Разбирането на плановете на Русия да обнови военната си техника и способности - и дълбоките предизвикателства, пред които е изправена при това - е от решаващо значение за оценката на краткосрочните и дългосрочните заплахи, които Русия ще продължи да представлява за Украйна, САЩ, НАТО и техните съюзници, пише екип от експерти за "Чатъм хаус".
Повече от две години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна разбирането на перспективите за възстановяване на руската военна мощ е от решаващо значение за прогнозиране на способността на Кремъл да продължи да води войната или дори да ескалира военните действия.
Войната на Москва срещу Украйна изясни степента на военния капацитет на Русия и способността на руските въоръжени сили да поддържат продължителни военни действия с висока интензивност. Въпреки високите темпове на изчерпване в много области и унищожаването на значителни части от сухопътните сили, руските въоръжени сили бързо се възстановяват и продължават да представляват значителна заплаха за САЩ, НАТО и техните съюзници.
Разгледана във всички области, руската армия остава сила, способна да се противопостави на равностойни и почти равностойни конкуренти. Пълната незаинтересованост към загубите ги прави опасен противник дори за по-напреднали в технологично отношение противници като САЩ.
Следователно въпросът колко бързо и колко добре Русия може да възстанови въоръжените си сили е жизненоважен за разбирането на бъдещата среда на заплаха в средносрочен план - това може да се определи като времевата рамка на следващия кръг от Държавната програма за въоръжение на Русия (GPV) след 2027 г. въпреки че точните подробности и продължителността на GPV след 2027 г. все още предстои да бъдат определени.
Текущите изследвания на руската армия трябва да включват дешифриране на настоящи и бъдещи тенденции, засягащи или потенциално засягащи възстановяването на руските сили по отношение на жива сила, структура на силите, командване и контрол. Това изследване се съсредоточава върху предизвикателствата и възможностите, пред които е изправена Русия във връзка с доставката на военна техника и платформи.
Сложността на ситуацията се усложнява допълнително от няколко основни фактора: нестабилният характер на руските операции в Украйна; Очакванията на западната политика по отношение на потенциално мирно споразумение; въпроси относно устойчивостта на международната подкрепа и военната помощ за Украйна; и въздействието на международните санкции върху руската отбранителна индустрия. Това обаче не е изчерпателен списък.
Този изследователски документ предоставя средносрочна оценка на продължаващото възстановяване на силите на Русия и на нейните усилия за попълване или модернизиране на военно оборудване. Документът разглежда обхвата, мащаба и успехите на този процес от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., както и предизвикателствата и неуспехите, с които Русия се сблъсква до момента.
Намерението на това изследване е да помогне на западните политици и военни плановици да разберат как Русия се стреми да адаптира или развие въоръжените си сили в средносрочен план, дали може да успее и особено в кои области и сектори ще продължи да бъде реална заплаха за Украйна, както и на САЩ и техните съюзници.
Въпреки сериозните загуби на бойното поле и грешките през последните две години, руската армия доказа, че е способна да поддържа значителен натиск от тактическо до оперативно ниво по голяма част от фронтовата линия. Руските сили изглеждат способни да поемат загубите на личен състав и да запушат дупки в линията с новобранци. В същото време руското върховно командване предприема широкомащабни реформи, насочени към увеличаване на конвенционалните военни способности в дългосрочен план. Продължаването на войната в Украйна обаче ще ограничи способността на Русия да приложи и интегрира тези реформи.
От всички военни служби на Русия, нейните сухопътни сили са най-сериозно ангажирани във войната. Те са с най-големи загуби в личен състав и техника. В резултат на това способността им да се регенерират ще зависи в още по-голяма степен от това как и кога ще приключи руско-украинската война, отколкото е вероятно за други служби. Въпреки че набирането на много доброволци подобри ситуацията, загубите на оборудване изглеждат по-трудни за поддържане. Подмяната на оборудването с достатъчен обем и скорост ще бъде предизвикателство и Русия ще се бори да провежда ефективно комбинирани въоръжени операции извън ниво рота. Въпреки това армията е подобрила възможностите си за разузнаване, прецизно насочване и динамично насочване.
