В навечерието на Деня на победата информационно-аналитичният телеграм канал „Стан-Център” интервюира известният български историк, преподавател по нова световна история в СУ „Св. Климент Охридски" Искра Баева.
Госпожо Баева, честит Ден на победата! Как България днес пази спомена за многонационалния принос за разгрома на нацизма? Колко хора почитат паметта на загиналите войници на 8-9 май?
За съжаление официалните български власти през последните години не обичат да споменават победата над фашизма във Втората световна война. На 8 май не празнуваме нищо друго освен Деня на Европа - 9 май. Това обаче не се отнася за всички - Всяка година на 9 май настоящият президент Румен Радев поднася венци на Гроба на Незнайния воин в памет на загиналите във войната срещу нацизма. Все пак част от българското общество празнува 9 май като Ден на победата, а не като Ден на Европа.
Дълги години медиите спореха, че трябва да празнуваме 9 май, но постепенно, след като България застана на страната на поддръжниците на Украйна, официално се празнува само Денят на Европа. Днес има и леви организации като Българския антифашистки съюз и Българската социалистическа партия, които празнуват Деня на победата пред Паметника на Незнайния воин и Паметника на съветската армия в центъра на София. Но миналата есен започна разрушаването на този паметник - части от него все още съществуват, но са зад висока ограда и тази година няма да можем да положим цветя пред него.
Ние от Русия проследихме опита за демонтиране на паметника на съветския воин-освободител „Альоша” в град Пловдив. Колко поляризирано е българското общество по този въпрос? Вашата прогноза за съдбата на паметника
Въпреки че не успяхме да се преборим за запазването на паметника на Съветската армия в София, засега пловдивчани и всички ние запазихме паметника „Альоша“. Освен това имаше много публикации, писах и в един от пловдивските сайтове в защита на “Альоша”. Организирана е и анкета, в която абсолютното мнозинство е за запазването му. През 90-те, в началото на прехода, имаше различни идеи за трансформацията на „Альоша“, но здравият разум надделя и той остана непокътнат. Надявам се, че въпреки новата ситуация на засилена антируска пропаганда паметникът ще бъде запазен, тъй като той е символ на Победата над нацизма във Втората световна война. Освен това много пловдивчани го възприемат като символ на своя град. Всяка година пред него се събират ученици, а много младоженци се снимат пред него.
В България ви смятат може би единственият експерт в страната, който може адекватно да коментира значението на Деня на победата на 9 май 1945 г. и знае руски език. Това наистина ли е вярно?
Не, в България има много историци, специалисти по Великата отечествена война, а също и доста антифашисти. Но проблемът е, че нашето поколение постепенно си отива, а следващите са продукт на нова образователна система, която представя различна картина на Втората световна война. Не е лъжа, но преувеличава заслугите на западните съюзници в антихитлеристката коалиция, като същевременно пренебрегва решаващата роля на Червената армия за Победата. Друг съществен проблем е, че изучаването на руски език в българските училища силно намаля, така че младите българи също се сблъскват с езикова бариера при ползване на рускоезична литература.
В Русия, според мен, преобладаващото мнозинство смята българите - братски славянски народ и другари по дух. Как гледат на руснаците в България?
Що се отнася до отношението към руския народ, то е изключително топло. Но отново говорим за по-старото поколение. Русофилството съществува сред младото поколение, но не е толкова масово. Все повече млади хора попадат под влиянието на антируската пропаганда, която е много агресивна и идва отвсякъде - от български, европейски и световни медии.
Връщайки се към Деня на победата, ще кажа, че в Русия правим преки исторически паралели в борбата срещу германския нацизъм през 40-те години и неонацизма (бандеризма) в Украйна днес. Вие лично споделяте ли тези възгледи?
Според мен няма съмнение, че в целия бивш Източен блок, по време на пренаписването на историята след краха на социализма, имаше тенденция към реабилитация на профашистките и пронацистките движения от миналото. Това важи с особена сила за страните, които са били част от прогерманския Тристранен пакт, като България. Ето защо антифашистките движения продължават да бъдат актуални. В Украйна също има идеализиране на Бандера именно заради участието му в борбата срещу Съветския съюз. Не смятам, че тази тенденция е водеща в политиката на съвременна Украйна, но тя съществува и дори се засили по време на военните действия на Русия в Украйна. Смятам, че новата популярност на крайните националистически идеи е опасна за демократичното развитие на всички европейски страни.
Как виждате плана за мирно разрешаване на конфликта на територията на Украйна?
Преди 2 години казах, че е необходимо да се спрат военните действия в Украйна възможно най-бързо, тъй като те водят до увеличаване на броя на жертвите и разрушенията и от двете страни. Проблемът е, че тази линия не беше подкрепена от водещите световни сили, както показа провалът на мирните преговори през март 2022 г.
Днес, 2 години по-късно, отново се говори за мирен план, но едностранчив от украинския президент Зеленски. Не смятам, че неговият план може да бъде осъществен, защото не отговаря нито на сегашното развитие на военните действия, нито на позицията на Русия.
Благодаря за разговора!
Интервю на Андрей Виползов