Не очаквайте политическо дълголетие за Делян Пеевски - прогнозата е на Беркай Чокджан, 22-годишен студент в Нидерландия. Той е роден и израснал във Варна, където завършва Първа езикова гимназия с отличие. В момента продължава висшето си образование в Тилбург, където следва бакалавър по Международна бизнес администрация. Интересите му са в областта на политиката, икономиката и финансите. С него разговаря Еми Барух:
ДВ: Вие следите активно процесите в България, запознат сте и с турската външна политика. В събота се проведе дългоочакваната конференция на ДПС, на която беше сменено ръководството. Имаше ли нещо, което Ви изненада?
Беркай Чокджан: Макар и дългоочаквана, конференцията беше с предизвестен край и господата Пеевски и Чакъров вече официално встъпиха в длъжност като съпредседатели. И ако изборът на ново ръководство протече без изненади, то поведението на почетния председател г-н Ахмед Доган остана на другия полюс. Той не само не присъства на националната конференция на партията, с която е отъждествяван вече над 30 г., но дори не беше записал видео обръщение към присъстващите в залата делегати, което е, меко казано, проява на неуважение. Има две вероятни хипотези, които да обяснят неговото отсъствие. Едната е, че в последния момент е получил информация за възможността от провокации от страна на членове на Движението, които не са доволни от официализирането на контрола на Делян Пеевски върху партията, в резултат от което не е имал възможност да запише видео обръщението. Другата е, че егото му не е успяло да преглътне така създалата се обстановка, при която той става все по-зависим от Пеевски, започва да губи контрола над партията си и му се налага да "короняса" за нов лидер именно човека, който има основна заслуга за трансформацията на ДПС в корпорация.
Що се отнася до самия Пеевски, трудно може да му бъде прогнозирано дълголетие като политически лидер, имайки предвид, че той неведнъж е демонстрирал както с дейността си в бизнеса, така и с появите си в публичното пространство, че при него водещ е деструктивният, а не конструктивният порив. Добавяйки липсата на лидерски качества и санкциите по "Магнитски", сертифициращи го като завършен и международно признат корупционер, както и вътрешните съпротивителни сили в ДПС, които е вероятно да срещне, то вероятността за устойчивото му задържане на този пост изглежда не много голяма. На г-н Чакъров му е отредена ролята да бъде лицето на ДПС пред европейските партньори, така че той ще има по-скоро чисто административни и символни функции, отколкото реална оперативна власт.
ДВ: Известно е, че някои от лидерите на ДПС не са добре дошли в Анкара. Но въпреки дискредитиращия международен образ на Делян Пеевски, външният министър на Турция се срещна с него и с г-н Чакъров по време на посещението си в София. Как да четем този знак според Вас?
Чокджан: Турция, като страна, осъзнаваща предимствата и предизвикателствата на своето геостратегическо разположение, отдава голямо значение на външната си политика и има дългогодишни традиции в дипломацията. Често в публичното пространство се среща и тезата, че постът на външния министър е вторият най-важен след този на държавния глава. Имайки предвид този контекст, човек лесно може да стигне до извода, че няма случайности при посещенията на външния министър. Интересно е в този случай да се наблюдава хронологията при срещите на г-н Фидан. Неговата визита в България започна със среща в сградата на турското посолство с изпадналия в немилост бивш лидер на Движението за права и свободи г-н Мустафа Карадайъ, на която присъства и посланикът с изтичащ мандат г-жа Айлин Секизкьок. Това е ясен знак за подкрепата на южната ни съседка към Карадайъ, чиито добри отношения не са тайна за никого. Любопитна е така създалата се ситуация, при която се налага на г-н Доган да отстрани втори пореден председател заради близките му отношения с южната ни съседка, въпреки че години наред той беше портретиран като "турски агент" от различни проруски елементи, в резултат от което назначи на негово място следващите посетители на Фидан - г-н Чакъров и г-н Пеевски, търсещ международни индулгенции заради санкциите по глобалния закон "Магнитски". На снимката, качена на страницата на посолството, вече отсъства г-жа Секизкьок, която сякаш, също като Карадайъ, остава в миналото на двустранните отношения между Турция и ДПС. Хора с по-дълготрайна политическа памет може би биха се изненадали от срещата между Фидан и Пеевски - с оглед на това, че преди няколко години, когато Фидан беше шеф на разузнаването, се появи информация за Пеевски като участник в контрабанда на цигари и оръжия с адресат терористичната групировка ПКК. По-късно в турски проправителствени издания се появи и информация, според която Пеевски е със забрана за влизане в Турция - нещо, което не беше официално потвърдено от турските власти. Важно е да се припомни също така, че именно медиите на Пеевски бяха тези, които разпространяваха антитурска пропаганда след кризата със сваления руски самолет и последвалата позиция на Местан. Те бяха и тези, които линчуваха Местан за това, че използва свое основно право, изразявайки се с фрази на майчин език по време на предизборно мероприятие. В политиката обаче - и особено в дипломацията - няма място за емоции: вчера си е за вчера, днес си е за днес, както е заявявал турският президент Ердоган. С тази перспектива, в комбинация с вътрешните предизвикателства пред партията и управлението му, беше намерена мотивация за началото на процес на нормализация в международните отношения - това се забелязва както във възобновения от Ердоган разговор за членството на Турция в ЕС и решението му да одобри присъединяването на Швеция към НАТО, така и в посещенията му в Гърция и Египет, с чиито лидери беше в обтегнати отношения. Същото виждаме и при срещата на Фидан с Пеевски, който вече е в ролята на председател на партия, претендираща да представлява турците в България, което го превръща в значим потенциален сътрудник, с когото да се работи в границите на определена обща стратегическа рамка. Целта на тази среща на Фидан е отправяне на ясното послание, че турската държава се интересува от турците в България и следи какво се случва с тях.