Що се отнася до военновъздушните сили, наличните ресурси за рекапитализация и регенерация на самолетите и оръжията на Въздушно-космическите сили (VKS) ще бъдат ограничени от спешното търсене на широкомащабно производство на оборудване в други области за подкрепа на продължаващата война срещу Украйна. Следователно, в обозримо бъдеще, най-големите заплахи за НАТО от Русия във въздушната област вероятно ще останат - както и сега - многобройните, смъртоносни и многослойни ракетни системи (SAM) на Русия, заедно с нарастващия брой на ударен арсенал с голям обсег на действие.
Въпреки че руските военноморски сили претърпяха неудобни загуби от ръцете на украинските сили в Черно море, ВМС на Руската федерация (RFN) остават по-мощни, отколкото понякога се предполага. С две важни изключения, повечето от военноморските постижения на Украйна срещу Русия са включвали атаки срещу много стари или ограничени кораби. RFN обаче не е загубила нищо от своите бойни способности в океански вода. Украинският успех в морето е впечатляващ, но това не трябва да скрива факта, че възможностите на Русия за глобално прожектиране на мощ са ненамаляващи.
Русия отдавна се стреми към асиметрични способности, които са от решаващо значение за визията за модерна, ориентирана към информацията война - включваща кибер инструменти, информационна и електронна война, безпилотни и автономни системи, противокосмически операции, усъвършенствани анализи на данни и изкуствен интелект. От началото на пълномащабната война с Украйна през 2022 г. руските възможности в тези области бяха тествани - разкривайки области на продължаваща сила, но също така и точки на слабост, деградация и бъдеща несигурност. За да намали жизнеспособността на асиметричния подход на Русия в дългосрочен план, Западът трябва да следва политика и стратегия за по-нататъшно влошаване на руския технологичен капацитет и подкопаване на информационната стратегия на Кремъл както в Русия, така и в чужбина.
Международните целенасочени санкции и изискванията на конфликта сериозно засегнаха руския военно-промишлен комплекс (ОПК). Сегашната ситуация е неустойчива за Русия: военната индустрия на страната се насочва към период на упадък и стагнация на иновациите и трябва да опрости производството, за да се справи. Това ще се отрази върху способността на руските сили да рекапитализират военната техника и да модернизират, както и скоростта, с която са в състояние да направят това. Въпреки горните проблеми, западните военни плановици трябва да помнят, че ОПК вероятно ще продължи с производството на "достатъчно добри" системи, които ще останат значителна заплаха за Украйна, както и за НАТО и неговите съюзници. Това важи особено за противопоставящите се и асиметрични руски способности, които все още не са използвани във войната срещу Украйна.
Упадъкът на ОПК все повече ще ограничи способността на Русия да се противопоставя симетрично на западните страни и НАТО в конвенционална и стратегическа конкуренция, особено след като технологиите стават още по-важен елемент от националната мощ. Използването на по-строги и разширени санкции ще бъде най-добрият инструмент за западните военни и техните съюзници да "изпреварят технологично" Москва и да притъпят способността на Русия да се конкурира във военно и геополитическо отношение.
В крайна сметка единственият най-значим фактор, който може да навреди на способността на Русия да възстанови своята армия през следващите години, ще бъде продължаващата подкрепа на Запада за Украйна. Западните страни трябва да продължат да работят заедно, за да осигурят на Украйна оръжие, боеприпаси, финансова подкрепа и помощ за бежанци, както и да покажат морална солидарност с украинските военни усилия. Отказът от победа на Русия и принуждаването ѝ да продължи в дълга борба на изтощение допълнително ще влоши всички елементи на нейния капацитет за водене на война.
Точно както войната в Украйна подчерта както слабостите, така и устойчивостта на руската армия, уроците за Запада са също толкова смесени. Признаците за руска уязвимост не дават основания за самодоволство на Запада - но сочат значението на намаляването на капацитета на Русия за водене на война чрез изтощение. Преди всичко продължаващата подкрепа на Запада за Украйна ще остане от решаващо значение.
