Отидете към основна версия

6 156 68

Кой ще натисне спусъка?

  • кеворк кеворкян-
  • политика-
  • сащ

Превръща ли се политиката в паранормално явление?

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Байдън все още не е безспорният шампион в ръсенето на недомислици, често и на откровени глупости. Но пък пръстът му е най-близо до спусъка – и, както е подвластен на фиксации, като нищо може и да го натисне.

Това коментира във "Фейсбук" Кеворк Кеворкян.

Фаталният изстрел може да дойде от него. Никой обаче не говори за това. Разбираемо е – стрелецът, поне в това си състояние, е голям срам за велика Америка. Тя има за Господар човек, който управлява от някакъв долап на Страховете.

Байдън е на път да надмине Буш-младши. За него Дейвид Летърман веднъж беше казал: „Президентът Буш заяви, че не се нуждаел от одобрението на ООН, за да води войни, а аз си помислих: Е, добре, той не се нуждаеше и от одобрението на американските гласоподаватели, за да стане президент”.

Тези думи не се нуждаят от пояснение, но все пак да напомня, какво сподели великият американски писател Гор Видал във „Всяка неделя“. Питах го, дали не критикува прекалено остро страната си. „Критиката ми по-скоро е насочена срещу хунтата, както я наричам аз, групировката, кланът, който узурпира страната ми през ноември 2000 година – отвърна Видал. - Един мой братовчед, Ал Гор, беше избран за президент с мнозинство от 600 000 гласа. Големите американски пари обаче, корпоративна Америка - това не е народът на Америка, решиха Буш да стане президент. Така че, чрез един пуч, Буш се възцари на президентското кресло, а губещият отпадна в небитието…“ /край на цитата/.

За разлика от Байдън, който със закъснение схваща, какво казва, Буш поне разбираше нелепостите, които произвеждаше и понякога дори ги признаваше. Веднъж дори поиска прошка от американците: „Аз наистина допускам много грешки. Но нали обичам Америка и нали нашата армия е най-силната на света!” По-късно стана ясно,че американската армия съвсем не е най-силната, но поне към онзи момент това минаваше за вярно. Толкова победоносни войни, а всеки ден 22 души, военни ветерани, се самоубиваха, по един долу-горе на всеки час от годината – такава поне беше статистиката към 2010 година.

Буш трябваше да го обесят 10 пъти с бесилката на Саддам Хюсеин заради измислената война в Ирак. Той излязъл за малко от едно многочасово заседание на Комитета на началник-щабовете, на което ожесточено спорили дали да нападнат Ирак и когато се върнал от тоалетната дочул наполовина някаква фраза, сторило му се, че генералите са се обединили около идеята да започнат военни действия, и наредил: „Добре, започваме!“ И почнал войната. А генералите говорели за съвсем друго, но той не ги разбрал.

Има любопитни подробности в книгата на Буш „Да изпълняваш дълг”, които го представят като човек, който може да предизвика и симпатия. В началото на 80-те години, в Мидланд, той се присъединява към едно мъжко общество за изучаване на Библията. И тогава казва: „Със смирение разбрах, че Бог е изпратил Своя Син да умре за грешник като мен”. Това може да мине и като чувство за хумор, малко необичайно наистина.

Друг път обаче се представя като истински гамен: на възпоменателна служба за убити полицаи в Далас, той безгрижно танцува – и с неприличното си поведение сякаш иска да ни внуши, какъв шут управлява велика Америка.

Обама пък нареди да го снимат, докато, заедно с Хилари Клинтън, наблюдаваше на живо екзекуцията на Осама Бин Ладен. Що за неприличие е това? Тия хора сякаш не управляват света, а са само едни прости зрители на екшъни.

От спомените на бившия шеф на ЦРУ Панета научихме, че Обама често повтарял, че „докато Буш преследваше несъществуващи оръжия за масово поражение в Ирак, сме изтървали от поглед онези, които действително бяха атакували „Съединените щати“.

Буш беше и в София – и тук не пропусна да демонстрира прословутата си безтактност: по време на съвместната му пресконференция с президента Първанов, на два пъти подхвърли, че с нетърпение очаква обяда. Нарече Първанов „Джорджи“, а пък Станишев - „Господин Чистачът”. Никой не разбра, каква е причината за това. Пак добре, че не го нарече „Мистър Мускул“ – това е препарат за отпушване на канали. Освен това, обеща да намери работа на студента Станко от Благоевград – сетне обаче никой не си направи труда да провери, дали е спазил обещанието си.

