Хузан Наасан е роден в Сирия. Завършил е медицина у нас. Работи като личен лекар в София. Той е един от активните доброволци в подкрепа на бежанците.
Какво е положението в бежанските центрове?
Положението в бежанските центрове е като при военно положение. Със застудяването са се изострили хуманитарните им проблеми.
Хората там живеят в мизерия, в която властите се опитват да правят нещо и да подобряват състоянието на хората. Всеки предлага своеобразно своите сили. Има много големи намерения, но възможностите са скромни. Има голямо желание от колегите там, специално на командира на бежанския център във Враждебна да се помогне на бежанците. Трябва да се отбележи, че те получават и подкрепа от бежанците, но условията са мизерни.
Има създадена много добра организация, но все пак финансовите възможности са скромни.
Времето през последните дни застудя. Имате ли нужда от лекарства и от какви точно?
Имаме много добро сътрудничество с колегите, които са представители на фармацевтични фирми. Благодарение на разбирането им се намират нужните медикаменти. Самият аз извършвам прегледи. Ако имам лекарства против кашлица, го давам. Ако ми е нужно друго лекарство се опитваме чрез ръководството на лагера или по други пътища да го осигурим. Самите сирийци нямат нужните средства, за да искаме от тях да го купят.
Честно казано, има какво да желаем още, но и на сегашното положение сме доволни.
По едно време имаше проблем с храните. Имаше апел да се даряват консерви и сухи млека. Какво е положението сега?
В началото проблемът беше с дрехите. Беше дарено огромно количество и след като се избраха нужните, остана и много непотребен излишък. Това е нормално - след като имаш вече четири – пет чифта дрехи, не са ти нужни повече.
Аз наблюдавам колегите, които организират храната. Тя изчезва почти мигновено след като бъде доставена и раздадена. Никога не е изхвърляна храна или лекарство.
Още един път отправям апел да се дарява храна с дълъг срок на съхранение, като консерви и лекарства. Тези неща са жизненоважни.
Трябва да припомним, че парите, които са имали бежанците, са отишли в джобовете на трафикантите. Това е много тъжно...
Какво стана с идеята малките сирийчета да посещават детски градини и училища?
Родителите организират нещо в лагера. Имахме среща с 8-мо и 24-то ДКЦ и с представители на столична община, за да обсъдим възможностите за осигуряване на бежанците на лични лекари. Огромният проблем е езиковата бариера. От Червения кръст и от Агенцията по бежанците ни обещаха преводач, но това е много трудна задача. Най-важното засега е да се осигури лекарски екип на място в бежанския лагер. Там трябва да се помисли да се създаде и детски кът или детско заведение.
Трябва да се отбележи, че сирийците имат проблем да излизат извън лагер, защото не знаят български език и по тази причина трудно могат да се ориентират в града. В момента е нужно да се работи в тази насока.
Как бежанците гледат на България?
Сирийците възприемат България като приятелска страна, която ги спасява от ужасите на войната и сигурна смърт. Моите родители са в Сирия и аз от година и половина ги моля да дойдат, за да се спасят от всекидневните хаотични престрелки, при които загиват около 60-200 души дневно.
В момента бежанците се нуждаят от лекарства и храна. Останалото постепенно ще се нареди.