Новата година е времето да погледнем назад, но и да се опитаме да погледнем в бъдещето. За съжаление живеем във времена, когато силата на най-дръзките, но и най-лудите, заменя международното право, олицетворявано от ООН, колкото и несъвършено да е то.
Това не е извънредна новина – още през април 2022 г. писахме, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш има най-лошата служба в света. ООН, която беше гръбнакът на световния ред дори в най-лошите времена по време на Студената война, става все по-неадекватна.
Когато пиша това, си спомням ярко най-лошите времена на напрежение по време на Студената война, след свалянето на южнокорейски пътнически самолет през 1983 г. над остров Сахалин. Това беше период на голямо напрежение, но може би бе резултат на грешка, а не умишлено създаване на напрежение.
След като реши да нахлуе в Украйна, Путин, разбира се, стана архетипът на злодея.
Руска поговорка казва, че лошият пример винаги е заразителен. Днес по целия свят имаме по-малки лидери, които нарушават международните правила в стил Путин. Азербайджанският президент Илхам Алиев превзе Карабах, венецуелският му колега Николас Мадуро е на път да отнеме от Гвиана територия шест пъти по-голяма от Белгия, етиопският лидер Абий Ахмед (някога лауреат на Нобелова награда за мир) се готви да заграби Сомалиленд.
Вероятно това е част от генерален план. По време на Студената война Съветският съюз беше движен от комунистическата идеология. Сега Русия е водена от антизападен и антилиберален дискурс, предназначен да обедини всички срещу „златния милиард“. И този план работи.
Във всеки случай, след 24 февруари, ако местен диктатор смята, че е по-силен или по-луд от другите заинтересовани страни, той просто действа, както направи Путин.
Що се отнася за лудите диктатори, дори продуцентите на поредицата за Джеймс Бонд не са успели да създадат толкова отвратителен образ, колкото Ким Чен-ун от Северна Корея. Ако някой разпали Трета световна война, има голяма вероятност Ким да е този, който пръв щеше да натисне ядрения бутон.
Израел е известен като демокрация, но има крайнодясно правителство и за него международното право, правото на войната и хуманитарното право означават малко, ако ли не нищо, в контекста на военните му действия в Газа. Няма защита за цивилните, които не участват във военните действия, а хуманитарната катастрофа се разгръща на фона на безсилието на международната общност.
Това, което все още предотвратява избухването на цивилизационна война в контекста на войната в Газа, е, че религиозните водачи на Иран се страхуват от колапса на техния режим, ако открито атакуват Израел чрез „Хизбула“ в Ливан.
Но тук на помощ идва „Ислямска държава“, чийто дневен ред е именно да посее пълен хаос. Като нанася удари вътре в Иран, както направи на 3 януари край мемориала на Касейм Солеймани, при което загинаха стотина души, ИД постига най-малко три основни цели: удря отново омразния шиитски Иран, напомня на света, че все още съществува, и създава хаоса, от който се нуждае, за да процъфти отново.
Бушуващите войни в Близкия изток и в Украйна осигуряват подходяща димна завеса за Китай, за да нахлуе в Тайван – нещо, което ще се случи рано или късно, във всеки случай, при най-добрите обстоятелства и във времето, избрано от Пекин. Единствената алтернатива е Тайван сам да реши да се присъедини към континентален Китай, само за да избегне кървава война.
Страхът от взаимно гарантирано унищожение (MAD) поддържаше света в безопасност по време на Студената война. Поглеждайки назад, лидерите по това време не бяха ангели, но играеха по правилата.
Страхът от ядрена война обаче няма да спре Путин.
Днес се приема, че конвенционалната война може да се води въпреки ядрения риск. Страхът от взаимно унищожение вече не е възпиращо средство.
Обикновено завършвам коментарите си с въпроса какво означава всичко това за ЕС. Това разбира се означава трудни времена, защото ЕС не е реален геополитически играч и докато не направи големи вътрешни реформи, ще остане обект, а не субект на световната политика.
Най-лошият риск за нашия съюз би бил мирът в Украйна при условията на Путин. Такъв мир ще бъде илюзорен и трамплин към ново нахлуване, но този път и на територията на ЕС.
Предположението, че сме изправени пред предвидим противник, вече не играе. Живеем в свят без правила и в този момент имаме коварен враг, който ни презира, защото ни смята за слаби, страхливи и наивни.
Дезертьорството на Шарл Мишел от поста му на председател на Съвета за съжаление засилва впечатлението, че нашите лидери мислят само за себе си, че им липсва отговорност и подценяват историческите предизвикателства.
От друга страна, това е шанс да изберем лидери, които да предизвикват нашето уважение – и респекта на враговете на Европа.
(Текстът е публикуван в https://euractiv.bg/)