България реално може да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС. Участвах в преговорите за ключови европейски законодателства. Без българското участие, ядрената енергетика нямаше да е призната като стратегическа енергийна технология. Това заяви евродепутатът от БСП и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова, която организира конференцията „Енергийна сигурност - основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България”. Целта на събитието бе да представи плана за реиндустриализация на Европа и да покаже посоката, в която ще се развива промишлеността на нашия континент, както и да даде възможност на българската индустрия, енергетика и академичният сектор да представят постиженията на България пред европейските си партньори. Ето какво сподели Цветелина Пенкова пред ФАКТИ.
- Г-жо Пенкова, „Зелената сделка“ не искаше ядрена енергетика – в първоначалния си вариант, а после я припозна като чиста. Какво се случи в ЕП, за да имаме тази промяна?
- Ядрената енергетика, освен че е зелена и устойчива, вече е и в списъка на стратегически технологии за Съюза в Регламента за промишленост с нулеви нетни емисии. Между двете крайни позиции на преговарящите от Германия и Франция, нескромно ще кажа, че ние, като преговарящ екип от България, изиграхме ключовата роля това да стане факт. Така окончателно затвърдихме централното място на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс на Европа. Бяха нужни много усилия, за да убедя колегите от държави членки, които не подкрепят ядрената енергетика, но постигнахме успех. Вече и европейските законодателства ясно показват, че ядрената енергетика ще е основната базова енергийна мощност на континента. Следващата логична стъпка е ядрен алианс, които да е генератор на идеята за масовото развиване на ядрената технология и промишлен капацитет в Европа.
- Какво е реално мястото на България в определянето на енергийните политики на ЕС?
- Успехът ни при договарянето на Регламента за промишленост с нулеви нетни емисии е пример за това, че България може да има централно място в определянето на европейските енергийни политики. Без българското участие в преговорния екип, ядрената енергетика нямаше да е призната като стратегическа енергийна технология. Без българското участие нямаше да има допълнително финансиране, което гарантира, че новите производства няма да отидат само в големите държави, които могат да предоставят държавна помощ.
Увеличихме финансирането по всички оси, свързани с развитието на чиста енергия и чисто производство в ЕС. Неоползотворените средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (т.нар. национални планове), Иновационния фонд, програми на Европейската инвестиционна банка, частен капитал, стимулиран от държавни гаранции – всичко това са ресурси, които трябва да се насочат към новите производства в ЕС. 25% от приходите от търговията с квоти за въглеродни емисии могат да се насочат за финансиране на подобни проекти.
В поредицата от конференции с българската индустрия, които организирах в българския и Европейския парламент, успяхме да обсъдим плана за реиндустриализация на Европа, както и посоката за развитие на промишлеността и енергетиката на нашия континент. Със съвместни усилия успяхме да идентифицираме силните страни, експертизата и наличните стратегически и критични суровини в България и Европа. Например, технологиите за улавяне, пренос и използване на въглероден диоксид, които са приоритет за циментовата ни индустрия, също са част от стратегическите технологии на ЕС. България вече развива пилотни проекти в заводите на Девня Цимент и планира да съхранява уловения въглерод в старото газово находище до Галата в Черно море.
- Говорим за план за реиндустриализация на Европа, за посоки… Нека обясним просто каква е посоката, в която ще се развива промишлеността в ЕС?
- Това, най-общо казано, е целта ни да повишим конкурентоспособността на европейската промишленост. Искаме да предоставим по-благоприятни рамкови условия за разширяването на производствения капацитет на ЕС с чисти и иновативни технологии. Планът стъпва основно на единния пазар на ЕС и допълва текущите усилия в рамките на REPowerEU. Той се основава на четири стълба - предвидима и опростена регулаторна среда, ускоряване на достъпа до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. Идеята на тази реиндустриализация е да върнем ключовите производства в Европа и да постигнем една поне частична автономия. Видяхте какво стана по време на КОВИД кризата и по-късно енергийната криза, свързана с войната в Украйна. Европа не може да си позволи досегашните зависимости.
- Ядреният сектор в България е с признато едни от най-високите стандарти на безопасност в световен мащаб. А у нас колко години спорим дали да строим „Белене“… Все пак ще имаме нови реактори в АЕЦ “Козлодуй“. Защо се лутахме така през годините…
- Липса на политическа воля, последователност и дългосрочна визия. В момента България има нужда от 4 нови ядрени реактора, които да доставят базовата мощност на страната: два, които да заменят постепенно сегашните 2 блока на АЕЦ „Козлодуй“, и още два, които да заменят постепенно въглищните централи. Всички сме наясно, че строителството в момента на нови ядрени мощности ще е по-скъпо, отколкото, ако бяхме направили това преди години. Тук идва по-глобалният въпрос към управляващите: Защо закриха проекта „Белене“ и продадоха (поне на хартия) цялото ни налично оборудване, вместо да работят по двата проекта паралелно? И това става в период, когато към такова оборудване има огромно търсене.
