ДВ: Професор Бадура, защо Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенген?
Хайнрих Бадура: Официално става дума за временно блокиране на това присъединяване заради придвижването на бежанци и мигранти. В контекста на Декларацията от Тирана от 6 декември миналата година, когато за пръв официално беше отхвърлено приемането на двете държави, днес в Австрия се изтъква аргументът, че през 2022 година в страната са били подадени 100 000 молби за убежище. Числата обаче междувременно спаднаха с около 30%.
ДВ: Какво общо има това с България и Румъния?
Хайнрих Бадура: Правителството твърди, че 3/4 от кандидатите за убежище не са регистрирани и че има общ проблем с мигрантските маршрути през Западните Балкани. 40% от мигрантите идвали през летището в Белград, други 40% по сухопътните маршрути през Румъния, България, Сърбия и Унгария, останалите 20% - по други пътища. Тоест, проблемът не са самите българи и румънци, проблемът е, че приемането на тези две страни води до директно отваряне към пространства извън ЕС, а това вече има измерение в областта на политиката за сигурност - незаконна миграция, търговия с хора, престъпност, наркотици, тероризъм, корупция. Това е наративът на австрийското правителство. Докогато ЕС не е в състояние ефикасно да защитава външната си граница, австрийският канцлер смята за свой дълг да се грижи за общото благо и за сигурността на австрийците.
Впрочем, сходни аргументи се чуват в съответните дискусии и в Словакия, Полша преди предстоящите избори, в Германия, от страна на Орбан и неговото правителство - да има по-строги правила за политическо убежище и контрол по границите. Но обясненията на канцлера Карл Нехамер и на вътрешния министър Карнер са едностранчиви, защото не отчитат един факт: Унгария и Сърбия просто пропускат бежанците нататък, а напоследък се видяха пробойни и корупция при издаването на визи по границата на Полша с Беларус. В случая ЕС изглежда безпомощен, а "Фронтекс" (Европейската агенция за гранична и брегова охрана - б.р.) - беззъб.
ДВ: Какво точно предлага австрийското правителство?
Хайнрих Бадура: Канцлерът и вътрешният министър настояват за изпълнението на пет точки. Първо, да се стартира пилотен проект за процедура по даване на убежище в държава от ЕС, която да се провежда на външната граница на съюза. Второ: да се приемат правила за връщане на мигранти и да отпаднат индивидуалните процедури във всеки отделен случай. Трето: провеждане на процедури за убежище в тъй наречените "сигурни трети страни". Четвърто: по-лесна отмяна на бежанския статут при извършване дори на леки престъпления. И пето: държавите от ЕС да оказват повече подкрепа на "Фронтекс" по външната граница на ЕС и на територията на трети държави. Позицията на Австрия по разширяването на Шенген нямало да се промени, докато не се предприемат тези мерки и не спадне броят на молбите за убежище - това беше повторено съвсем наскоро.
ДВ: А какви са вътрешнополитическите причини за тази втвърдена позиция на Австрия?
Хайнрих Бадура: На 25 септември 2024 се очаква Австрия да избере нов парламент. Според сегашните допитвания води Партията на свободата, докато управляващата в момента Австрийска народна партия остава на трето място след социалдемократите. За да се заеме адекватна позиция по темата за миграцията, се изисква определена степен на образование, познания, информираност за ЕС и процесите по взимането на политически решения. Тъкмо равнището на образованост и компетентност на хората изкушават правителствата да флиртуват с избирателите, да "купуват" гласове. Нещо подобно го има и в Германия във връзка с партията "Алтернатива за Германия" - говори се най-вече за пари и субсидии, вместо да се просвещават хората.
ДВ: А какво ще се промени след изборите?
Хайнрих Бадура: В момента всяка прогноза би била несериозна и непрофесионална. Много зависи и от това как ще се развие войната в Украйна, какво ще е социалното положение в ЕС. Австрийското правителство очевидно иска да се придържа към "не"-то за България още известно време.
Според мен огромният политически натиск, който упражняват актуалните политически процеси, ще изтласка на заден план въпроса за приемането на България и Румъния в Шенген и той ще изгуби актуалност. Нещата зависят и от умението на Еврокомисията (ЕК) да аргументира в полза на членството на двете държави. Знаете, че в годишното си обръщение председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен изрично ги посочи като част от Шенгенското пространство и настоя тяхното членство да не се бави повече.
ДВ: А какво мислите за предупрежденията на Букурещ, че могат да бъдат взети "насрещни мерки" срещу Виена?
Хайнрих Бадура: Като имаме предвид начина на мислене на сегашното австрийско правителство и отношението му към националните интереси такива мерки биха били изцяло контрапродуктивни, защото във вътрешнополитически план в Австрия ще доведат до обратен ефект.
ДВ: В тази връзка: как бихте описали настроенията в Австрия по отношение на мигрантите?
Хайнрих Бадура: Амбивалентно е. Има съчувствие, но има също критики и отхвърляне, в зависимост и от това дали става дума за сирийци, за африканци или за украинци. Когато няма агресивност, когато няма криминални прояви, когато обществото не се чувства застрашено, тогава настроението и отношението на австрийската общественост са добри, има готовност за помощ и за социално усилие.
Срещу българите и румънците никой няма нищо против, тъкмо наопаки. Разбира се, тук роля играят и културно-религиозните аспекти. Двете страни в никакъв случай не са "образ на врага" в очите на тукашното общество, а в информационния поток, независимо от актуалните политически реалности, българите и румънците са по-скоро незабележими. А забележимите измежду тях - те са друга история, те са в полезрението на силите на реда и на правосъдието, но не и на широката австрийска общественост.
Професор Хайнрих Бадура е преподавател в Силезийския университет в Катовице, председател не Етичната комисия в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и автор на многобройни книги и статии. Изследователската му дейност включва теми като европейска интеграция, икуменична и политическа теология, етика, ценности и култура и модерното управление.
Автор: Александър Андреев