През последните седмици заместник-министърът на отбраната на Русия Юнус-Бек Евкуров и генерал Андрей Аверянов от Главното разузнавателно управление (ГРУ) направиха няколко пътувания до Африка. Двамата все повече се възприемат като главните организатори на руските отношения с Африка след ерата "Пригожин", след като ръководителят на частната военна група „Вагнер“ загина при самолетна катастрофа в края на август, пише БТА.
Евкуров и Аверянов, известен генерал от военното разузнаване, кацнаха в Бамако, столицата на Мали, в събота, 16 септември. Според местни медии и различни източници в социалната мрежа "Телеграм" там те трябвало да се срещнат с политически лидери от Мали, Буркина Фасо и Нигер, пише френската медия „Франс 24“.
Това не е първото посещение на дуото в Африка. Те имат няколко посещения на континента след смъртта на Евгений Пригожин на 23 август 2023 г., а дори и преди това. Евкуров, винаги придружаван от Аверянов, е бил в Либия - една от основните африкански бази за наемниците - ден преди самолетната катастрофа в Русия, при която загина шефът на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин, както и още двама души от висшето ръководство на групата, които биха могли да го заместят.
Срещата в Мали не е случайна: Евкуров и Аверянов са планирали да проведат разговори с представители на страните, които Пригожин е посетил последно.
Райли Мьодър, специалист по Африка, която изучава ролята на наемниците на "Вагнер" на континента в Института "Ню Лайнс" (New Lines Institute), американски център за геополитически изследвания, смята, че Русия играе с чувството за приемственост: "Пригожин беше сниман в този регион преди самолетът му да се разбие, а този регион търси подкрепа. Така че Москва иска да ги увери, че остава ангажирана", заяви тя.
Руският заместник-министър на отбраната вече е посетил Мали и Буркина Фасо през първата седмица на септември, за да увери местните власти, че Москва "ще направи всичко по силите си, за да им помогне", съобщава вестник "Ню Йорк таймс" в разследване за бъдещето на африканската "империя" на "Вагнер", публикувано в началото на месеца.
Следователно Евкуров и Аверянов се явяват пред африканските лидери като наследници на покойния ръководител на наемническата група. Нещо повече, както съобщава "Ню Йорк таймс" в същото разследване, те са се срещнали и с някои от останалите в Мали бойци на "Вагнер". Няколко медии вече представиха Аверянов като "наследник на Пригожин" в Африка.
Всъщност профилите и на двамата мъже отговарят на някои от ролите, които досега е играл бившият лидер на „Вагнер“, отбелязва „Франс 24“.
Например Евкуров е награждаван генерал с "доста добра военна репутация", казва Иван Клишч, специалист по руска външна политика в Международния център за отбрана и сигурност в Естония. Това може да е достатъчно, за да вдъхне респект на бойците, смята той.
Евкуров има и солидна репутация на миротворец и преговарящ от времето, прекарано в Ингушетия, автономна република на Руската федерация, разположена в планинската верига Голям Кавказ. Той ръководи републиката от 2008 г. до 2019 г., по време, когато регионът "беше по-насилствен от Чечня", казва Клишч, който се е фокусирал върху тази част на Русия. „Когато той си тръгна, регионът беше почти толкова безопасен, колкото и навсякъде другаде в Русия", добави той.
За Кремъл Евкуров притежава определен дипломатически финес, чрез който е напълно подходящ да бъде "новото лице на отношенията между руското правителство, когато се занимава с тези африкански режими", казва Андреас Хайнеман-Грюдер, специалист по Русия, който изучава частни паравоенни групи в университета в Бон.
Дипломатическият финес вероятно не е силната страна на генерал Аверянов. Той е известен най-вече с това, че е ръководил печално известното поделение 29155 на Главното разузнавателно управление (ГРУ), което е специализирано в извършването на тайни операции като саботажи и убийства. Шпиони от това звено са заподозрени във взривяването на склад за боеприпаси в Чешката република през 2014 г., в опита за организиране на просръбски преврат в Черна гора през 2016 г. и в опита за отравяне на бившия двоен агент Сергей Скрипал през 2018 г.
Каква е ползата за африканските режими? "Аверянов може ... да поеме някои елементи от сигурността на (дадения) режим, и то не само службите за лична охрана, но и в областта на неговата специализация: репресии и целенасочени убийства", добавя Клишч.
Но Аверянов е нещо повече от това. "Аверянов е награждаван ветеран от Афганистан и Чечня, а също така е действал в Молдова и Крим. Както всички руски специални агенти, той е обучен да поема инициативата, да действа, откъснат от заповедите на началниците, и да установява връзки с местни съюзници", казва Джеф Хоун, специалист по Русия и външен консултант на Института "Ню Лайнс". Това негово минало го прави идеален кандидат за водене на преговори с местни военни групировки, точно както биха направили ръководителите на "Вагнер" при пристигането си в нова страна в Африка., отбелязва френското издание.
Така Евкуров, проницателният политик, и Аверянов, майсторът шпионин, изглеждат колкото различни, толкова и допълващи се. И двамата обаче имат едно общо качество, което ги отличава от Пригожин: "И двамата са надеждни, лоялни войници, които не са от типа личности, от които може да се очаква да "излязат на бунт", твърди Хоун.
"Лоялността представлява много силно предимство в системата на Путин в момента", казва Клишч. Това би било особено валидно за всеки, който се стреми да заеме мястото на Пригожин, който след неуспешния си опит за бунт срещу руското министерство на отбраната през юни стана олицетворение на предателството в очите на руското ръководство.
Достатъчно ли е всичко това, за да може Кремъл да връчи ключовете от царството на "Вагнер" в Африка на дуото? Според експертите, интервюирани от "Франс 24", те ще играят роля, но не като единствени оператори. Като представители на руската държава Евкуров и Аверянов олицетворяват прехода от полутайните операции и връзки, осъществявани от "Вагнер", към по-открити отношения с действащите африкански режими. "Това вече не е хибридна война, а официална подкрепа. Те показват, че комуникацията с Русия продължава, но вече по официални канали", казва Хайнеман-Грюдер.
Но това не означава, че създадените от "Вагнер" структури просто ще бъдат погълнати от руското министерство на отбраната. Изключително децентрализираният модел на "Вагнер" все още е полезен за Москва, защото "е по-лесно да се адаптира към местните ситуации. Това, което се случва в Мали, не е това, което се случва в Централноафриканската република (ЦАР)", казва Мюдер. Ситуацията в Мали, с нейния императив за борба с тероризма, има малко общо с естеството на операциите в Централноафриканската република (ЦАР), където основната цел на "Вагнер" е да осигури доходоносни минни дейности, отбелязва "Франс 24".