Отново трябваше да прочета нещо по въпроса, написано не на български, а на английски, за да разбера – Разводът е от дявола. Кратко и ясно - точка.
Тази кратка мисъл само потвърди това, което лично наблюдавам и изпитвам от няколко години, както и наблюдавам в процесите, в които съм се ангажирал напоследък, като най-важна тяхна цел е възможно най-бързото вписване на т.нар. „споделено родителство” в българския Семеен кодекс. Това означава равни права на майката и бащата спрямо детето, по презумция, а само изключенията да се разглеждат отделно, от съда. Сега на практика е обратното – трябва да водиш дела за да докажеш, че имаш равни права, наравно с другия родител. И да подхранваш още повече злорадството на дявола, в точещите се съдебни войни…
И така, както добре е изразено в католическия свят - Господ е Авторът и Благословителят на брака; разводът идва от дявола. Тази кратка фраза, пак повтарям, не я бях срещал на български, моля да бъда извинен, ако грешката е в мен.
Често си представяме дявола като някакво абсолютно зло, може би под влияние на съвременната киноиндустрия или на новите концепции, с които сме израснали през двадесети век и живеем в съвременния двадесет и първи. Това обаче съвсем не е точно или е така в много малко случаи.
Дяволът най-често е в „дребните” грехове и в съвсем неочаквани неща. Дяволът не е толкова черен и страшен, както в нашите хиперболизирани представи. Казвам това, не за да омаловажа неговата сила, по какъвто и да е начин, а за да предупредя да не се гледа някъде нагоре или надолу, в неизвестното, в неправилна посока, без през това време да разбираме, че дяволът вече е близо до нас или настъпва неусетно.
Дяволът е във всичко нездраво, а всичко което е утвърдил Господ е здраво и праведно. Дяволът е в заблудата, в объркването, в хитростта, дяволът е във всичко онова, което се опитва да ни отклони от правия път. Дяволът обича раздялата, клеветенето, недоверието. Обича всичко, което ни отделя от другите и от Бога, най-вече. Така че, дяволът не е задължително толкова черен и страшен, той е просто лукав, затова и едно от имената му е лукавия. Той е всичко хлъзгаво, върху което стъпваме, когато се отклоним от божиите пътеки и което ни отнася в неизвестна посока.
Към днешна дата 42-43 процента от браковете в България завършват с развод. Е, днес, в тези времена, това е нормално - чуваме успокоителни гласове. Добре е обаче да помислим какво означава това в практически и в духовен план. В практически план – раздели, недоверие, лъжи, заблуда, съдебни дела, клевета, подялба на имущество, подялба на деца, ако изобщо може да се изразим така и още подобни хиляди неща. В духовен план означава, че дяволът е настъпил доста дълбока сред нас, в нашето общество, без да сме се усетили и без да сме разбрали. Ще се окаже че това е основният, най-основният проблем, който трябва да решим като общество, преди да решаваме каквото и да е друго.
Един от участниците в последния протест, с искане за споделено родителство, много правилно каза, че ние нищо не може да постигнем като държава, ако не започнем да решаваме този проблем. Не може да очакваме икономически подем, обществено и културно развитие, не може да чертаем стратегии за бъдещето развитие на държавата и изобщо да направим каквото и да било, докато не решим този въпрос. Когато обществото е толкова засегнато и е подложено на такова разделение и докато основната единица, семейството, е толкова разбито, няма как да очакваме и някакво съществено развитие, в едно такова общество. Думи, с които съм напълно съгласен, затова ги привеждам тук.
Завършвам с това, че едно от основните условия при решаването на даден проблем е неговото точно дефиниране. Заблудата, неясността, объркаността са от дявола. Също както и разводът.