Имаше времена, когато в София идваха и Буш, и Путин. Днес ние сме се свили в ролята на мъника, който е търпян някак от „Големите“, примирили сме се с тази роля. Никой не ни взема на сериозно, след като не сме в състояние да отпушим дори собствения си канал. Но все още успяваме да запазим услужливостта си, понеже сме наясно, че само тя ни е останала. Ето и сега – както съобщи една телевизия, нашите политици „светкавично реагирали“ след покушението срещу Тръмп – с изявления, разбира се. От Сикрет сървис, която действаше далеч по-мудно, биха могли да ги ангажират с някаква роля в Белия дом, в обслужването те са направо безподобни.

Ноам Чомски, когото наричат „Съвестта на Америка“, остави едно ценно свидетелство във „Всяка неделя“ - за фанатизма на Буш: „В съвременния свят САЩ са най-фундаменталистката в религиозно отношение страна. Около 40% от населението ѝ вярва, че е преживяло прераждане, 40% от хората вярват, че им се е явил Христос. Президентът е, или поне се представя, за религиозен фанатик, който едва ли не има пряка телефонна връзка с Господ и получава разпореждания от него. Вече се носят твърдения от официозните издания във Вашингтон, че канцеларията на Белия дом се притеснява, че Буш може да излезе от контрол. Че обикаля из кабинетите и говори за Божията воля, за мисията, която му е възложил. Представете си, че този човек може да натисне бутона...“ /край на цитата/.

Припомням тези думи на Чомски, защото от тях става ясно, че общуването с призраци не е привилегия единствено на Байдън – той пък веднъж опита да се ръкува с празното пространство пред него, а тия дни представи Путин на срещата на върха на НАТО..

И още думи от Гор Видал: „По инициатива на Буш беше приет и „Закона за патриотизма“, който на практика отменя много от гражданските свободи и то без дебат. През 1933 година, при пожара в Райхстага, Хитлер издава документ, който наподобява „Закона за патриотизма“. Не знаем, кой е виновен за 11 септември, казваме, че е Осама бин Ладен. Администрацията обаче се възползва от този случай, за да разгърне една пропагандна кампания, която далеч надминава всичко, което е правил Хитлер. За само един месец 80 процента от американците бяха убедени, че Ирак е виновен за 11 септември и за нападенията във Вашингтон и Ню Йорк… Доколкото разбирам, в Източна Европа сте се устремили към Буш, към неговата позиция. Да, Саддам Хюсеин е лош човек, светът е пълен с лоши хора. Обаче, както ни предупреди на времето президентът Адамс, не е наша работа, на американците, да се сражаваме с лошите хора навсякъде по света. Сега се говори за т.нар. изпреварващо действие. Какво ще кажем, ако Буш някой ден реши, че в България се дава убежище на терористи? Той си запазва правото да ви бомбардира. И не се нуждае от обявяване на война от Конгреса или разрешение от Обединените нации. Това е рецепта не само за тирания, но в този опасен свят, в който живеем, това вещае световна война. Ветеран съм от Втората световна война и не си представях, че ще доживея времето американците да се превърнат в агресор… Непрекъснато се преследват по-слабите страни – вечната война в името на вечния мир. Аз съм описал всички едностранни наши посегателства срещу страни от Втория и Третия свят - около 300 такива случая“ /край на цитата/.

Ал Гор, от когото, както стана дума, Буш открадна 600 хиляди гласа във Флорида с помощта на брат си Джеб Буш, губернатор на щата, веднъж каза: „В Америка политическата воля е възобновим източник“. Звучи впечатляващо, но изобщо не отговаря на истината, особено днес. Особено в случая с Байдън. Сякаш, като цяло, и съпротивителните сили на американците са залинели – иначе сън не би трябвало да ги хваща, докато президентът им общува с призраци. Атентаторът в Бътлър пропусна – но Байдън няма да пропусне, ако натисне спусъка в ядреното куфарче. Трябва да сме смахнати поне колкото него, за да си мислим, че това е фантазия. И да се молим до началото на месец ноември, когато са президентските избори, това да не се случи.

Скорошната публична среща на Байдън с призрака на Путин само задълбочи страховете. Тя не привлече нужното внимание, макар че беше поредното стряскащо доказателство за обсесията на американския президент. Тя е ключ към увреденото му съзнание. Но анализите бяха малко на брой, коментаторите сякаш се свеняха да видят неподправената истина.

Независимо от болестните прояви на Байдън, някои продължават да твърдят, че той бил по-предвидим от Тръмп – Тръмп, който прояви нечовешко самообладание, та чак си искаше обувките, докато стреляха по него.

Да представиш Зеленски като Путин също е нещо извънредно. Това ни подсказва, че Байдън е обсебен – извън всичко останало – и от някакви натрапчиви страхове. Известно е, че те нерядко прерастват в необуздана ярост.

Превръща ли се политиката в паранормално явление?

Поставете оценка:
Оценка 3.7 от 99 гласа.

Свързани новини