Методи Лалов пред ФАКТИ: Пеевски е политическият син на Доган, а Доган е баща на политическата корупцияДПС изпрати писма до останалите политически партии в парламента - без „Възраждане”, във връзка с втория мандат и чакат до края на деня днес отговори. Нови избори, кабинет с втория или третия мандат? Какво се случва на политическата сцена… Пред ФАКТИ говори юристът и общественик Методи Лалов.
- Г-н Лалов, с какво олицетворявате думата „политика“ в България в момента?
- В момента, за съжаление, не олицетворявам тази дума с решения на хора в полза на обществото. В политиката виждаме лични дразги, недопустимо поведение – арогантно, обидно. Политическите сили в момента са оплетени само в личните си отношения. През годините, особено последните, политическите лидери изрекоха изключително тежки думи едни към други. Така е абсолютно невъзможно да се прави политика и да има допирни точки. Публичното говорене в моменти се свежда до очерняне на политическия опонент и превръщането му във враг.
Това доведе дотам, че тези хора да не могат да се гледат.
Кой да прави политика… Понякога е ценно в политиката да знаем кой говори, кой прави нещо предвид неговото минало поведение, за да приемем дали можем да му гласуваме доверие. Но днес това говорене надхвърли нормалните граници и вижте докъде го доведохме. В момента сме в абсолютна невъзможност нито една политическа сила от парламентарно представените да има каквото и да е било общо с някоя друга, тъй като всеки се е отрекъл другия по всички възможни теми.
- Къде в цялата тази работа остава държавата, къде остава България?
- Политиците това не ги интересува. Политическите партии се свиха след последните избори до най-твърдите си ядра. Тези най-твърди ядра произвеждат едни и същи политически представители и тясното им обкръжение.
И после тези лидери и тясното има обкръжение започват да мислят за собственото си оцеляване.
Те винаги са в парламента, те винаги са във властта, те винаги ще наредят близките си на добри държавни длъжности и за тях опасност няма. Не правят политика, за да се стигне до някакви решения. Защо не говорим за здравеопазване, не говорим за образование, не говорим за адекватно повишаване на доходите, не говорим за защита на правата на гражданите. Чуваме само за лични нападки.
- Пеевски или Доган – какъв е изборът на депесарите…
- Този избор - както казват и самите депесари, е невъзможен. Пеевски е политическият син на Доган, а Доган - по неговите думи, е баща на политическата корупция у нас. Този човек ни разказваше за обръчите от фирми около ДПС…
- И кой разпределя порциите…
- Точно така. В крайна сметка Доган чрез неговото продължение Пеевски, когото той създаде, когото издигна за съпредседател, макар после очевидно и да съжали, за да сложи и друг съпредседател в партията в лицето на Джевджет Чакъров, когото нарече феномен, когото остави месеци наред като председател и на парламентарната група на ДПС да дерибейства, създаде конфликт.
Пеевски дерибейства, защото той това прави - обидно мачка и опонентите, и близките.
И ето до какъв избор стигнахме. Ако Пеевски загуби от Доган, отново ще имаме същата корупция. Ако Пеевски надделее над Доган, ще имам отново същите зависимости. Тук няма печеливши. Но е ясно, че избирателите, активистите, симпатизантите на ДПС са поставени в такива зависимости по места, че са принудени да слугуват, но без да могат да отхвърлят зависимостите.
- През каква метаморфоза преминава ПП-ДБ, за да кажат, че могат да водят разговори с „Възраждане“. Някак третият мандат се превръща във фиксидея, която прилича на панацея и ще излекува България?
- Връщам се в началото на разговора, че тези хора просто се чудят как да оцелеят. Те не действат принципно. Както преди „сглобката“, по време на „сглобката“, така и сега те не действат принципно. Ако изпълняваха публичните си заявки и не ги сменяха често, сега нямаше да им се наложи да се чудят как да оцелеят, как да се докопат до властта. Нали чувахме в предишните парламенти как ни говореха, че трябва да има стабилност в страната и те трябва да останат в парламента и да работят. Нека си спомним и времето, когато бяха извън парламента. От „Демократична България“ тогава ни казваха, че в какъвто и да е изборен цикъл да влезем, това е винаги по-добро отколкото спокойствието на корупцията. А сега се чудят какво да правят. Имахме модел „Доган-сараи“, след това имахме модел „Борисов“, после изоставихме модела „Борисов“, за да говорим за модела „Пеевски“. Доган и Борисов са политици от десетилетия, а Пеевски се роди като политик в последните години, но при всички случаи той е по-малкото зло в политиката. До преди няколко години Пеевски бе в корпоративния свят, във външния сектор. Наряза много бизнеси, защото не съм чул да има около Пеевски бизнес, който той е създал, развил и да просперира. Той реже бизнеси.
Очевидно ще направи същото и с ДПС, защото третира партията като политическа корпорация.
