Амбициозен, но неуспешен опит на Русия да се върне на Луната след почти половин век разкри огромните предизвикателства, пред които е изправена някога гордата космическа програма на Москва, пише "Асошиейтед прес".
Унищожаването на роботизираната сонда Луна-25, която се разби на повърхността на Луната през уикенда, отразява ендемичните проблеми, които преследват руската космическа индустрия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Те включват загубата на ключови технологии в постсъветския индустриален срив, тежкото въздействие на скорошните санкции на Запада, огромното изтичане на мозъци и широко разпространената корупция.
Юрий Борисов, ръководителят на контролираната от държавата космическа корпорация Роскосмос, отдаде провала на липсата на експертиза поради дългата пауза в лунните изследвания, последвала последната съветска мисия до Луната през 1976 г.
"Безценният опит, който нашите предшественици натрупаха през 60-70-те години на миналия век, на практика беше загубен", каза Борисов. "Връзката между поколенията е прекъсната."
Докато СССР загуби състезанието със Съединените щати за кацане на хора на Луната, съветската лунна програма имаше повече от дузина успешни пионерски роботизирани мисии, някои от които включваха лунни роувъри и донесоха почвени проби обратно на Земята. Гордата съветска космическа история включва изстрелването на първия сателит в космоса през 1957 г. и първия човек в космоса през 1961 г.
Михаил Маров, 90-годишен учен, който изигра важна роля в планирането на по-ранните лунни мисии и работи по проекта Луна-25, беше хоспитализиран след провала.
"Беше много трудно. Това е работата на целия ми живот", каза Маров в коментари, предадени от руски медии. "За мен това беше последният шанс да видя съживяването на нашата лунна програма."
Борисов каза, че тласкащото устройство на космическия кораб е работило 127 секунди вместо планираните 84 секунди, причинявайки катастрофата му и правителствена комисия ще разследва проблема.
Натан Ейсмонт, водещ изследовател в базирания в Москва Институт за космически изследвания, каза пред държавната агенция РИА Новости, че признаци на проблеми с оборудването са се появили дори преди катастрофата, но космическите служители все пак са дали възможност за кацане.
Виталий Егоров, популярен руски космически блогър, отбеляза, че Роскосмос може да е пренебрегнал предупрежденията, бързайки да кацне първи на южния полюс на Луната преди индийски космически кораб, който обикаля около Луната преди планираното кацане.
"Изглежда, че нещата не вървят по план, но те решиха да не променят графика, за да попречат на индийците да бъдат първи", каза той.
Лунният южен полюс е от особен интерес за учените, които вярват, че постоянно засенчените полярни кратери може да съдържат замръзнала вода в скалите, която бъдещите изследователи биха могли да превърнат във въздух и ракетно гориво.
Основен фактор, изострящ космическите проблеми на Русия, който би могъл да изиграе роля за провала на Луна-25, са санкциите на Запада срещу Москва заради войната ѝ в Украйна. Тези наказания блокираха вноса на микрочипове и други ключови западни компоненти и ограничиха научния обмен.
Докато работи по проекта Луна-25, Роскосмос си партнира с Европейската космическа агенция, която трябваше да предостави камера за улесняване на кацането. ESA спря партньорството скоро след нахлуването през февруари 2022 г. и поиска от Роскосмос да премахне камерата от космическия кораб.
Години по-рано Русия се надяваше да купи основното навигационно устройство за лунната мисия от Airbus, но не успя поради ограничения, блокиращи трансфера на технологии. В крайна сметка разработи собствено оборудване, което забави проекта и тежеше два пъти повече, намалявайки научния полезен товар за космическия кораб, който тежеше 1750 килограма.
Много експерти от индустрията отбелязват, че дори преди последните западни санкции, използването на нестандартни компоненти доведе до провала на амбициозна мисия за изпращане на сонда до спътника на Марс Фобос през 2011 г. Тласкащите устройства на космическия кораб не успяха да го изпратят по пътя към Марс и той изгоря в земната атмосфера - проблем, който изследователите приписват на използването на евтини търговски микрочипове, които не са подходящи за суровите условия в космоса.
Някои наблюдатели спекулират, че използването на евтините компоненти може да произтича от схема за присвояване на държавни средства, а не от внос на специализирано оборудване за космическия кораб Фобос-Грунт, проектирано от НПО Лавочкин, същата компания, която разработи Луна-25.
НПО Лавочкин проектира изтребители по време на Втората световна война и е основният разработчик на съветските роботизирани мисии до Луната, Венера и Марс. Няколко топ мениджъри на Лавочкин бяха арестувани по обвинения в злоупотреба със служебното им положение през последните години.
След провала на Фобос, космически служители говориха за извършване на цялостна ревизия на дизайна на лунния космически кораб, за да се избегне използването на подобни нестандартни компоненти. Не е ясно дали такава работа някога се е случвала.
Руската държавна телевизия приветства Луна-25 като триумфалното влизане на страната в надпреварата, но след катастрофата телевизионните оператори се опитаха да омаловажат загубата на космическия кораб. Някои твърдят, че мисията не е била пълен провал, защото е изпратила обратно снимки на лунната повърхност от орбита и други данни.
Борисов се опита да остане оптимист, твърдейки, че е постигнал важни резултати.
Той настоя, че участието в лунните изследвания "не само означава престиж или постигане на геополитически цели, но е необходимо да се осигури отбранителна способност и технологичен суверенитет".
"Надявам се, че следващите мисии... ще бъдат успешни", каза Борисов и добави, че Роскосмос ще засили работата по бъдещи мисии до Луната, следващата от които е планирана за 2027 г.
"При никакви обстоятелства не трябва да прекъсваме нашата лунна програма. Това би било крайно грешно решение", каза той.
На фона на соченето с пръст някои твърдяха, че провалът може да коства поста на Борисов. Други прогнозираха, че той вероятно ще избегне уволнението, отбелязвайки, че президентът Владимир Путин избягва бързо отстраняване на длъжностни лица в отговор на инциденти.
Борисов, който преди това беше вицепремиер, отговарящ за оръжейната промишленост, стана шеф на Роскосмос преди година, наследявайки Дмитрий Рогозин, който беше широко обвиняван за някои по-ранни космически инциденти. Рогозин, който се присъедини към бойните действия в Украйна като доброволец, не е коментирал неуспешната мисия Луна-25.
При Рогозин Роскосмос претърпя серия от неуспешни изстрелвания на сателити. В съчетание с нарастващата роля на частни компании като SpaceX на Илън Мъск, тези провали струват на Русия нейната някога значителна ниша в доходоносния глобален пазар за космически изстрелвания.
Рогозин беше широко критикуван за това, че не успя да изкорени ендемични подкупи, включително средства, присвоени по време на изграждането на космодрума Восточни в Далечния изток на Русия, който беше използван за стартиране на последната мисия до Луната.
Някои коментатори казаха, че катастрофата на Луна-25 е уронила руския престиж и е повдигнала нови съмнения относно нейната технологична мощ след военните грешки в Украйна.
"Последиците от катастрофата на Луна-25 са огромни", каза прокремълският политически анализатор Сергей Марков.
"Това поражда съмнения относно претенциите на Русия за статут на велика сила в очите на световната общност. Мнозина биха решили, че Русия не може да изпълни амбициите си нито в Украйна, нито на Луната, защото живее не със скромните си настоящи възможности, а по-скоро с фантазии за своето велико минало", каза той. "Хората, както и държавите, искат да застанат на страната на силните, които печелят, а не на слабите, които продължават да се оправдават за своите поражения."