На фона на нарастващите страхове от световна война, дебатът за икономическите санкции, атомните бомби и членството в НАТО показва, че старите грешни преценки се допълват от нови. Трета световна война може да бъде избегната с преговори, а не с икономически санкции и оръжия. При това двете военни цели на Запада в Украйна – защита на териториалната ѝ цялост и предотвратяване на военна ескалация – са несъвместими една с друга, пише Габор Щайнгарт в статия за германското издание Focus.
Погрешно схващане №1: Икономическите санкции могат да предотвратяват войни
Истината е: икономическите санкции не могат да предотвратят или сложат край на войните. Както в случая с Русия, те водят до пренастройване на експортно-импортните отношения и насърчават санкционираната страна да създава нови съюзи.
За Русия това е лесно. Максимата "Врагът на моя враг е мой приятел“ е валидна и тук - иранците и китайците веднага прегърнаха Путин. Със санкциите Германия не отслаби него, а по-скоро себе си.Изтеглянето на германски компании от Русия и изоставянето на енергийното партньорство доведе до високи цени за националната икономика и загуби в милиарди.
Научаваме това, което можехме да прозрем предварително: най-богата на суровините в света държава може да бъде раздразнена за няколко дни, но не и да да бъде "ранена“ завинаги.
Погрешно схващане №2: Инвестирането в европейска атомна бомба ще направи Германия безопасна страна
Това предложение, направено наскоро от бившия външен министър от редиците на "Зелени“ Йошка Фишер, е от полза за вниманието, насочено към него, но не и за сигурността на страната ни. Особено след като предложението е имплицитно свързано със съмнения относно ефективността на американската ядрена защита. Няма доказателства за това съмнение. Точните думи на Фишер: "ЕС се нуждае от собствено средство за ядрено възпиране“.
Трябва да знаете, че Германия вече е дълбоко интегрирана в архитектурата на ядрената сигурност на Европа. По данни на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия до 20 ядрени бойни глави B61 са разположени във военновъздушната база Бюхел в Пфалц, като германските самолети Tornado служат като системи за носенето им в случай на война. Без Бундесвера американските ядрени оръжия няма да стигнат до Русия.
Към това се добавят френските ядрени оръжия, за които президентът Еманюел Макрон многократно е предлагал да преговаря с ЕС и германците. Меркел не чу това.
Фактът, че представител на "Зелени“, чиято партия се отказва от ядрената енергия, единствената възможна за производство на електричество без въглероден диоксид в Германия, прави това предложение, не показва степента на опасност, а по-скоро степента на объркване. Континент, който не може да се споразумее как да осигури външните си граници, никога няма да може да се споразумее за използването на атомната бомба. Путин може да бъде уверен, че тази ядрена бомба никога няма да бъде взривена.
Грешка №3: При Тръмп САЩ ще напуснат НАТО
Дори и да искаше, Доналд Тръмп не можеше да изведе САЩ от западния отбранителен съюз. Миналия декември Конгресът прие закон, който ще попречи на който и да е президент да оттегли САЩ от договора за НАТО без одобрението на Сената или подходящ акт на Конгреса.
Освен това Тръмп може би е грешно преценен от германците, когато става дума за външна политика. Той установи линии за комуникация както с китайците, така и с Путин и дори със Северна Корея. Използва пестеливо американската армия. Бившият вицеканцлер Зигмар Габриел подчерта по-рано: "Тръмп не е човек, който съзнателно иска да влезе във военен конфликт с всички сили. Точно обратното. Той мисли от гледна точка на постигането на сделки“.
Погрешно схващане №4: Само балансът на терора ще спаси Европа от война
Председателят на борда на директорите на Airbus Рене Оберман изложи тази теория в интервю за вестник Die Zeit. Той призовава за военното изграждане на Германия и другите европейски държави. Предпоставката за отбрана е "бързо да укрепим военния капацитет в Европа“.
Освен това той препоръча на европейците да се изравнят с руснаците, когато става въпрос за военен арсенал. "Единственото нещо, което може да има траен ефект, е балансът на силите. Именно той запази мира в годините на Студената война и предотврати ядрената ескалация“.
Вярно е: Европа трябва да направи повече за своята отбрана. Но е погрешно да се приеме, че мирът по време на Студената война е бил осигурен предимно чрез превъоръжаване. Това е мнението на военните.
В действителност балансът бе придружен от интензивна дипломация между Изтока и Запада, маратонски преговори, които в крайна сметка доведоха до Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки, споразуменията за разоръжаване СТАРТ I и СТАРТ II, а по-късно и до СТАРТ III.
Западът поддържаше диалог с Хрушчов и Брежнев - за разлика от днес с Путин - въпреки многото военни конфликти в Африка (Ангола), Азия (Виетнам, Камбоджа, по-късно Афганистан) и в Европа (потушаване на вълненията в Източен Берлин, 1953 г., Будапеща, 1956 г., и Прага, 1968). Този дуализъм на заплахи и преговори – на тояга и морков – в крайна сметка осигури мира.
Погрешно схващане №5: Украйна трябва да спечели войната
Това е предпоставката за много политически решения в Европа и САЩ. Урсула фон дер Лайен го изрази точно така на конференцията по сигурността в Блед, Словения, през лятото на 2022 г.:"Украйна трябва да спечели тази война“.
Но как ще стане това? Малката Украйна не може да оцелее срещу ядрената сила Русия, която пренастрои икономиката си и има резерв от 800 000 войници.
Още повече, че Западът не иска пряка намеса във войната, а материалните ресурси за Украйна вече достигат политически лимити в САЩ и Европа. Двете военни цели на Запада – защита на Украйна и предотвратяване на военна ескалация – са несъвместими една с друга.
Западът скоро ще трябва да вземе решение. Цената на победата на Украйна е ескалация с Русия. Цената за неескалация е мирно споразумение с осезаеми териториални загуби за Украйна.
Заключение: Западът и следователно Германия ще постъпят правилно, ако не се излагат на опасност от война. Особено в настоящата ситуация - хората не искат поляризиращи политици или нова надпревара във въоръжаването, а по-скоро втори Хелмут Шмид. Той ценеше запазването на хладнокръвие, особено на фона на реални заплахи.
* Габор Щайнгарт е един от най-известните журналисти в Германия. Издава бюлетина The Pioneer Briefing. Подкаст със същото име е най-слушаният в Германия по въпросите за политика и бизнес. Преди да основе Media Pioneer той бе председател на Управителния съвет на Handelsblatt Media Group.