Зорница ИЛИЕВА
В навечерието на посещението на Путин в Турция за среща с Ердоган, ако се състои на 12 февруари, турската преса намира да целесъобразно да обърне внимание и на отношенията Анкара- Атина. Несъмнено има отношение към политиките САЩ/Турция, САЩ/Гърция на фона на връзките с Русия. По-точно за липсата на нормални отношения между суверенни и цивилизовани държави. Анкара намира за уместно да информира, че „Белият дом се опитва да намери нови начини за предоставяне на Украйна военна помощ, която е блокирана в Конгреса и това е т.н. атинска формула”. Всъщност става въпрос Гърция да предостави на Украйна старите си руски отбранителни системи като С-300. Обещанията са за доставки на F-35 /40 броя за малко над 8 млрд дол/ , и други като „Петриът” и т.н. Изтича информация и че Виктория Нюланд при неотдавнашното си посещение в Турция, е поискала Анкара да се освободи от руските С-400. Не е известно срещу какво. Анкара умее да се пазари, доказано. Но ако го направи точно в момента, Москва може да реагира като при случая с Еквадор. Щом ще внасяте американско оръжие и предадете руското на Украйна, няма да внасяме вашите банани. А руският пазар е огромен. Въпрос на преценка. Турция в момента изнася милиони яйца за руснаците. И не само това.
В същото време гръцкият „Катимерини” съобщава, че САЩ в допълнение на самолетите ще предоставят на Гърция и помощ в размер на 200 млн за чуждестранно военно финансиране. Няма как Атина да откаже доставките за Киев на руските системи за противовъздушна отбрана, които притежава. Информацията е,че на 26 януари Мицотакис, премиер на Гърция, е поставил въпрос на Блинкен дали тези системи да бъдат закупени или дарени на Украйна. Твърди се, че ще се предоставят безвъзмездно и че „доставките може би вече са започнали”.Гърците винаги са имали и боеприпаси за такова руско оборудване. А дали са стари или непотребни, в гръцките медии има дебат. Едно е ясно, тази „гръцка формула” Вашингтон ще приложи и към други държави. Може да се приложи и за Израел. Конгресът в САЩ все още не си е казал думата по този въпрос и даже помощта за Тел Авив е спряна на този етап.
Нормално е Москва да реагира по някакъв начин на тези информации. Лавров е заявил, че „Западът насърчава други държави да изпращат произведени в Русия оръжия за Украйна без съгласието на Москва”. Правилата на международната и двустранна договорна основа са „купувачът на оръжие не може да го препродава или да го изпраща,където и да било, без съгласието на доставчика”.Ама кой с днешна дата спазва такива правила и договорки? Лавров е допълнил, че „неразрешените трансфери на оръжие ща развалят отношенията”. Едва ли гърците не го знаят. Имат си своите приоритети.
И в тази връзка редица турски медии изразяват становище, че „САЩ превръщат Гърция в дългосрочна васална държава”. Е, явно това е изгодно за Атина. Иначе не биха го правили. Гърция е на страната на санкционния режим за Русия, гласува в ООН срещу Москва, подписа споразумение за взаимно сътрудничество в областта на отбраната със САЩ още през 2022г и Вашингтон отдавна нарича Гърция „най-надежден партньор срещу Русия”. Явно за дълъг период Москва и Атина ще се разминават.
И точно в това отношение Анкара прави разлика в политиките на Турция и Гърция по отношение на Русия. Управляващите в Турция не разрешават нарушение на споразумението Монтрьо /от 1936г/ за пропускателния режим през Проливите /подчертано при гостуването на Фидан, премиер, в София/, не изпращат руските С-400 на Киев, въпреки натиск от страна на САЩ, не се включват в т.н.” молдовска магистрала” за снабдяване на Украйна с военна техника и др. Независимо, че изнася за Украйна своите Байрактари, Турция не спира полетите до руската столица и търговията не спира. Икономическите интереси преди всичко. Особено в период на проблеми в икономиката на Турция и високата инфлация. Но се отчита не без неприязън, че „не е реалистично Вашингтон да изостави Атина в полза на Анкара като най-голям регионален партньор”. И тук идва нещо интересно.
Експертите в Анкара считат, че Турция може да се възползва от влошените отношения на Гърция с Русия. Особено по отношение на Източното Средиземноморие и Егейско море. Даже се стига до идеи Русия да признае непризнатата от никого Северна Турска Република в Кипър. Въпрос на бъдеще, но и Анкара може да е търпелива. А в пазарлъка няма равна. Знае, че с доставките на модернизирани F-16 САЩ могат да продължат за изнудват Анкара и да ги протакат в бъдещето, но някои в Анкара вече говорят, че има и други варианти за придобиване на нови модерни самолети. Включително и собствено производство. А за Източното Средиземноморие на Турция наистина ще ѝ се налага да има съюзници, защото срещу нейните интереси играят САЩ, Израел, Франция, Гърция и не бива да се допуска да бъде „оставена в самота”, както се изразяват в Анкара. Подчертава се, че Анкара се нуждае от нова външнополитическа стратегия”.
В това отношение какво да кажем ние? Имаме ли такава външнополитическа стратегия? Или очакваме това, което външната ни е съобщила като предстояща реализация? Ще има ли дебат по темата или отново ще сме поставени пред свършен факт? Бързо-бързо като с поправките на конституцията и реакции в стил „като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша”. Научили ли сме урока да съумяваме да прокарваме свои национални интереси във взаимоотношенията поне със съседи, които имат свои проблеми и недоразумения. Независимо, че на официално ниво се разменят ласкави думи и уверения в „приятелство” и призиви за сътрудничество. Историята ни е достатъчно обременена, за да се поддаваме на първосигнални оценки. Често чужди. Време е наистина да показваме, че не сме пропускали часове в уроците по история и сме прочели протоколите от старите дипломатически преговори с другите държави.