Когато обявява независимост през 1971 година, Бангладеш е една от най-бедните държави в света. До 2015 година обаче успява да се развие до страна с ниски средни доходи. А от 2010 до 2022 година бедността там се свива от 11,8% до 5%, отбелязва Световната банка. Силният демографски дивидент, големият износ на текстил, устойчивият приток на парични преводи и стабилните макроикономически условия подкрепиха бързия икономически растеж на държавата през последните две десетилетия.
Най-ефективният двигател за икономически прираст
Дака е на път да се превърне в поредната история на икономическия успех в Азия. И има шанс в следващите десетилетия да се присъедини към Хонконг, Сингапур, Южна Корея, Тайван и Китай, които създадоха най-ефективния двигател за генериране на икономически прираст, както отбелязва в своя публикация "Ню Йорк Таймс". Тяхната рецепта вече повече от половин век гласи общо взето следното: направете така, че фермерите да оставят нивите и да започнат да работят в производството и продавайте продукцията им по света. Четирите азиатски тигъра, както са известни високоразвитите икономики на Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Тайван, както и Китай, постигнаха своя успех с помощта на евтина работна ръка и достъп до международен ноу-хау и финансиране. Правителствата пък осигуриха необходимата инфраструктура - в това число пътища, училища и удобни за бизнеса условия.
Но технологиите напредват, веригите за доставка се променят, а политическите трусове променят световната търговия. И всичко това повдига сериозни въпроси дали индустриализацията все още може да гарантира икономическото чудо, на което се радват развиващите се държави през последните десетилетия.
Технологичен напредък и политическа несигурност
Днес производството представлява все по-малък дял от световната икономика. На Китай се пада над една трета от него. Но в същото време все повече страни с бързо развиваща се икономика продават евтини стоки в чужбина, което засилва конкуренцията и намалява печалбите, както отбелязва "Ню Йорк Таймс". Освен това в днешно време все повече фабрики разчитат на автоматизирани процеси, а не на евтина работна ръка, както в миналото.
Подобно развитие се наблюдава и в Бангладеш. Миналата година "Мохамади Груп", един от големите конгломерати в страната, замени 3000 служители в текстилното си производство с машини, разказва американското издание. Компанията е успяла да премести някои от работниците в други отдели, но все повече експерти се питат какво ще се случи, когато тази тенденции се разрасне.
Сривовете във веригата за доставки, предизвикани от пандемията от Ковид-19, както и санкциите, наложени след руската инвазия в Украйна, повишиха цените на стоки от първа необходимост. Високите лихвени проценти, наложени от централните банки с цел потискане на инфлацията, пък доведоха до нови дългове в развиващите се страни.
Ключът е в образованието
Примерът на Индия предлага възможно решение. Там мултинационални компании като "Голдман Сакс", "Викториас Сикрет" и списание "Икономист" създават оперативни хъбове, които се грижат за счетоводството, дизайна и развиването на нови технологии в сферата на киберсигурността и изкуствения интелект. По оценки на "Делойт" подобни центрове ще създадат 500 000 работни места в следващите 2-3 години, отбелязва още "Ню Йорк Таймс".
Но това решение няма как да е устойчиво без съответните инвестиции в образованието. Развитието се наблюдава навсякъде. В доклада за бъдещето на работните места, публикуван миналата година от Световния икономически форум, се посочва, че през следващите три години шестима от всеки 10 работници ще се нуждаят от преквалификация, но преобладаващата част от тях няма да имат достъп до нея.
В своя публикация от януари председателката на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреждава, че изкуственият интелект може да засегне 40% от работните места в бъдеще. И докато това ще се отрази положително на продуктивността, световната икономика и доходите, технологиите могат да оставят хора без работа и да задълбочат неравенството. За развиващите се икономики приоритет трябва да бъде полагането на здрава основа чрез инвестиции в цифрова инфраструктура и цифрово компетентна работна сила, предупреждава Георгиева.
Автор: Александър Детев