Наближава денят, в който всичко ще свърши и глупостите, които ни се налагаше да слушаме и гледаме по телевизии, радия и други рязко ще приключат. Масовата халюцинация наричана медийна среда ще изтрезнее. Прогнозирам, че това ще стане за по-малко от денонощие.
Просто една сутрин ще се събудите и ще разберете, че целия медиен небосклон е осеян от старите звезди, но светещи с ярък и напълно противоположен блясък. Всъщност, всичко това е описано от Оруел в 1984. Там говорителите бяха усвоили паткоречта и бяха способни в движение, без да губят и секунда да променят смисъла на казваното от тях на 180 градуса. Тайната при говорителите на Оруел се криеше в способността напълно да изключват мозъка от говорния апарат. Сега е същото, но някак завоалирано в ококорено учудване.
Наближава денят, в който либералната вавилонска кула ще се срути под тежестта на собствената си непригодност. В последните дни на либералапокалипсиса ще се нагледаме на двойно уплашени журналисти. От една страна уплашени от отмъстителността на умиращата глупост наречена съвременно общество и от друга от невъзможността да запазят статусът си на уютени и добре платени рупори на опорни точки в новата действителност.
Ще видим как доскоро ококорените журналисти ще се завъртят като дервиши и в рамките на два слънчеви изгрева ще променят напълно светоусещанията си. Ще се надпреварват да изобличават откровените малоумници, на които до вчера са се възхищавали и са текли по подовете на студиата. Ще се дистанцират от собственото си вчера. Ще видим и как искат главите на разни врагове, доскорошни покровители. Ще видим как от прохладните си студия ще набелязват лошите хора, лошите практики и лошите решения. Ще станат зли и непоколебими търсачи на правдата. Само стойте и гледайте.
Помнете, че този преход няма да е в резултат на осъзнаване. Заради оцеляването е. Защото журналейките знаят, че ако не обърнат палачинката и не престанат да се държат като алцхаймери на заплата новото нормално (което искрено се надявам да бъде по-нормално от сегашното) ще ги разкара и на тяхно място ще дойдат други. Пресни-пресни и готови да се подписват срещу високите си заплати.
Но този настъпващ преход е много деликатна материя. Никой не свежда опорка кога точно ще настъпи. Всеки журналист ще трябва да се оправя сам и да разчита на собствените си сетива. Ако реши да дойде в съзнание по-рано от точния момент ще бъде изтрит от игралното поле. Нещо като партизанин излязъл в планината месец преди Трети украински фронт да влезе в България. Тогава вероятността да бъде уловен, обесен или просто застрелян е голяма. Точния момент да станеш партизанин и да оцелееш, но и да имаш летящ старт в новия строй е 08.09.1944г.
Затова обслужващата журналисти са напрегнати. Дишат внимателно кога ще настъпи техния безопасен осми септември. Знаят, че ако го пропуснат дори с ден отиват по дяволите. Подранят ли ще им се случи същото.