Валентин Симеонов се занимава повече от 40 години с атмосферни изследвания, основно в областите замърсяване на въздуха и климатични промени. Част е от екипа на Швейцарския федерален институт за технологии в Лозана. Водата в България и как се справяме… Ето какво сподели той пред ФАКТИ.
- Г-н Симеонов, мит ли е, че България е богата на водни ресурси?
- Определено да. България за момента разполага с достатъчно водни ресурси, но не е богата, дори в сравнение със съседните страни. Причините са, че валежите в България не са много. Второ, нямаме големи реки, ледници, значими езера, които да служат като естествени резервоари на вода. Големите ни езера Бургаското, Варненското, Сребърна са с относително малки водни площи. За сравнение ще ви дам Швейцария, която притежава 6% от водните ресурси на Европа, има 1500 езера, над 220 язовира и три големи европейски реки извират и са пълноводни в страната. Въпреки наличието на тези ресурси от около 10 години властите подготвят населението за недостиг на вода към средата на века. Първите признаци за недостиг се появиха от няколко години. Така например, в граничните с Франция райони тази година имаше продължителна суша, а някои важни за водоснабдяването реки пресъхнаха и се наложи властите да раздават бутилирана вода. Изобщо проблемът с недостига на вода в Европа - особено в южната част, се задълбочава и ще става по-сериозен с напредване на климатичните промени. Това налага още отсега да се подготвяме за тази ситуация.
- Каква част от водата у нас е годна за употреба. Какъв процент от това, с което България разполага, може да кажем, че е питейна?
- България разполага със значително количество пресноводни ресурси – почти 100 милиарда кубически метра годишно, но тази стойност е подвеждаща, тъй като 75% от тях се получават от р. Дунав. Дунавските води обаче не са вътрешни, те са замърсени и трудно могат да се използват за питейни цели. Освен това, както видяхме през последните години, нивото на реката намалява сериозно през летните месеци и тази тенденция ще се задълбочава с напредване на промените в климата. Оставащите 25% пресноводни ресурси се формират в резултат на равновесието между валежи и изпарение. България обаче е богата на качествени минерални води, които за съжаление не се използват пълноценно. Водата за битови нужди (питейна) е около 5-6% от общото количество прясна вода.
- Как се доставя водата до градовете?
- Аз се занимавам основно с климатични проблеми и няма да бъда много изчерпателен в отговор си. Основната част от водата за битови нужди се осигурява от повърхностни води, основно язовири, реки и влажни зони, другата част е от подземни води. Важна роля в снабдяването с вода играе водопреносната мрежа. У нас тя е остаряла, зле поддържана и със загуби на вода до 60-70% според официални данни. С оглед на бъдещия недостиг на вода е важно тази мрежа да бъде осъвременена и загубите намалени до възможния минимум, който за развитите европейски страни е няколко процента.
- Добре, нека тогава да погледнем по-глобално на нещата. Как влияе покачващата се температура на кръговрата на водата и на нивото на Световния океан?
- Това е много обширен въпрос и тук е добре първо да дам малко обща информация за промените в температурата. В общественото пространство се говори най-вече за повишаване на т.нар. “глобална температура”. Това повишаване е по-точно разликата между средната температура на въздуха, получена от усредняване на всички измервания близо до земната повърхност в продължение на една година, и получената по подобен начин средна температура от последните 50 години на 19-ти век. Това повишение за началото на 20-те години на този век беше около 1,2 градуса, но от края на миналата пролет то е около и над 1,5 градуса всеки месец и най-вероятно ще се задържи така поне една година. Повишението от 1,2 и дори 1,5 градуса изглежда незначително, но тези стойности са подвеждащи.
- Защо?
- Първо, това са средни стойности за цялата Земя, от полюсите до екватора. Реално повишението за Европа е около и над 2 градуса, а за Арктика то е 5-6 градуса. Второ, това са усреднени за една година температури и включват както много студени периоди, така и периоди с горещи вълни, при които температурата може да надвишава 40 градуса, а на някои места като например Индия, някои арабски страни и дори Турция и 50 градуса. Освен температурата на въздуха близко до земната повърхност се увеличават също и температурите на океана и на частта от атмосферата, която се простира на височини от 8 до 15 км. Тази част в науката е известна като тропосфера и в нея се случват по-голямата част от процесите, свързани с времето и климата.
- С колко нараства температурата там…
- Температурата в тропосферата нараства със скорост подобна на тази на въздуха близо до земната повърхност, а температурата на повърхността на океана през 2023 г. е нараснала с около 1,1 градуса в сравнение с последните 50 години на 19-ти век. Всички тези температурни промени влияят пряко на кръговрата на водата. По-високите температури на океана и на приземния въздух увеличават отделянето на водни пари от земната повърхност и от океана. Същевременно по-топлата тропосфера може да поеме значително по-голямо количеството водни пари. Максималното количество водни пари, което килограм сух въздух(около кубичен метър) може да поеме, нараства много бързо с увеличаване на температурата. Така например при нула градуса то е 3,8 грама, при 20 градуса около 15 грама, а при 40 градуса нараства до 49 грама. Поради тези причини се увеличава количеството водни пари, които може да се върнат под формата на валежи.
