Мнение на Валери Найденов в "24 часа"
Гледам, Реформаторският блок е взел на въоръжение нов лаф – “трета република”. Искам хонорар! Защото, уважаеми демократи, този лаф си е мой. Някъде през 2006 г. го разработих подробно във в. “Поглед”, а след това няколко пъти и във в. “24 часа”. Културно е при подобни заемки да се цитира източникът.
Но аз не бих се заяждал, харизвам го на драго сърце, стига реформаторите да го използват по предназначение. “Трета република” е радикален израз, той предполага истински промени. А в устата на РБ “третата република” е пържен въздух.
Обаче! Аз имах предвид съвсем конкретни промени - изцяло мажоритарен вот, редовни референдуми за всичко важно, по-силна президентска власт и изборност на съдиите. Първото и второто се приемат с обикновен закон, а за третото и четвъртото е нужно Велико народно събрание (ВНС). Имаше и още конкретика, но да не влизам в подробностите.
Реформаторският блок обещава ВНС, но каква е целта? Не казва. Нова конституция? Добре, но какво да е новото в нея? Тайна. Като стигнем дотам, ще видим, - обясни едно време Яне Янев. Той впрочем също подхвърли нещо за “трета република” преди няколко месеца.
Значи реформаторите веднъж плагиатстват от мен, втори път от Яне, но така и умствените им напъни не стигат по-далеч от “Оставка”. Стани, та да седна. Нов задник върху старата отоманка – това е тяхната “трета република”.
Аз харесах този радикален израз
заради френската
“пета република”
Както е известно, тя се ражда през 1958 г. с приемането на нова конституция и други радикални промени. Основните параметри са като моите – силна президентска власт и мажоритарен вот. Бащата на петата република е великият френски реформатор генерал Дьо Гол. От него плагиатствам аз. Преди това Франция е в тежка криза - разцепена, скарана, на практика в гражданска война. “Рестартът” на Дьо Гол я обединява, лекува и слага началото на няколко десетилетия единство и благоденствие.
Италианците пък обявиха “втора република”. В началото на 90–те години политическата система там се компрометира, че всички партии или пуснаха кепенци, или се преименуваха. След серия референдуми, през 1993 г. италианците приеха смесена избирателна система за парламента, в която 75 на сто от депутатите се избираха мажоритарно, а само 25 на сто пропорционално, колкото да гарантират мандатите на партийните лидери. По-късно точно това изяде главата на републиката. Но тя тръгна добре - политическият живот на Италия радикално се подобри и прочисти. Битката с корупцията постигна огромни успехи. Уви, през 2005 г. Силвио Берлускони се уплаши, че ще изгуби изборите, и върна старата пропорционална система плюс някакъв нелеп “бонус”, който гарантира парламентарно мнозинство на най-голямата коалиция. И с това направо простреля втората република в сърцето. Италия отново се потопи в хаоса. Италианците вече го удариха на майтап. Най-голямата парламентарна партия в момента е на комика Бепе Грило. Платформата е пародия. Но миналата седмица стана още по-смешно - Конституционният съд отмени приетата през 2005 г. избирателна система, която италианците нежно наричат “кочината”. Сега политиците са се хванали за главите и се чудят накъде да поемат. Защо се чудят?
Италианците
няколко пъти им
го казаха на
референдумите –
искаме чиста мажоритарна избирателна система в два тура, като във Франция. Но последното нещо, което политическата олигархия иска да чуе, е гласът на народа.
Ето и извода. Имаме един чудесен пример – Франция с нейната пета република. И един много лош пример – Италия. Разликата между успеха и провала е именно в мажоритарния вот.
А защо точно трета република? Първата република у нас започва с референдума за отмяна на монархията през 1946 година и завършва през 1991 г. Втората е от 1991 г. и до неизвестно кога. Дано завърши преди кончината на България като държава.
