Рискованият ход на Макрон да предизвика извънредни парламентарни избори във Франция, след като националистите спечелиха европейските избори в страната, отваря вратата за правителство на Льо Пен, която иска да възстанови границите между страните от ЕС. Това пише в статия за изданието POLITICO Джон Личфийлд, бивш международен редактор на The Independent и бивш кореспондент на вестника в Париж в продължение на 20 години.
Урсула фон дер Лайен иска французите да ядат насекоми. Кой го казва? Марин Льо Пен го каза. Официално Льо Пен изостави екстремните форми на нападки срещу Брюксел, култивирани от нейния баща Жан-Мари Льо Пен, отричащ Холокоста и основател на нейната крайнодясна партия "Национален сбор". Тя вече не се застъпва за Фрекзит или възраждането на френския франк. Всъщност тя и нейният де факто номер 2, Жордан Бардела, триумфираха на европейските избори благодарение на една измамна форма на еврофобия. Те се възползваха от смътните познания по европейските въпроси дори сред проевропейската част от френския електорат. Като британец, живял във Франция 27 години, имам смразяващо усещане за стария английски израз "дежа вю". Британската таблоидна преса и дясното крило на Консервативната партия подготвиха почвата за Брекзит с подобна кампания на очерняне, лъжи и неоснователни твърдения, че Великобритания ще процъфтява, ако бъде освободена от мъртвата тежест на европейското право.
Осем години след вота за Брекзит 55% от британците смятат, че са направили грешка и само 31% все още смятат, че Обединеното кралство е по-добре извън Европейския съюз. Колкото и да е странно, Брекзит, обявен като движение за свобода от Льо Пен по онова време, никога не беше споменат от Националното събрание по време на европейските избори. Някои официални лица в Брюксел наричат решението на президента Емануел Макрон да свика предсрочни парламентарни избори като "момента за Брекзит" на Франция. Рискованото решение на Макрон да се изправи срещу Льо Пен според тях е също толкова глупаво, колкото и опитът на бившия британски премиер Дейвид Камерън да се изправи срещу привържениците на Брекзит на референдум през юни 2016 г. Вместо да унищожи заплахата отдясно със смело гласуване, опасността е френският вот - подобно на референдума в Обединеното кралство - просто да предизвика години на политически и икономически взаимни обвинения. Сравнението е грешно в едно отношение. В европейски план изборите във Франция са много по-важни. Това може да са най-разрушителните национални избори в 70-годишната история на европейския проект.
Европейският предизборен манифест на Бардела призовава за замяна на основания на закона наднационален съюз със "свободно договорено сътрудничество между държавите-членки, според техните интереси и сравнителни предимства". Това е проект, който британските привърженици на Брекзит биха могли да защитят, маскиран като реформа на ЕС. Това е възраждане на старата идея за хлабава асоциация на държави, която беше отхвърлена от шестте основателки, включително Франция, през 50-те години. Единният пазар ще бъде запазен на теория, но ще бъде унищожен на практика чрез допускане на национални преференции (т.е. протекционизъм) в селското стопанство и обществените поръчки. Льо Пен иска възстановяване на границите между страните от ЕС за гражданите на "нешенгенските страни", от британски и американски туристи до имигранти без документи. Това е логическа глупост. Как могат да се спазват границите, без да се възпрепятства свободата на движение на гражданите на ЕС? Това е невъзможно.
Манифестът на Бардела иска да "върне парите на французите", като намали част от вноската на Франция за Брюксел. Премълчава се обаче, че тези пари законово и конституционно са собственост (собствени ресурси) на ЕС. За отказа от вноски към ЕС, ще е необходима промяна във френската конституция или акт на законово неподчинение от бъдещо правителство на Бардела-Льо Пен.
А насекомите?
Речите на Бардела и Льо Пен са осеяни с антиевропейска пропаганда, с която британските таблоиди подготвиха колективното съзнание на Обединеното кралство за Брекзит. През март Льо Пен каза в реч, че Европейската комисия иска да замени говеждото във френските чинии с насекоми. Тя обвърза доклада на ЕС за намаляващите продажби на говеждо месо с решението на Брюксел да разреши вноса на паста от насекоми от Азия за ограничена употреба в някои преработени храни. Това шарлатанство беше подхванато от проверяващите факти във френските медии. За сравнение, гръмките твърдения на "Национален сбор", че може безболезнено да "реформира" ЕС, до голяма степен останаха неоспорени (с изключение на радиокоментатора Патрик Коен).
Поддръжниците на Брекзит изрекоха много дребни лъжи, но поне бяха честни относно целта си - искаха да напуснат ЕС. Льо Пен и Бардела продават на френското общество голяма лъжа. Или две големи лъжи. Първата е, че една свободна група от държави би имала същата икономическа мощ и предимства като основания на правила ЕС и единния пазар. Втората е, че правителството на "Национален сбор" би могло по някакъв начин да постанови тези "реформи". Те ще трябва да бъдат договорени с 26 други държави или ще трябва да бъдат наложени незаконно.
Льо Пен и Бардела могат да нанесат огромни щети за много кратко време. Изправен пред крайнодясно правителство, Макрон ще запази конституционни правомощия над Европа, външната политика и отбраната. Но той не би могъл да принуди Национално събрание с крайнодясно мнозинство да намери пари за подкрепа на Украйна или да подкрепи нови планове за обширна програма за съвместни заеми на ЕС за военни инвестиции. Ампутацията на британския крайник остави ЕС, за съжаление, инвалид. Едно фактическо отстъпление от европейския проект от голяма и централна държава - основател като Франция може да бъде "смъртоносно" (по думите на Макрон).
Защо тогава Макрон пое риска от правителство на Льо Пен-Бардела? Целият гняв в Брюксел тази седмица е насочен към Макрон, а не към Льо Пен. Лагерът на Макрон твърди, че на лъжите на Льо Пен рано или късно трябва да бъде даде отпор. Европейските избори се превърнаха в референдум за Макрон; те искат националните избори да бъдат референдум, наред с други неща, за скритата програма на Льо Пен за Русия, Украйна и ЕС. На тези аргументи не беше обърнато внимание по време на европейската кампания и те могат да се повторят. Льо Пен и Бардела знаят, че мнозинството от френските избиратели са смътно проевропейски. Те също така знаят, че подобно на британските избиратели са зле информирани за Европа и лесно се подвеждат.