Столичните адвокати сигнализират депутатите за хаос и неефективност при спирането на сайтове-нарушители

Когато съдът разпорежда спирането на сайтове, заради извършване на серия от нарушения, често няма кой да следи дали мярката е изпълнена или няма санкции за това, а интернет доставчиците трябва да следят онлайн осем институции, за да разберат, че трябва да я наложат. За това сигнализира Софийската адвокатска колегия (САК) в становище (пълния му текст виж тук) до Народното събрание.

Поводът за него са предложени промени в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), с които също се предвижда спиране на сайтове за нарушени потребителски права.

Анализът на САК показва, че немалък брой закони въвеждат тази мярка, а предвид развитието на обществените отношения и дигитализацията, налагането ѝ ще от все по-голямо значение за преустановяването на нарушения. „Затова е от изключително значение прецизното, ясно и прозрачно уреждане на процедурата по налагането на съответната мярка, изпълнението ѝ, както и последващият контрол по начин, който да гарантира в максимална степен правото на защита, ефективността и ефикасността на мярката, нейното своевременно и едновременно прилагане от всички и възможността всеки стопански субект и всеки гражданин да има достъп до информация кога и спрямо кого тя е въведена и как може да защити правата си, засегнати от такава мярка“, изтъкват адвокатите.

Спирането на сайтове заради нарушение е предвидено в Закона за хазарта, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за пазарите на криптоактиви, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за туризма, Закона за противодействие на тероризма и Закона за марките и географските означения.

Всички те уреждат, че мярката се налага по инициатива на съответен контролен орган и в почти всички случаи това става с разпореждане на председателя на Софийския районен съд. Почти навсякъде тя е описана така: „да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до определени интернет страници“. Срокът за произнасяне на председателя на СРС е 72 часа, а срокът за привеждане на мярката в действие от страна на интернет доставчиците е 24 часа.

„Съществено притеснение, обаче, буди разнопосочната правна уредба, засягаща следващите два важни елемента от прилагането на мярката:

• Къде се публикува издаденото от съда разпореждане, така че всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги да могат да изпълнят задължението си в дадения им 24 часов срок;
• Кой осъществява контрол дали действително всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги са спрели достъпа до съответната интернет страница“, пишат столичните адвокати.

Анализът на нормативната уредба показва, че интернет доставчиците следва да следят поне 8 сайта – на НАП, КФН, агенция „Митници“, КЗП, Министерството на туризма, МВР, ДАНС и Патентното ведомство, за публикуване на разпореждания, които трябва да изпълнят в рамките на часове. Публикацията понякога е в машиночетим формат, понякога – не. А неизпълнението на разпореждането понякога не се санкционира, а ако се санкционира, размерът на санкцията е между 500 и 400 000 лева.

В становището си от столичната колегия разясняват обстойно на депутатите рисковете за правната сигурност, за лоялната конкуренция и за правото на защита от този хаос в нормативната уредба.

Затова от САК предлагат да се централизира и обособи един източник на информация (списък) за интернет страниците, до които следва да се спре достъпът и да се въведе единен процесуален механизъм за искане, допускане, контрол и обжалване на наложените мерки.

И посочват, че доколкото секторен регулатор в областта на електронните съобщения е Комисията за регулиране на съобщенията, е логично той да бъде публикуван на нейния сайт.

„Намираме за резонно да бъде създаден един единствен списък, публично достъпен, ползващ се със задължителна доказателствена сила и наличен в машинночетим формат, за да може всяко заинтересовано лице да получи по лесен, достъпен и сигурен начин информация за свое задължение, респективно за изчерпателен списък на сайтовете, от който да е видно какво действие и спрямо коя интернет страница следва да предприемат всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Силно препоръчително е също така самите разпореждания на председателя на СРС и мотивите към тях също да бъдат публикувани в машинно четим формат, с цел улесняваме упражняване правото на защита на заинтересованите лица и уеднаквяване на практиката“, посочват адвокатите.