ПП-ДБ са в изключително тежка ситуация и просто се борят да оцелеят. И това е така заради отмятането си от предишни заявки. Те ще понесат още повече щети, защото Кирил Петков и Христо Иванов израснаха на политическата сцена със заявката за преборване на модела „Борисов“, на „сарайския“ модел, че Борисов е за затвора. Дори Кирил Петков опита това доста неадекватно и го направи мъченик. Нали Петков казваше, че министрите в „сглобката“ са на ПП-ДБ, а след това се оказа – когато започнаха да се разкриват безобразия, че част от министрите не били на ПП-ДБ и започнаха да се отричат от тях. И го докараха така до днес, че да ни предлагат някакви „технически правителства“.
- Това ми е и следващият въпрос. ПП не приема предложението на ДСБ за „технически кабинет“. Изобщо ПП без ДБ какво е…
- Очевидно изникват вече и вътрешно коалиционни различия. Това са нещата, за които говорих. В ПП-ДБ няма разписани и изградени механизми, приети от органите на съответните партии и коалиции, които да взимат решения и да защитават думите си с аргументи.
Виждаме сега, че всеки играе за своята черга.
ПП се обявиха за опозиция, ДСБ го играят с „техническо правителство“, а „Да, България“ са нещо, което е по средата. Мисля, че така няма да могат да го докарат до никъде. Те не говорят в синхрон. Принципно, няма проблем да има различия, но за тези различия трябва да има механизми за тяхното преодоляване. ПП-ДБ прилича на едно семейство, в което всеки живее за себе си, не споделя общи ценности и не намира механизъм за решаване на проблеми.
В един момент това семейство ще се разпадне.
За да не се случва това сега, ПП-ДБ ги обединява единствено този политически келепир. ПП-ДБ говориха как ще раздраждат модела „Борисов“, а му пристанаха. От десетилетия Борисов, Пеевски и Доган изграждат ГЕРБ и ДПС като клиентски организации. С тях не могат да бъдат извършени промени в полза на обществото. Предупреждавали сме ги хората, които поне заявяваме, че принадлежим към демократичната общност, че Борисов и Пеевски ще разрешат реформи дотам, докъдето те са безопасни за тях, а това означава дотам, че да не може да бъде съществено променена обществено-политическата среда и корупцията да продължи да е главен модел.
- Опцията кабинет с втория или третия мандат колко е обозрима…
- Не мога да гадая, защото заради тази безпринципност не можем да съдим по някакви факти, от които да направим изводи. А изводи се правят върху факти. Сега имаме поведение на хора, които не държат на думата си, така че трудно може да направим прогнози. Струва ми се, че няма да има възможност да се направи кабинета с третия мандат. Отново ни се пуска темата с геополитическия избор. Манол Пейков пуска постове по тази тема, че геополитическият избор на България е дали да гледаме на Изток, или да сме обърнати към северно-атлантическите ни партньори, но да живеем в корумпирано общесдтво. И някак ни се налага тезата, че е по-добре да живеем в корумпирано общество, но да не сме обърнати към Русия. Но аз знам, че там, където има корупция, интересите на държавата - и във вътрешнополитически и в геополитически план, не са защитени.
Корумпираният ще продаде държавата и във вътрешнополитически и във външнополитически план.
Извинете, ГЕРБ ли е евроатлантическа партия!? Борисов и Пеевски ли са евроатлантици... Борисов по времето на когото беше построен „Турски поток“, който е една от основните причини да започне войната в Украйна, защото Путин вече разполагаше с алтернативно трасе за пренос на газ извън Украйна. Проблемът е, че всичко това, което се случва - и корупцията, и геополитическото ни лавиране, става пред очите на нашите европейски и американски партньори. Корупцията, продажничеството на Борисов и на Пеевски е очевидно. Пеевски е признат, че е корумпиран, че е опасен за демокрацията в САЩ и това е причината да бъде включен в списъка „Магнитски“.
- Но с него се срещат посланици…
- Ето това е проблемът, че нито един чужд посланик или политически представител не показа нетърпимост, не показа и не даде заявка, че с такива хора няма да влиза в партньорски отношения. Някой ще каже: „Да, ама това са вътрешни проблеми и няма ние да ви ги оправяме чужденците…“ Вие не ни ги оправяйте, но уважаеми партньори не ни пречете ние да си ги оправим, не ги легитимирайте, не приемайте Борисов, Пеевски, Гешев, Цацаров и др. по разни форуми, не им давайте награди, защото така те се противопоставят на обществото ни. Те казват: „Какво ни критикувате, след като получаваме международно признание“. Това е абсурд.
- България от какво има нужда?
- От едни праволинейни доста обикновени и решителни политици, които, когато дадат думи и кажат нещо, това нещо да се спазва. Да, обстоятелствата в живота, в обществото, в политиката се променят. Политиката не е някаква замръзнала дейност. Разбира се, тази гъвкавост е търпима до границите на принципите и до дадените категорични заявки. Когато политик иска да промени заявката си, се явява отново на избори. Но изрича новите си заявки преди изборите. От такива заявки все повече има нужда българската политика. Има нужда и от писани споразумения предварително, които да са разписани с подробни и ясни механизми за вземане на решение и контрол. Подписани публично, обявени, ако трябва даже и заверени при нотариус и прочие, за да не се отмятат после от подписите си, че били фалшиви. Нали в последните дни чуваме за ДПС и писмата до посолствата. Ето от това имаме нужда – от принципни хора, защото иначе няма да мръднем и йота напред. В невероятна криза сме.