Резултатите от PISA не са изненадващи, но все така потресаващи.
Много неща се изприказваха, но все пак има нещо недоизказано. Липсата на ясна посока и смисъл от живота в България - което се пренася във всички сфери. Без кауза, която да обединява нацията - всичко опира до оцеляване, преживяване и печалбарство. За това предупреждава във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Заветът на Апостола да бъдем равни на другите европейски народи можеше да е такава кауза. Когато има ясна цел да догоним другите европейски народи като стандарт на живот - пътят е ясен и няма как да бъде избегнат. Много учене и много труд. А образованието трябваше да е на пиедестал, както беше за нашите деди - възрожденци. И качествата за успех в живота - и за оценка на човека - трябваше да са висши ценности: ученолюбие, трудолюбие, морал, чест и достойнство.
Вместо това - бяхме свидетели на докопването до държавните останки на социализма и окопаване в институциите, за да бъде не само съхранено откраднатото, но и възвеличавано миналото. А ценностите за успеха в това минало: раболепие, подлизурство, нагаждачество, лъжата и кражбата - от вещи до интелектуален труд - останаха формули за успеха и в новото време - олицетворени от “героите” на Прехода. Които си създадоха свои мрежи от зависимости, примамващи хората с обещания за лесен успех, за който няма нужда от образованост.
Всеки повей от Европа за промяна в соц чипа продължава и до днес да се възприема като посегателство на нашите традиции - от семейството до държавата. Хората, които не искат да се развиват - за да бъдат равни на европейците - решиха да се консервират в миналото, където други, а не те са положили усилията да бъде България по-добро място за живот. Това касае огромни маси, включително в учителското съсловие, където някои също вероятно продължават да мислят, че като преподават същите неща, както при комунизма ще подготвят граждани за демокрацията.
Не, техните ученици ще бъдат поданици на някой авторитар, който винаги разбира патриотизма като вярност към държавата, начело на която е той. Защото възпитанието в гражданство означава разбиране, възприемане и защита на други ценности - на правата на човека и човешкото достойнство, на свободата на словото, на събранията, на вероизповеданията и пр. - опасни за всеки диктатор. Където човекът, а не държавата е фокус. А когато човекът е Фокус, то и цялото образование става ценност, защото само чрез него човекът получава признание.
Затова е нужно ново поколение учители с нов чип. Защото - както са установили корейците, за да станат номер 1 в света - никоя образователна система не може да бъде по-добра от учителите в нея. А най-добри учители са пък най-силните студенти. Както са установили американците, когато разбрали, че във Финландия - номер 2 в света - 50% от топ 10% по успех студенти стават учители, а в САЩ едва 13% (колко ли са у нас?).
Просто държавата трябва да не разчита само на НПО като “Заедно в час” да създава новото поколение учители, а да финансира привличането на най-добрите студенти към професията, да оценява и награждава учителите според успеха на учениците им извън училището, вместо да вдига заплатите на калпак.
Обучението на хората в най-добрите практики от практикуващите тези практики всъщност трябва да се случи във всяка сфера. За да станем развита държава и наистина свободно общество от достойни личности.