Русия остава в състояние едновременно да продължи да преследва военните си цели и да извършва военновременни адаптации на своята командна структура. С различна степен на успех Кремъл успя бързо да мобилизира резервисти, да наеме частни военни компании, да поддържа военно-промишленото производство за основни системи и да милитаризира силно общественото информационно пространство в подкрепа на войната.
По отношение на командната структура, разделянето на Западния военен окръг на Московски и Ленинградски окръг през март 2024 г. също е показателно. Сега Москва се връща към своята "зона на комфорт", а именно командните структури от съветската епоха на европейския театър. Новият Московски военен окръг ще се занимава изключително с Украйна, Беларус и Калининград, които неизбежно ще бъдат пряко засегнати със САЩ и НАТО в балтийския театър, както и на източния фланг на Алианса.
Скоростта на прилагане и ефективността на продължаващите реформи в командната структура обаче остава да се видят. Те отчасти ще зависят от ефективността или не на новия министър на отбраната Андрей Белоусов, назначен през май 2024 г. По същия начин не е известно дали руските въоръжени сили могат да бъдат "обучаваща се организация", способна да приложи истински промени, независимо дали са структурни или културни.
В допълнение към военновременните адаптации в командната структура, военната индустрия показа устойчивост в способността си да доставя военно оборудване и оборудване във войната срещу Украйна.
Руските въоръжени сили остават реална заплаха за НАТО и неговите съюзници. В Украйна руската армия показа, че може да поеме загубите и да поддържа тактико-оперативна надеждност въпреки стратегическите провали. Руските сили могат да разчитат на подобрени разузнавателни огневи и ударни комплекси, оборудвани с огромен арсенал от прецизни боеприпаси с голям обсег, както и на по-големи количества подобрени безпилотни летателни апарати (БЛА). Руските ударни и противовъздушни боеприпаси с голям обсег, съчетани с многопластови системи за противовъздушна отбрана, представляват най-голямата конвенционална заплаха за НАТО.
Въздушнокосмическите сили (VKS) и Военноморските сили на Руската федерация (RFN) остават критични части от ядрените и конвенционалните стратегически сили за възпиране, като потенциално държат активи на НАТО в риск от унищожаване. И накрая, асиметрични способности - особено използването на кибер и информационна война; електронна война за операции срещу UAV и контра-точно направлявани боеприпаси; и базирани в космоса средства - все още са в състояние да компенсират конвенционалното превъзходство на НАТО и САЩ.
Перспективите на Русия да възстанови военната си машина остават смесени както по отношение на скорост, така и по отношение на ефективност. И все пак, докато войната срещу Украйна продължава и независимо от дълбочината на възстановяването на военната мощ на Русия, настоящото ръководство на Кремъл ще остане заплаха за европейската и трансатлантическата сигурност, както и стратегически конкурент на НАТО и неговите съюзници.
Анализът на ядрената декларативна политика на Москва предполага, че ако Русия претърпи достатъчно тежка деградация на своята конвенционална военна мощ, така че ръководството да сметне съществуването на руската държава за застрашено, това ще създаде условия, при които Русия може да обмисли използването на ядрени оръжия. Тази възможност обаче остава далечна, особено докато въздушните оръжия на Русия и нейните военноморски сили отвъд Черно море остават относително непокътнати.
Освен това Русия ще продължи да използва своя инструментариум от асиметрични способности и двусмислени подпрагови тактики. Тези инструменти вече не трябва да се анализират като част от "сива зона" или "хибридна" гама от мерки, насочени към заличаване на границата между война и мир. Те са фундаментално част от продължаващата война с нисък интензитет на Русия срещу западните интереси.
Продължаващите оценки на руската военна реформа и на текущото възстановяване на оборудването са жизненоважни за разбирането в кои сектори Москва все още представлява заплаха за интересите на Запада. Такива оценки ще бъдат от съществено значение за САЩ и НАТО по отношение на запазването както на технологично, така и на общо възпиращо предимство срещу Кремъл.