Ще проработи ли "рублата робот" на Путин?

"Августовското проклятие" пощади Кремъл тази година, но същото не може да се каже за централната банка на Русия. Месецът периодично беше място за политически изненади в Русия, но руският президент Владимир Путин очевидно разби всяко съмнение, че запазва пълната си власт, пише Atlantic Council.

Масовият срив на обменния курс, предизвикан от по-ниските приходи от износ и по-високото изтичане на капитали, обаче, направи месец много по-тежък на няколко километра северно от Кремъл, в централата на руската централна банка. На 15 август централната банка увеличи основния си лихвен процент с 350 базисни пункта до 12 процента, опитвайки се да спре обезценяването на рублата и да ограничи преминаването на обменния курс през инфлацията.

И все пак, в същия ден, банката продължи с плановете си да пусне пилотната версия на собствената си цифрова валута на централната банка (CBDC). Три седмици по-рано дигиталната рубла беше добавена към списъка със законни безналични методи на плащане в поправка, подписана от Путин. Покритието на 15 август беше засенчено от повишаването на лихвените проценти, но "рублата робот", както някои започнаха да я наричат, се радваше на значително внимание оттогава, както в Русия, така и извън нея. Интересът към цифровата валута изглежда се фокусира върху два въпроса: Какво се опитва да постигне Русия със своя CBDC? И дали ще работи?

Какво се опитва да постигне Русия със своя CBDC?

След почти три години проучване и от руската централна банка, настоящите пилотни програми ще се осъществят в партньорство с тринадесет търговски банки в единадесет руски града и имат за цел да тестват основните операции на CBDC. Русия се присъединява към Индия, Китай, Япония, Турция, Иран и петнадесет други страни, които са в пилотната фаза на тяхното проучване на CBDC. За първи път руските граждани ще могат да използват цифровата рубла, докато правят покупки в тридесет магазина за търговия на дребно. От 15 август Промсвязбанк позволява на потребителите на нейното приложение да плащат на участващите фирми за стоки и услуги също в цифрови рубли срещу такса от 0,3 процента.

Има няколко интересни предупреждения, за които централната банка оповести публично. Анатолий Аксаков, ръководител на руската парламентарна комисия по финансовите пазари, заяви, че функцията за интелигентно договаряне на портфейлите може да се използва за ограничаване на нежелани плащания. Освен това, макар че законопроектът, който Путин подписа, не предвижда ограничения или тавани за разходите, той дава правомощия на централната банка да го направи. Русия вероятно ще последва други централни банки, които имат ограничения за това колко пари могат да се държат и харчат в тези сметки. Централната банка също се стреми да разшири пилотния проект до края на 2023 г., като се стреми към пълно стартиране през 2025 г.

Потенциалът му за използване при трансгранични плащания беше изтъкнат като фактор за ускоряване на бързото развитие на цифровата рубла. По време на дискусия за цифровата рубла в края на юни Николай Журавльов, заместник-председател на Съвета на федерацията, каза:

"В настоящата среда е важно да имаме независими платежни инструменти и канали за финансова информация, които могат да се използват като част от нашата търговия с чуждестранни партньори, което може да помогне за увеличаване на скоростта, прозрачността и достъпността на международните трансфери."

Аксаков каза през юли, че цифровата рубла трябва да може да се обменя с други чуждестранни CBDC, идентифицирайки цифровия юан като успешен модел.

Служителят на руската централна банка, отговарящ за проекта за дигитална рубла, Олга Скоробогатова (чието благоприятно фамилно име буквално означава "скоро ще станеш богат"), подчерта необходимостта от двустранни споразумения между страните, които биха позволили всякакви трансгранични плащания действително да се извършват. Досега нито една държава не е изразила публично интерес и значими играчи като Китай и Индия е малко вероятно да го направят в обозримо бъдеще. Дори наскоро обявените планове за разширяване на групата БРИКС от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка е малко вероятно да стимулират действия в близко бъдеще. Скоробогатова цитира и възможността за замяна на системата за съобщения SWIFT като мотивация за разработките.

А ще работи ли?

Предвид мащаба на финансовите санкции след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, премахването на много руски банки от системата SWIFT и спада на търговските потоци към Русия, разработването на CBDC, което може да отвори алтернативни канали за трансгранични плащания, е рационална мотивация от страна на руското правителство.

Но дори ако Русия успее да тества техническата осъществимост за трансгранични транзакции, това не означава, че ще има глобално търсене на цифрови рубли. Цифровите рубли ще бъдат обект на същите икономически условия като техния хартиен аналог, което означава, че падащите обменни курсове като цяло са лоша новина. За да може една валута да се използва в чуждестранни транзакции, тя трябва да бъде стабилна и свободно обменяна. Освен това трябва да предизвика доверие от страна на правителствата и големите финансови институции.

Рублата, в цифрова или хартиена форма, няма да замени долара, еврото, лирата или йената при трансгранични транзакции. Всъщност, докато Русия се стреми да дедоларизира икономиката си, вероятният път ще бъде използването на юана или цифровия юан. Миналия октомври Русия стана четвъртият по големина юан офшорен клирингов център в света и същевременно Китай беше част от първата действителна трансгранична транзакция с цифрова валута. Русия също се възползва от по-широката система за валутен сетълмент на Китай за транзакции с други страни, създавайки неразрешими зависимости в дългосрочен план. За момента рублите-роботи ще постигнат много малко за нарастващите икономически проблеми на Русия.