ДВ: Имат ли основание аргументите на президента Румен Радев, че Николай Ненчев, предложен от Министерския съвет за временно управляващ българското посолство в Киев, е некомпетентен - или причините да не го одобри са по-скоро други?
Тагарев: В България има утвърдена практика на високи дипломатически позиции да се назначават хора с богат политически опит, какъвто Николай Ненчев несъмнено има и като партиен лидер, и като народен представител, и като министър на отбраната, а и с множеството си международни контакти. Така че той е напълно подходящ за подобно назначение, но изглежда, че въпреки това г-н Радев не го е приел и на служебния кабинет му се е наложило да търси друго решение - да го изпрати като временно управляващ дипломатическата ни мисия в Киев.
ДВ: След като проблемът не е в компетентността му, каква е причината президентът да не го утвърди?
Тагарев: Отношенията между двамата имат предистория, част от която е публично известна. След незаконната анексия на Крим и подкрепата на сепаратистите в Донбас стана не особено желателно за поддръжката на военната ни техника да се работи с руски фирми. И г-н Ненчев в качеството му на министър на отбраната по това време намери друго решение, като възложи на Полша ремонта на изтребителите МиГ-29. Прокуратурата започна разследване - не може да сме сигурни, но в публичното пространство възникна тезата, че разследването е инициирано по сигнал на генерал Радев, тогава командир на ВВС, или на някого от обкръжението му. Факт е обаче, че Румен Радев и сегашният му съветник, а преди главен секретар и служебен министър на отбраната Димитър Стоянов, бяха свидетели на прокуратурата срещу министър Ненчев. Делото се проточи, но в крайна сметка той беше оправдан на всички инстанции. Още по-важното е, че след като вече категорично бяха наложени санкции на Русия, на България отново ѝ се наложи да потърси алтернативен вариант и той отново бе Полша. А намерихме и още един вариант - украинския авиационен ремонтен завод.
ДВ: Дали обаче може да отдадем съпротивата на президента срещу Ненчев само на персоналната им предистория?
Тагарев: Разбира се, и чисто идеологически те стоят на твърде различни позиции - г-н Ненчев е последователен евроатлантик, а г-н Радев, както знаем, има доста особено мнение за това кой е виновен за конфликта в Украйна и как той може да бъде решен.
ДВ: Опитите на президента да води по отношение на Украйна различна политика от тази на правителството не излизат ли извън правомощията му и не заплашва ли такава неконституционна двойственост националната ни сигурност? И може ли да се стигне до импийчмънт, ако различията се задълбочат?
Тагарев: Член 105 от Конституцията казва, че Министерският съвет отговаря за вътрешната и външната политика и респективно за политиката за сигурност и отбрана. И това е императивно - г-н Радев не може да се отклонява от официалната позиция на страната. До скоро различните му виждания бяха предимно за вътрешна употреба, но станаха очевидни и във външнополитическите отношения още при посещението на президента Зеленски у нас, а след това и на няколко международни прояви. Но дали това е достатъчно за импийчмънт - не мога да преценя.
ДВ: Румен Радев влезе в президентството с репутацията на "натовски генерал". Какво остана от нея и как към днешна дата партньорите ни в НАТО гледат на българския президент?
Тагарев: НАТО е съюз на държави членки и той няма някакъв централен орган, който да дава оценки и указания. Но забелязвам, че на запад от Будапеща не канят президента на двустранни посещения, от което може да се направи извода, че не е добре приет от нашите съюзници, поне от основната част от тях.
ДВ: Има ли идеи в НАТО как може да се постигне мир в Украйна, като се запази териториалният суверенитет?
Тагарев: НАТО никога не е бил страна в този конфликт, независимо какво твърди руската пропаганда, но има обща политика за формирането на една по-благоприятна среда за сигурност на своите членове, което зависи от спазването на международните норми и ограничаването на по-преките заплахи. В този смисъл в НАТО има разбирането, че Русия е агресор, а Украйна е жертва и затова трябва да ѝ се помогне в огромните усилия, които полага, за да спре агресора и да деокупира всички територии в международно признатите ѝ граници от 1991 година. Така че въпросът за прекратяването на войната в Украйна преди да е изпълнено това условие не се коментира в НАТО, но в други формати има някакво раздвижване в момента и се обсъжда дали е възможно това да стане и без Русия да се е изтеглила напълно. Тези формати повече ги виждам като опит за психологическо въздействие върху международната общност, тъй като от дълго време Русия пропагандира тезата, че иска мир - и се очаква Украйна по някакъв начин да ѝ отговори. Проблемът тук е, че Владимир Путин ни най-малко не се е отказал от своята главна цел - превземането на Украйна, било то чрез окупация, било чрез установяване на режим в Киев, който е подчинен на Москва. А това е абсолютно неприемливо за украинската страна, така че става дума за изцяло непримирими позиции. Това не пречи да се говори за необходимостта от прекратяване на войната, без да виждам как в близко бъдеще това може да се случи. Засега всяко примирие ще бъде нетрайно и ще даде шанс най-вече на Русия да мобилизира още ресурси, да произведе нови оръжия. Нужно е не примирие, а стабилен мир, който в настоящата ситуация е непостижим.