- На това ли се базират тези екстремни валежи, на които ставаме свидетели през последно време?
- Това е една от причините, защото повече водни пари в атмосферата означава по-голямо количество дъжд. Друга причина е, че при изпарението си водата поглъща топлинна енергия, която впоследствие отдава на тропосферата. Тази енергия задвижва процесите отговорни за времето и климата. Затоплянето, както видяхме, увеличава изпарението и добавя допълнителна енергия в тропосферата, ускорявайки и усилвайки естествените процеси там. Това е и една от основните причини за по-честите и силни екстремни явления като бури, градушки, интензивни валежи, ураганни ветрове и др. Намаленото замърсяване на въздуха вследствие на деиндустрализацията на Европа, както и мерките за борба със замърсяването, също допринасят за по-интензивните валежи и за по-честите и с по голяма едрина на зърната градушки. Причината е, че по-чистият въздух съдържа по-малко количество фини частици и газове като серен диоксид, които играят важна роля при образуването на облаците и изваляването им. Това, заедно с по-голямото количество водни пари, увеличава вероятността за екстремни валежи.
- Какво да правим със замърсяването на въздуха?
- Разбира се, това не e причина да спрем борбата със замърсяването на въздуха, защото то е една от причините за повишена смъртност при хората. Според данни на Световната здравна организация около 7 милиона души умират годишно от мръсен въздух. Освен това замърсяването на въздуха намалява селскостопанската продукция и е една от причините за загиването на гори. По-високите температури през горещите периоди, т.нар. “горещи вълни”, от своя страна водят до по-интензивно отделяне на водни пари от земната повърхност и растителността, което е една от причините за сезонните засушавания. Или накратко можем да обобщим, че нарастването на температурата на Земята води както то екстремни валежи, така и до сериозни засушавания. Важен елемент от кръговрата на водата е съхранението ѝ в т.нар. „естествени резервоари“.Тези резервоари запасяват вода от валежите и я отдават постепенно, компенсирайки до някаква степен неравномерността или липсата на валежи. Много важен естествен резервоар са тези частите от земната повърхност, които са покрити със сняг и лед. В умерените ширини количеството вода съхранена в тях нараства през студените сезони и постепенно се отдава през топлите. С напредването на климатичните промени способността на този резервоар да съхранява вода намалява, защото както дебелината и продължителността на периодите със снежна покривка, така и броят и количеството натрупана в планинските ледници вода намаляват.
- В София валя два пъти сняг тази зима…
- И не само в София, а в цяла Европа и изобщо по света е така. Други важни естествени резервоари са подземните и повърхностните води като реки, езера блата и мокри зони. . Тяхната способност да съхраняват вода намалява не само заради климатичните промени, но и поради прекомерно използване и замърсяване, което намалява възможността им за използване от хората.
- Какво да очакваме, ако можем да обобщим. Все по-топло време, все по-голям суша…
- Не само. Повече екстремни явления, повече обилни валежи, градушки с голям размер на зърната, по-чести и по-продължителни периоди на засушаване, по-голяма вероятност за горски пожари. Накрая бих искал да коментирам важната роля на растителността и по-специално на горите във водния цикъл и специалната роля на горите в България, тъй като основната част от валежите у нас се падат над планинските (горски) райони.
Горите са важен местен източник на водни пари, тъй като чрез естествен процес - наречен транспирация, те извличат вода и хранителни вещества от по-дълбоките слоеве на почвата и изпаряват голяма част от нея през надземните си части, основно листата. Количеството изпарена вода е впечатляващо. Един голям дъб, например, може да изпари до 150 кубически метра вода на година. Това количество нараства през горещите периоди тъй като растенията се охлаждат по този начин. Отделяните водни пари се издигат бързо, тъй като са по-леки от въздуха, а на тяхно място постъпват въздушни маси от по-отдалечени области, които често може да носят допълнителна влага. Горите също така отделят вещества и фини частици, които спомагат образуването и изваляването на местни облаци.
Горите играят важна роля и при образуването и задържането на подземни води. Те забавят и разпределят равномерно постъпващата от валежите вода по пътя и към почвата. Горската почва освен сложната коренова система е богата и на разнообразни форми на живот като микроорганизми, насекоми, гъби, които я правят пропусклива и позволяват запасяването на големи количества вода. Тази вода може да се отделя постепенно, захранвайки постоянно реките, извиращи от горските масиви.
Горите обаче както у нас, така и в световен мащаб намаляват поради изсичане и горски пожари. Поради климатичните промени пожарите стават основна заплаха за тях, тъй като периодите, в които те са възможни, мащабите и силата им нарастват с всяка година.
И като завършек, ако трябва да запомните нещо от това, което говорихме досега, то е, че трябва да пазим горите, защото - ако останем без гори, оставяме и без вода.