ДВ: Как се отнася Вашето поколение - децата и внуците на хора, преживели т.нар. "Възродителен процес", към зависимостта, в която са поставени турците от малките населени места в България?
Чокджан: Моето поколение има разнопосочни възприятия за дейността на ДПС и съответно не е единно в оценката си за Движението. Голяма част от младите турци от България, които са в моето социално обкръжение, имат ясната представа, че партията се е превърнала в корпорация, замесена в сенчести бизнеси. Някои проявяват нетърпимост и търсят начин, по който да се противопоставят. Други се примиряват с действителността и избират да търсят своето лично щастие и успех пред своеобразната борба с вятърни мелници. Трети, макар и осъзнаващи случващото се, гледат на политическия субект Доган като на бърз и лесен път за успешна кариерна реализация и охолен живот, което ги кара да си затварят очите и да станат част от модела. Все пак ДПС е политическата организация, която прави най-сериозните инвестиции в младежите си и разчита в най-голяма степен на тях. Трудно е за един амбициозен младеж със скромен произход да устои на изкушенията, които му предлага партията. Не бива да подценяваме и отсъствието на големи международни фирми в градовете извън София, което прави доста трудно представата за успех на един млад човек с потенциал да минава през кариера в частния сектор. В представата на един такъв човек единствената възможност за реализация остава политиката. А като няма някой извън ДПС, който да се поинтересува от него и да му покаже път, той прави логичен от своя гледна точка избор. За това е толкова ключово както установяването на постоянно присъствие на останалите партии в малките населени места, така и привличането на различни бизнеси - ако не в конкретното малко населено място, то поне в съответния областен град. Разбира се, има и хора, които отделят от времето си и полагат усилия, защото продължават истински да вярват в каузата, но по мои наблюдения те са най-малко по численост.
ДВ: Има ли пътна карта, която да води към скъсване на корпоративния модел на ДПС?
Чокджан: Безспорно една от носещите колони на ДПС са именно престъпленията на т.нар. "Възродителен процес" и липсата на справедливост след него. Не бива да забравяме, че все още няма нито един осъден, а някои хора изградиха десетилетни политически кариери на базата на празни обещания за възмездие. За да вървим напред като едно здраво и пълноценно общество, обединени от общи стремежи и мечти, е необходимо да проведем дълбок и много откровен разговор за т.нар. "Възродителен процес", който да доведе до ясното, открито и директно изговаряне на историческата истина, поименно назоваване на виновниците и справедлив съдебен процес, който да доведе до възмездие. Втората стъпка е да повишим чувството си за емпатия и да се опитаме да разберем какъв е животът на хората в малките населени места, където всичко - от дърва за огрев до пенсии и социални помощи (в някои села раздавани на ръка от кмета!) зависи от кмета и шепа държавни служители. Трябва да осъзнаем, че тези изстрадали хора нямат реален избор и не можем просто високомерно да ги презираме и виним за електоралните им предпочитания, без да сме положили достатъчно усилия, за да им предложим надеждна алтернатива. Всичко това минава през дългосрочна и постоянна работа на терен на локално ниво, посещения и срещи на партийните лидери с хората, интегриране на хора от турски произход в останалите партии и поставянето на част от тях на избираеми места в кандидат-депутатските листи. Само така те биха получили възможност да бъдат истински политически представени. Третата стъпка, която към този момент изглежда най-абстрактна и трудно постижима, е оздравяване на държавните институции, които да оказват необходимия контрол, за да се възпре появата на подобни хибридни корпоративно-политически модели, хранещи се от страховете, слабостите и зависимостите на хората.
Автор: Еми Барух