На пресконференция в Прага на 31 май държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обеща, че предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон ще предостави на Украйна "мост към членството в НАТО". Вече беше изминат дълъг път, за да стигнем дотук. Алиансът за първи път заяви през 2008 г., че Украйна ще стане член на НАТО. Шестнадесет години по-късно неизпълнението на това обещание разочарова Украйна и допринесе за увереността на руския президент Владимир Путин, че може да подчини страната. Още едно празно обещание за членство или мост към нищото би било контрапродуктивно. За да бъде надежден, мостът към членството в НАТО трябва да бъде изграден по начин, който институционализира интеграцията на Украйна в структурите на Алианса, започвайки сега, пише Atlantic Council.
Тъжната реалност е, че в НАТО днес липсва консенсусът, необходим за предоставяне на членство на Украйна. На срещата на върха на НАТО през 2023 г. във Вилнюс, Литва, този консенсус беше пропуснат на косъм, когато Съединените щати и Германия блокираха усилията, водени от широка коалиция от съюзници, да отправят покана за членство на Киев. Въпреки това срещата на върха беше забележителна с безпрецедентната подкрепа сред съюзниците на НАТО за стремежите на Украйна за членство. Нещо повече, в комюникето от срещата на върха във Вилнюс членовете на Алианса потвърдиха "ангажимента, който поехме на срещата на върха през 2008 г. в Букурещ, че Украйна ще стане член на НАТО".
Вече има спекулации сред наблюдателите на НАТО какво може да бъде включено в предложения от Блинкен мост към НАТО за Украйна. Една от възможностите е по-силен акцент върху присъединяването в Съвета НАТО-Украйна. Друг е Алиансът да поеме отговорност за генерирането и координирането на помощ за сигурността на Украйна. Трето може дори да бъде разширена роля на НАТО в обучението на украински войници.
Въпреки че всеки от тези елементи би бил конструктивен - особено тези, които се фокусират върху подпомагането на Украйна да победи инвазията на Русия - никой не вдъхва голямо доверие в обещанието на Алианса един ден да предостави на Киев членство в НАТО. Това е така, защото всички тези потенциални елементи са ангажименти, в които Украйна и държавите-членки на НАТО остават от различни страни на масата. Въпреки че биха помогнали на Украйна, те не смекчават усещането, че Украйна след повече от десетилетие и половина остава извън общността на НАТО.
Мостът към членството ще бъде надежден само ако включва елементи, които осезаемо и институционално допринасят за интеграцията на Украйна в структурите на Алианса. Повторените или преформулирани обещания вече не са достатъчни. Институционалната интеграция, а не само допълнителна ангажираност, е ключът към превръщането на моста в надежден.
На предстоящата среща на върха във Вашингтон НАТО може да вземе три решения, които ще направят моста на Блинкен към членството осезаем и убедителен:
Първо, Алиансът трябва официално да признае, че Украйна отговаря на изискванията за членство в НАТО. Член 10 от Северноатлантическия договор ясно и просто излага изискванията за членство: "Страните могат, с единодушно съгласие, да поканят всяка друга европейска държава, която е в състояние да поддържа принципите на този договор и да допринася за сигурността на Северноатлантическата зона да се присъедини към този договор. Украйна, разбира се, се намира в Европа. Това е установена демокрация с жизнено гражданско общество, което многократно е провеждало свободни и честни избори. Нейната демократична устойчивост беше подчертана, когато някои от тези избори трябваше да устоят на активната руска намеса. Нито една страна не допринася повече днес - и не жертва повече кръв - за защита на сигурността на Северноатлантическия регион от Украйна.
Когато съюзниците от НАТО отричат тези реалности и твърдят, че Украйна не е готова за членство, това е изключително разочароващо за Украйна и подкопава доверието в обещанията на Алианса за членство. За Русия това може да изглежда само като слабост в ангажимента на Алианса да подкрепя Украйна.
Някои може да възразят, че признаването на готовността на Украйна ще разкрие истинската причина за неуспеха на Запада да предостави членство на Украйна - страхът да не бъде въвлечен директно във войната. Но това колебание едва ли е прикрито от отказа на НАТО да признае квалификациите на Украйна. Правилно или не, избягването на битката е открито заявена цел за лидерите на НАТО. Отказът да се признаят и приветстват квалификациите на Украйна само подклажда недоверие и разочарование в Украйна в полза на Путин.
Второ, Алиансът трябва да покани Украйна да назначи военен и цивилен персонал, който да заеме позиции в щаба, агенциите и военната командна структура на НАТО. Това би позволило на Украйна да придобие опит в институционалната култура и процедури на НАТО и да задълбочи отношенията си с НАТО и неговите държави-членки. Украинските служители биха донесли на НАТО безценен - наистина несравним - опит, експертиза и прозрение за това как най-ефективно да се борим срещу руските военни сили. Що се отнася до риска за сигурността от въвеждането на държави, които не са членки на НАТО, в секретни обсъждания и информация на НАТО, Украйна не е проблем. Никоя страна не е по-решителна от Украйна, когато става въпрос за предотвратяване на разузнавателна информация от изтичане към нейните противници. Всъщност Украйна вероятно е по-надеждна в това отношение от редица съюзници.
Трето, НАТО трябва да предостави на Украйна това, което беше дадено на други страни кандидатки, поканени да преминат по моста към членство в НАТО - място на наблюдател в Северноатлантическия съвет (NAC), органът за вземане на решения на Алианса. В това си качество Украйна няма да има право на глас или вето на масата, но ще може да наблюдава и да допринася за обсъжданията на NAC. Ясно е, че украинските служители имат перспективи и опит, които биха били безценни за тези дискусии на най-високо ниво в НАТО за това как да се възпира и защитава срещу руска агресия.
В десетилетията след Студената война Полша, балтийските държави, Румъния и най-скоро Финландия и Швеция участваха като наблюдатели в NAC, след като бяха поканени да се присъединят към НАТО. Украинско място в NAC би било изключително символична демонстрация на решимостта на Алианса да предостави на Украйна членство. Това би отекнало силно в цяла Украйна и би подкопало увереността на Путин в способността му да блокира присъединяването на Украйна към Алианса.
От 2008 г. насам мантрата, че "не е въпрос дали, а кога Украйна ще се присъедини към НАТО", става все по-куха, ако не и контрапродуктивна. Ако покана за присъединяване към НАТО не е възможна на срещата на върха във Вашингтон, тогава Алиансът има опции да добави необходимата достоверност към обещанието си за членство на Украйна. Трябва да ги използва.