Християна Лоизу пред ФАКТИ: След „Капките“ остава обичта на хората!

Християна Лоизу за пореден път плени журито и публиката в залата, а и пред малкия екран, с гласа си, с харизмата си и с таланта си. Тя зае второ място в 12-ия сезон в „Като две капки вода“. Музика, песни, танци и напреднала бременност… Християна Лоизу пред ФАКТИ.

- Г-жо Лоизу, как оценявате приключението „Капките“. В началото не бяхте много уверена, но в крайна сметка стигнахте до второто място?
- Да, много изненадващо бе за мен. И това е така, защото в началото получавах само тройки и четворки, а така бях на последното място. И си казвах: „Добре де, какво не правя като хората, какво трябва да направя, за да се получи…“ Но, вижте, факт е, че всички бяхме много добри, много артистични. А това, че накрая стигнах до второто място, беше много приятно усещане за мен. Изненадващо, разбира се. Много се радвам, че хората оцениха моето участие в „Капките“.


- Какво предизвикателство беше този формат за вас, защото бяхте в едно по-особено състояние, чисто физиологично, защото сте бременна. Как ви ограничаваше това и създаваше ли ви проблеми?
- „Капките“, като цяло, бяха едно наистина много приятно предизвикателство да участвам. Няма да крия, че на моменти ми беше трудно, защото имаше песни, които изискваха хореография и имаха много текст. Когато трябва да подготвиш и пеенето, и образа, и хореография, на мен това ми идваше в повече. Трябваше да се съобразявам с бебето, трябваше да си почивам, когато репетирахме хореографията, после пак я повтарях. Лесно се уморявах, защото започна да ми тежи коремът, да ми се подуват краката и се задъхвах. Но с равномерни репетиции се справих.

- Да, просто не може да сте много активна, нормално…
- Но въпреки това искам да споделя, че не съм спестила нещо, което да кажеш е нарочно. Да, бременна съм, движението бе ограничено, но не съм прекалявала, не ме видяхте да подскачам. Но, така или иначе, и никой от образите не изискваше чак толкова да се подскача. Просто направих това, което ми беше дадено като задача, и то с желание.


- С какво усещане влязохте във формата и когато приключи всичко, какво оставяте...
- Влязох с много позитивно настроение. Много се зарадвах, когато ми предложиха. И, честно казано, „Капките“ са едно много различно предаване, което те кара да излезеш от зоната си на комфорт. „Капките“ – като формат, те предизвикват до такава степен да покажеш другите си страни, да покажеш дори и малко лудост, а за мен е малко по-трудно да покажа лудост, защото всички знаете какъв човек съм. Аз съм доста обрана в образите си, доста по-сериозна като артист и може би в началото това си пролича. Трябваше ми малко време, за да се отпусна. След това се научих да приемам всяко поредно предизвикателство по-лесно.

- И сега, когато приключи всичко…
- Всичко това, през което минах, като цяло беше велико усещане. Особено на финала, когато излязох пред 11 000 души в „Арена София“. Това беше нещо, което не бях изпитвала до този момент. Но си го бях представила в един момент миналото лято, че пея пред много хора. Точно както се случи, просто не знаех, че това ще е финалът на „Капките“. Но, ето, това мое желание се осъществи и сбъдна в „Капките“. Чувствам се голяма късметлийка, че имах тази възможност.

- Най-трудният образ бе…
- Този на Ашър и този на Съмървил. При Съмървил се изискваше много различно пеене и движение, което ми пречеше на гласа, даже ме разсейваше.

- И на финала великата Ваня Балканска… Защо?
- Още от самото начало, когато избрах тази песен, си казах: „Ако не я изпея добре, може да ме намразят. Ако я изпея добре, ще ме обикнат още повече хората.“ Беше голям риск от моя страна. Но се реших, защото се чувствам и като българка. Исках последното ми участие в „Капките“ да бъде с истинска българска песен. Аз - така и така, вече съм толкова свързана с България, с бебето, което нося в мен – полубългарче, полукипърче. Да, просто исках да зарадвам хората с една истинска българска песен. Това е истината.


- И 11 хиляди станаха на крака…
- Да, още като си отворих устата. Представяте ли си! Това беше едно велико усещане, не го очаквах, че така позитивно, толкова приятно ще ме приемат хората, ще имат такива реакции, че такива емоции ще предизвика песента.

- Песента е много емоционална за всеки българин, така че би трябвало това да се очаква…
- Не очаквах, имах нагласа за добро изпълнение, но не и такава реакция от публиката.

- А при подготовката помагаха ли ви хора, какви съвети ви дадоха?
- Познавам две народни певици и имах при тях една кратка консултация относно орнаментиката. Много я слушах песента по време на великденските празници. Тези две учителки ми казаха своите съвети, дадоха много ценни напътствия и се получи.

- И като сложим чертата, какви емоции остават след „Капките“?
- След „Капките“ остава обичта на хората! Това остава. Остава и това, което видях в залата. Все още получавам добри отзиви от хората и след като свърши формата. Това много ме радва, защото хората, публиката ме приема като свое дете.