Някои хора смятат, че новата конституция на Тодор Живков от 1971 г. също трябва да се брои. Но аз все пак влагам в израза “трета република” не просто някаква козметична корекция в конституцията, а радикална промяна в политическата система, истински рестарт на държавата. Конституцията от 1971 г. не промени нищо. Тя създаде един кух Държавен съвет, тъй като Тодор Живков искаше да се откаже от премиерството, но да представлява България като държавен глава.
А сега за ВНС. Това стана нещо като парола на политическите буфосинхронисти напоследък. Проблемът е, че ВНС е само средство, а не цел. А каква е целта? Нова конституция? Но и това не е цел. Какво по-конкретно ще бъде новото в нея? Дали пък няма да върне монархията?
Или пък да обяви
жените за общи?
Ей богу, искам предварително да знам какво по-конкретно ще е новото, преди да реша дали искам да гласувам за него.
Споменах ли лафа на Яне - “като направим ВНС, тогава ще решим”? Яне е юрист, не може да е толкова безпросветен. В конституцията си пише черно на бяло, че няма как “тогава да решим”. Всичко трябва да се реши предварително, параграф по параграф и алинея по алинея и да се приеме с две трети още в обикновения парламент. И чак тогава може да се свика ВНС.
Процедурата е мъчителна и бавна, тя иска пълен консенсус в два парламента. Възможно ли е това? Да, но само ако ГЕРБ, БСП, ДПС и останалите плеснат с ръце и се прегърнат.
Тогава започва най-лошото. От 24 години внимателно следя какви идеи се въртят в главите на политическия елит.
Каквото и да очаквате вие, уважаеми читателю,
те искат
точно обратното
Първата им работа ще бъде да отменят прякото избиране на президента от народа. Ще го назначава парламентът. Второ, Висшият съдебен съвет ще се избира от самите съдии и съдебната система сама ще назначава себе си. И сама ще си се съди. Трето – министрите ще си остават депутати (това бе в прословутите 24 точки на СДС). Пълно сливане на двете власти. Четвърто - пропорционалната избирателна система, която така любите страстно, ще бъде циментирана в конституцията. И така нататък, и така нататък.
А, да не забравя – ще се отмени и самото ВНС. То най-много боде очите на олигархията и нейните политолози. Било отживелица, имало го само в Монголия и се наричало Велик хурал.
Това, разбира се, е лъжа! Първо, Великият хурал в Монголия си е най-обикновен парламент. И второ, когато една държава реши да се преучреди, тя обикновено свиква учредително събрание. Същото като нашето ВНС от 1990 г. Това е европейската традиция.
По-важното е, че при истинските демокрации конституционните промени се приемат с национален референдум. Две десетилетия слушам как политици, политолози и “експерти” предлагат да се премахне това пусто ВНС, но нито веднъж не чух то да се замени с национален референдум. Това ли искате? Олигархията да си прави гаргара с конституцията, без да ви пита и когато скимне?
Четвърт век слушам колко лоша е тази конституция и нито веднъж не чух кое е лошото. Сигурен съм, че не знаят. И не са я чели. Истината е, че
през 1990 г.
елитът бе все
още скромен
и вярваше, че работи за доброто на народа. Онези велики депутати бяха бедни хора и относително честни. Днешните са милионери и работят за милиардерите, които разграбиха всичко. Нямат никакви скрупули. По-далеч от конституцията.
Така че какво ви обещават реформаторите? И каква изобщо е разликата между партиите, големи и малки? Във важните неща – нула. Буквално същата ултрадясна икономическа политика господстваше и при тройната коалиция, и при ГЕРБ, и днес.
Ако искате нещо ново, то трябва да е нещо конкретно и реално, да дава повече власт на хората. Писал съм го стотици пъти – нека отначало да започнем наистина да си избираме депутатите. Чист и свят мажоритарен вот. Това е първата стъпка към “Третата република”.
Но както винаги съм повтарял, нещата трябва още да се влошат, преди да започнат да се оправят.