ДВ: Добре, но реалистично ли е да се очаква, че двустранната ескалация на конфликта може да доведе до изход в полза на Украйна?
Тагарев: Дали войната може да ескалира до победа на Украйна - това зависи от много въпроси: какъв ще е успехът на мобилизацията, която в момента тя провежда, дали ще продължи интензивната помощ и как Украйна ще овладее изтребителната авиация, дали ще отпаднат западните ограничения за използването на далекобойни оръжия за цели на руска територия, каква е ефективността на санкциите…
ДВ: Мислите ли въобще, че е възможна военна победа на Украйна над Русия?
Тагарев: Ние за пълна победа не говорим - няма да има нещо такова като кадъра, който помним, със съветското знаме, развято над Райхстага. Няма такива амбиции, нито възможности. Но все още Украйна има добри шансове да освободи значителна част от окупираните си територии.
ДВ: А как гледате на уверенията на Тръмп, че за един ден ще успее да спре войната?
Тагарев: Тук ще цитирам неговия бивш съветник по националната сигурност Джон Болтън, който съвсем наскоро в едно интервю каза: "This is nuts". Няма никакво обяснение, самият Тръмп няма обяснение, няма как да се случи.
ДВ: Как ще се отрази на НАТО, ако Тръмп с неговите закани срещу държавите, които не си плащат за сигурността, пак спечели президентските избори?
Тагарев: НАТО е създадено преди 75 години по инициатива на САЩ, които и до момента имат водеща роля в него - това обстоятелство не се е променяло никога. През последните години обаче стана ясно, че Европа е имала други приоритети и не е инвестирала достатъчно в сигурност и отбрана. Вече се разбра, че тя трябва да поеме много по-голям дял от отговорността за собствената си сигурност, включително и в икономическата си политика, защото приема, че Русия е агресор, но западноевропейските страни искат да си правят бизнес с нея. И този процес е задвижен, без значение дали ще дойде Тръмп, Камала Харис или някой друг. Който и да е президент на САЩ, не може да направи рязък завой, тъй като там има солидна демокрация, която поддържа баланс на властите. Ако си спомним, Тръмп говореше подобни неща и при предишния си мандат, но в екипа, който създаде, влязоха хора с много сериозна подготовка и мислене, като Джеймс Матис например, и доколкото имаше промени, те бяха плавни и отложени във времето. Защото самият Тръмп има някои наистина странни идеи - беше казал например, че ще накара Тайван да си плаща за сигурността. Ако говори като бизнесмен, може да има някаква логика, но в геополитиката нещата са много по-сложни…
ДВ: По тази бизнес логика значи ли, че ако Китай му плати повече, ще свали защитата? Но да оставим Тайван и да Ви попитам за България - това, че купуваме самолети точно от САЩ, форма ли е на плащане за нашата сигурност?
Тагарев: Във всички случаи е добър знак към Америка. В наш интерес е военната техника да идва от съюзни страни, а дали ще е от САЩ или от Европа - това е второстепенен въпрос. Важното е да търсим най-добрите решения за интеграция на отбранителната ни индустрия.
ДВ: Възможно ли е да имаме някаква друга, самостоятелна доктрина за национална сигурност, а не по линията на НАТО?
Тагарев: Това е въпрос с 30-годишна давност, когато след разпадането на Съветския съюз определени влиятелни политически кръгове, представлявани от БСП, излизаха с тезата за неутралитет, който виждаха като блокиране на интеграционния процес към Европа и НАТО. Това беше същинската им цел, а не постигането на някакъв неутралитет, във всички случаи илюзорен. Така че за други доктрини за национална сигурност може да се мисли най-много като тема на дипломна работа или дисертация.
ДВ: Каква е вероятността след Украйна Путин да нападне и други съседни държави и къде е България в подобна хипотеза?
Тагарев: Вероятността е много голяма. Ако Путин сложи ръка на Украйна и успее да разцепи Запада и единството на НАТО, почти сигурно е, че ще го направи. Затова най-голямата гаранция за нашата сигурност е Украйна да удържи, да освободи окупираните си територии, да се стабилизира икономически и да стане член на ЕС и НАТО.
ДВ: А ако не успее, какъв е лошият сценарий?
Тагарев: Окуражен от победата, Путин вероятно този път би търсил слабо звено в НАТО - хем да е достатъчно слабо, хем достатъчно силно да уязви НАТО. Защото дори минимален успех срещу член на Алианса ще значи разпадането му. Надявам се, че няма да се стигне до там.
Автор: Георги Лозанов