България е шарена държава. През 50 км. се сменят обичаите, носиите, фолклорът, диалектите.
Това припомня във "Фейсбук" адв. Емил Василев.
На едно място пърлят прасето, на друго го дерат, а на трето изобщо не го ядат. Всички обаче пият ракия, даже тези, дето уж Коранът им го забранява. Всяко село се гордее със собствен вид ракия - та гроздова ли не щеш, та сливова ли, та плодова, билкова и пр. - всяка със собствен специфичен градус и аромат.
Та думата ми е за село Крепча /родното място на Нургюл/. То е едно доста специално село. Хората там се определят като етнически турци /изцяло уважавам тяхното самоопределение/, но местните легенди говорят, че до 17-ти век то е било чисто българско село, вероятно потурчено при една от поредните кампании, провеждани от османските власти. Там се е намирала важна крепост от времето на Цар Иван Шишман, а на близо се намира и православен скален манастир.
Тъй че самите местни жители определят себе си като турци, ама не съвсем... Не случайно при посрещането на Нургюл не видяхме никакви шалвари, фереджета и пр., които масово се носят в съседни села. Та наште турци са баш като българите - всяко село си е само за себе си - едни говорят турски, но са православни, други са сунити, трети шиити, четвърти говорят български, но се смятат за турци, пети не говорят български, но се смятат за преки наследници на кан Аспарух... и т. н. и т. н.
Единни в многообразието - това е характерно за българската нация. И е крайно време всички да почнем да го разбираме, а не да се делим по пишманпатреотарски подбуди.