Нека сме наясно. Този с тръбата от парка не е дете. И младеж не е. И невменяем не е. Мъж е. Напълно осъзнаващ постъпките си. И не е умен. И тези около него не са умни. Защото ако бяха умни щяха да знаят, че когато биеш някой с метална тръба той може да умре. Тоест - убиец си. А когато си убиец поне не бъди глупак. Защото да очакваш, че наказанието ти ще бъде наложено от някакво абстрактно общество и замазано от съдебни процедурни хватки е нерелевантно. Не че постоянно не се случва процедурата да побеждава справедливостта. То, затова пребитите и изнасилени бабички по селата вече не ни правят впечатление.
Идеята, че обществото трябва да върши някаква работа по превенция на престъпниците и ако не я свърши е виновно за престъпленията им започва да не издържа. Първо - обществото е лишено от какъвто и да е механизъм за въдворяване на престъпниците. То няма право. Второ - обществото няма право дори да отправя забележка. Трябва да сезира необходимите органи и те да се заемат със забележките. Трето и най-важно - общество звучи абстрактно. Звучи някак удобно неадресирано. Общество значи всички и никой. Тълкувайте го както искате. Когато трябва да се свърши нещо от обществото, то се свършва от никой. Когато трябва да се обвини някой за нещо - за това са виновни всички. А престъпникът бил жертва… Глупости!
Не ми говорете за мъж тръгнал да криви метална тръба в главите на хората е жертва. Не ми говорете за неговите права защото хич не ме интересуват. Интересувам се от правото на живот на жертвите. Убийството на жертвите е неприемливо. Запитайте се майка ви колко удара с метална тръба може да издържи? Сметнете ги точно. Ако искате използвайте и калкулатор. Вкарайте в уравнението и променливата величина – общество. Точно къде е границата да поискате такъв човек да умре? Втория, третия удар или майка ви е държелива и може да отнесе пет? Или вие сте дебил и се чувствате виновен, че като общество не сте си свършили работата и сте позволили някой да стане престъпник и да убие майка ви?
Дъщеря ви, синът ви по колко тръби могат да отнесат? Жена ви, дори и да ходи на фитнес, което е чудесно, колко удара може да поеме?
Не ми говорете, че с тръба половин цол е безопасно. За трудния живот не ми говорете. И за безработицата. И за житейската безпътица. И с безчувствеността ми не се заигравайте. Аз предпочитам да чета новина за убит престъпник отколкото за поредната убита жертва. Ако това значи, че съм безчувствен – такъв съм.
В този момент в някой парк ходи следващия с метална тръба. Или с добре подострен сгъваем нож. Или на джипката на тати се качва следващия друсан като куче. Или следващия урод наднича през дувара на осемдесет годишна бабичка да зърне къде си държи пенсията.
Ето това е неприемливо.
Затова, моля ви като общество, спрете да го допускате само защото сте чувствителни.