В момента се предвиждат над 20 ядрено-енергийни проекта на континента.
Другият очевиден проблем е, че българските управляващи взеха решение за най-голямата инвестиция в най-новата история на страната ни за изграждане на два нови блока на площадката на атомната централа за рекордно кратко време. Много голямо недоумение буди фактът, че прогнозите за довършване на 2-та реактора на АЕЦ „Белене“ бяха за още 5 млрд. евро и „сглобката“ каза, че това прави централата нерентабилна. Строителството на новите 2 блока на АЕЦ „Козлодуй“ ще струват по предварителни прогнози на правителството от февруари 2024 г. до 14 млрд. долара (максимум 25 млрд. лева.) или евро и това е някак си вече рентабилно. Преобладаващите мнения на експерти са, че стойността ще надхвърли 30 млрд. лева.
Правителството, което взе това решение, трябва да обясни на обществото защо искат да строят по-скъпи ядрени мощности за по дълъг период от време и да кажат на българските граждани, че, докато те влязат в експлоатация, ние ще трябва да внасяме ток.
За пореден път вместо да използваме това, което имаме, и да намерим най-евтиния начин да реализираме успешен проект, ние сме готови да жертваме националния интерес в полза на геополитическо натегачество.
Има проблеми относно технологията. Избор на най-скъпия инфраструктурен проект в държавата ни със стратегическа стойност се прави с конкурс, проведен за 2 седмици, но без ясни и публични критерии. Това може да доведе до отказ от банките за финансиране. „Хюндай“ никога не са били изпълнител на подобен проект. AP1000 е непозната за ЕС технология (дори Великобритания се отказаха от нея). В момента има 6 работещи реактора по тази технология - 4 в Китай, завършени с китайска технология, и 2 в САЩ – един пуснат с огромно закъснение и забавяне, което почти доведе до фалита на „Уестингхаус“.
Това, според мен, не е политическо изкривяване на темата, а геополитическо натегачество, което е примесено с определени финансови интереси. А за всичко това ще плащат българските граждани. Ето това са причините за т.нар. „лутане“.
- За ядрената енергетика в ЕС видяхме две крайни позиции - на Германия (не иска) и Франция (иска). А България къде и как се позиционира…
- България се оказа балансьорът. Вече споменах, че като един от преговарящите по законодателство за промишленост с нулеви нетни емисии успях да направя така, че ядрената енергетика да стане част от стратегическите енергийни технологии за бъдещия енергиен микс на Европа. Или с други думи – благодарение на България, а и на мен като представляващ интересите на страната ни, успяхме да запазим водещата роля на ядрената енергетика в рамките на политиката за реиндустриализация на Европейския съюз.
- ВЕИ секторът се развива. Има ли ЕС програма как да се развива в отделните региони?
- Това ще следва да е приоритет на бъдещия състав на Европейската комисия и на Европейския парламент в мандат 2024 г. – 2029 г. Трябва да има ясен фокус и конкретни параметри, които да определят планиране за различните видове ВЕИ технологии - вятърни, слънчеви, ядрени и т.н. Всяка държава членка се грижи за финансирането и изграждането на нови централи, но това трябва да се промени на европейско ниво и да има целево подпомагане и план за развитие. В противен случай се получава дисбаланс и се действа „на парче“. Централно място трябва да заема ядрената енергетика. Тя е бъдещето на базовата електроенергия. Само тя е способна да отговори на нуждите на континента. Необходим е план за подпомагане и за развитие на ниво Европейски съюз, който да не се концентрира на територията на само една или две страни членки.
Друг голям фокус следва да бъде темата не за съхранение, а пренос на енергия в ЕС по оста север-юг.
Като преговарящи в Регламента за реиндустриализацията на ЕС, аз и екипът ми осигурихме финансиране за обновяване на електропреносната мрежа и технологиите за свързаност. България трябва да заеме лидерска роля в региона и да постави силен акцент върху свързаността на електропреносната мрежа.
- Живеем в Европа, а говорим за енергийно бедни домакинства. Звучи странно, но как се преодолява енергийната бедност?
- Като преговарящ по Директивата за енергийните характеристики на сградните успяхме изцяло да променим нейната цел: сега тя е борбата с енергийната бедност и за целта ще се отделят целенасочени средства за най-уязвимите домакинства. Първоначално законодателството предвиждаше задължение за всеки собственик на жилище да определи енергийната ефективност на имота и в определен срок да извърши ремонти, за да подобри енергийния му глас. Имаше предвидени глоби за неспазване на срокове. В рамките на преговорите успях да премахна всичко това. Договорих законодателство, което гарантира финансиране за най-уязвимите домакинства с програми за ремонти, действащи до 2050 г. Така домакинствата могат да намалят сметките си с близо 50%.
Договорих и държавите членки да предоставят достъп до безвъзмездни средства за уязвимите домакинства, за да им помогнем да излязат от енергийна бедност, както и възможност за финансиране при преференциални условия. Това е значителна стъпка в преодоляването на този проблем.