"Когато Путин говори на Петербургския икономически форум през 2022 година, той каза, че никога повече няма да бъде същото. Така и стана. Вече нищо в Русия не е както преди. Страната днес е съвсем различна, не само политически и икономически, но и ментално."
Така започна разговорът ни с Олег Ролдугин, главен редактор на "Собеседник" - един от малкото останали вестници в Русия, които излизат на хартия. "Собеседник" навърши 40 години на 23 февруари 2024. Изданието има и онлайн версия, която единствено препечатва публикациите от хартиената. Олег обяснява това така: "По този начин по-лесно можем да контролираме съдържанието, за да не допуснем някоя грешка и да бъдем посетени от правоохранителните органи."
И накрая остана надеждата
Седмица преди смъртта на Алексей Навални "Собеседник" излизат с първа страница, посветена изцяло на руския опозиционер, изпратен в наказателна колония зад Полярния кръг. Под снимките в публикацията има малък текст, който гласи: "... но надежда има". Олег се усмихва, когато го питам каква е надеждата: "Това е цитат от писмо на Навални, в което той казва, че мечтата му е да види Северното сияния. Предполагам, че не е успял, защото те едва ли са го извели на разходка в колонията, когато е имало Северно сияние. После загина."
След публикацията с лика на Навални една част от тиража на вестника е иззет, друга изчезва. Разпространителите са се уплашили, обяснява Олег. Според него "на властите не им хареса", но понеже всичко е било юридически издържано, те така и не идват в редакцията.
Питам Олег дали не го ли е било страх, че нещо може да му се случи. Прави дълга пауза и казва: "Е, то в Русия всеки ден може нещо да ти се случи. Сега се тревожим дали ще успеем да продължим да издаваме хартиения вестник заради реакцията на разпространителите. Ако няма кой да го разпространява, ще фалираме. Да, те няма да ни закрият, но ще трябва сами да го направим."
"Не сме сами"
Олег е сред хилядите на поклонението на Навални. Той счита, че властите, създавайки препятствия пред това гражданите да се простят с него, както е редно, са постигнали обратен ефект. "Хората не успяха да минат покрай ковчега му и не го видяха мъртъв. Ако го бяха видели в ковчега, щяха да се приберат отчаяни, но те видяха единствено, че сме много и вместо песимизъм, имаше въодушевление - не сме сами."
Според Олег със сигурност ще има репресии срещу тези, които са отишли на погребението. "Няма да се случат веднага, но след време. В Москва е пълно с камери, а и имаше много внедрени служители сред тълпата, които снимаха. Странно е, че обикновено, след като някой почине, той бива премахнат от "черните списъци", а Навални, дори и две седмици след смъртта му все още е в списъка на терористите и екстремистите. Така че проблемът би могъл да дойде от това, че някой е поднесъл дори цветя на гроба на "екстремист" и няма да се учудя, ако има репресии срещу тези, които носят цветя на гроба му. Не мисля обаче, че животът на семейството му е в опасност, поне засега. Всичко зависи от действията на съпругата му."
Руснаците вече не вярват, че мнението им има значение
Олег казва, че Русия се е променила ментално. Какво значи това? "През последните 15 години се създаде недоверие в собствените ни сили. Болшинството хора си мислят: Моята гледна точка няма значение. Няма значение дали ще участвам в митинги, ще пиша статии или ще гласувам. Нищо от това няма смисъл. Тук се е развил повсеместен фатализъм - каквото-такова. По-страшни от апатията обаче са агресията и ненавистта, които умишлено се създават в нашето общество. Не само през телевизиите, които денонощно говорят, че всички около нас са ни врагове, че трябва да се защитаваме от тези врагове, иначе те ще ни победят и нас няма да ни има.
Цялата политика на Путин и неговите чиновници се е прицелила в децата в училище и дори детски градини. Въпреки че у нас по Конституция е забранена политическата реч в училищата. Създават се детски организации, които формално са доброволни и в училищата в регионите, и тук в Москва. Записват децата в тези организации, под заплахата от репресии за родителите им. Те са нещо подобно на пионерските организации, но вместо да се пропагандират марксистки и ленинистки теории, сега на децата им се говори за някакви традиционни ценности, свързани с патриотизма, разбира се в контекста, в който в момента те се изповядват в Русия.
Най-често директорите и учителите провеждат тези "уроци", наречени "важните разговори". Това според мен е по-страшно от всякаква апатия, защото от апатията може да се събудиш, но от това? Как можеш да оттласнеш човек от ненавистта, която са му вменили като начин на живот? Това е много по-сложно от справянето с апатията."
От какво трябва да се пази България?
Как според Олег ще приключи войната и ще има ли нова мобилизация в Русия? "Войната ще приключи, когато бъдат изпълнени условията на Путин, а те са капитулация на Украйна. Въпросът е каква ще е тази капитулация, в какъв размер, къде ще минават границите и какви допълнителни условия ще има. Не мисля, че ще има нова мобилизация в Русия, защото са твърде много доброволците от регионите, които знаят, че, ако отидат на фронта, ще получават 10 пъти по-голяма заплата от тази, за която работят в родните си места. Така че според мен задължителна мобилизация не е необходима засега", отговаря журналистът.
Кои са най-големите рискове за България? "Най-голямата заплаха за вас би била да загубите тези демократични достижения, с които сте се сдобили досега. Злото настъпва незабележимо и плавно. Сега правиш една отстъпка, утре - втора, трета. И не забелязваш, че в един момент няма вече какво и накъде да отстъпваш. Ставаш заложник на тези, които са дошли на власт, налагат ти волята си и могат да те превърнат в слуга или… войник."
Автор: Николета Атанасова