косвените данъци преди 10 години. От 2016-а ДДС на храните бе намален наполовина, "за се подпомогнат хората". Разходите продължиха да се увеличават, а приходите постепенно намаляха.

При нас проблемите с бюджета - държавен дълг и данъци - са последица от авторитарни тежнения. След 2015-а разходите за държавен персонал са се увеличили над три пъти до почти 11% от БВП. Съревнованието за невидимо за данъкоплатците изземване на доход разширява присъствието на правителството в икономиката чрез поръчки, проекти и държавни фирми. И средствата по програми на ЕС вършат подобна "работа". Ето фрапантен случай: да се вземат парите по плана за възстановяване, беше обещан антикорупционен орган - сега той се използва срещу опозицията. Има средства например за залесяване: те могат да се дават за сеч, която пък увеличава площите за залесяване и т.н.

Тези бюджетни разходи и приходи от ЕС, които не създават продукт, увеличават ценовата инфлация без участие на централната банка. След това правителството разкрасява бюджета. Когато се види, че от рисунка боя не се получава, лихвите по дълга ще се променят нагоре.

Как да обясним на Ганьо (включително и онзи обобщен образ във властта), че само разумна икономическа политика, която обича бизнеса, а не държавните хрантутници, е истинският път "на Запад"? С всички условности, разбира се, и с извинение за опростяването.

Красен Станчев: Докато този човек вярва на обещанието, че ще получи нещо за сметка на другите в България или на данъкоплатците на Германия и Нидерландия, нищо не може да го разубеди. Политиците обещават тъкмо това.

Иначе България е "на Запад". Затова и някои от гражданите ѝ имат възможност да доят и ЕС, а други да приемат това като нормална цена на членството в НАТО и ЕС.

Влизаме ли в "дългова спирала"?

Красен Станчев: Засега не. Догодина или през 2027-а.

Какви мерки, по твоему, трябва да се вземат за по-масова финансова грамотност, за да не се стига до бързи кредити и особеното самоомагьосване, според което взимаш напред, без да имаш идея как ще върнеш?

Красен Станчев: Всеки кредит е вземане на заем от себе си в бъдеще. Изглежда това се разбира добре и доказателство е статистиката на необслужените кредити. През 2012-а те са 17% от кредитния портфейл на банките, сега - 3-3.5%.

Бързите кредити вероятно не се отчитат добре, но и са малко като обем и като индивидуални задължения. Те обаче лесно се превръщат в бартер при купуването на гласове на задлъжнели избиратели.

Онова, което се прави законово и като политика, стимулира безотговорно финансово поведение. За достъп до средства от ЕС по програмите след Ковид, бе обещан и приет закон за т.нар. "личен фалит" - напълно безсмислен предвид динамиката на лошите кредити и потенциалните рискове. Този закон и един друг - за купувачите на кредити (приет през юни т.г.) - оскъпяват формалния кредит и създават бизнес за адвокати и притеснители. Тези последните преди 30 години бяха наричани "мутри".

Да пипаме ли данъците, каквато заявка вече даде например третият за година френски премиер Льокорню?

Красен Станчев: Те вече бяха вдигнати с т.нар. глобален данък от 15% през 2022-а. Не е вярно, че той се плаща от "големите компании". Той вече се финансира от банки, големи магазини, прилагащите умни технологии предприятия и притежаващите такива телефони люде. Писал съм за това безобразие.

Идеите на БСП в правителството са за вдигане на данъците. Това забавя бюджетната процедура за 2026-а. Не бих се учудил, ако правителството предложи, а парламентът приеме въвеждане на необлагаем минимум на прага на минималната работна заплата. Това ще означава почти сигурен недосбор на приходи от около 2 млрд. евро.

Засега консенсусно обсъждат вдигане на данъците върху труда, на т.нар. осигуровки. Това няма да реши никакъв проблем на НОИ или здравната каса. Причините за лошо функциониране не могат да се оправят с наливане на пари в същите дупки. Единствените сигурни последици ще са, че разполагаемият доход на всички, включително на малоимотните, ще се свие, а броят на данъкоплатците ще намалее.

Не е трудно да се свият разходите. Например да бъдат накарани държавните служители сами да си покриват вноските в рамките на вече определените възнаграждения, за да се увеличат приходите с около 1 млрд. евро, а управлението на корпоративните данъци да е като в Естония. Също да се пласират на борсата миноритарни дялове от държавни компании за около 2 млрд. евро.

Левите на запад - като Меланшон във Франция - казват, че държавите са слаби, а пазарът - все така силен. Вярно ли е?

Красен Станчев: Как се мери "сила" на държавата или пазара? Във Франция държавата или по-скоро държавните разходи са 53% от икономиката. В България - приблизително 40%, но има скрито влияние чрез разрешения, изземване на доход и неефективно правораздаване. Ако измерим дела на доходите на отделния гражданин, данъците ще са около 50 на сто от дохода. Засега. Това всеки може да го провери за себе си, ако използва калкулатора за данъци www.kolkodavam.bg .

Какви и какво ще ни направи еврото - по-слаби или по-силни икономически? Ще стане ли алтернативен наратив на популистките политически глупости?

Красен Станчев: Икономически е силен онзи, който е "силен" в главата и предлага на другите нещо, което те търсят и са готови да платят. Паричната единица, ако издателят на парите е порядъчен, няма нищо общо със силата в стопанството и с просперитета. Ако са пренебрежимо ниски разходите за обмяна на валута, може да забогатявате и в монголски тугрици.

Основен проблем на България е политическата клептокрация. Ще има опит за нови държавни заеми. "Глупостите", както казваш, са донякъде естествени. Ще има психологическа тревога с приходите в евро при по-бедните домакинства, за които два пъти по-ниските разходи в парично изражение няма да са успокоение.

Нищо чудно по този повод да се всява паника. Но онези, които я подклаждат, сигурно вече спестяват в евро. Обстоятелството, че някои хора имат прякор "Еврото", много ясно сочи в какво се правят разплащанията.

Поуките след срива през 2008 и Ковид пандемията - повече финансова дисциплина или повече "отваряне"?

Красен Станчев: С дисциплината това се случи през ноември 2020-а преди изборите - бяха премахнати ограниченията на дефицита (2% от БВП) и дълговете в бюджета. Така стана възможно да се правят държавни разходи без планиране как ще бъдат покрити. Затягане на дисциплината се налага, а отваряне на икономиката - намаляване на данъците, разходите за работа с правителството и национализма - са винаги полезни.

Пазарът винаги ли е прав? Кога и в какъв контекст се налага да има остеритет?

Красен Станчев: Пазарната размяна между хората, когато не им действа външна сила, е свързана и със способността да се поправят грешките - тогава е прав. Защото всеки участник в сделка ги плаща. Пазарът на гласове, на картелни споразумения с властови институции и на привилегии по-скоро никога не е прав. Политиците и правителствата "грешат" за сметка на гражданите на дадена страна. Но те могат и нарочно да отнемат и приватизират ползи, обобществявайки разходи.

Разкажи ми за финал своя любим икономически виц. Моят е онази глупост за колко икономисти трябват, за да завият крушка, и отговорът е "николко, защото пазарът вече сам я е завил от само себе си".

Красен Станчев: "Икономистът е човек, който утре ще обяснява защо онова, което е предвидил вчера, не се е случило днес."