Въпреки някои свои изборни успехи, левите не предизвикват никакво политическо въодушевление, казва Иван Кръстев в интервю за "Ди Цайт". В него той се спира и на политическия радикализъм като нов статусен символ.
„В някои държави като Франция и Великобритания левите успяха да постигнат изненадващи успехи. Но тези победи не предизвикват никакво интелектуално любопитство, никакво политическо въодушевление", казва политологът Иван Кръстев пред „Ди Цайт" по повод тезата, че напоследък десните са „узурпирали" успешно всички важни теми, а на левите или на либералите не им се отдава да генерират някакви завладяващи мисли. Ето и какво обяснение дава Иван Кръстев за този процес:
„Особено крайната десница привличат вниманието с това, че прекрачва определени граници, прокарани в следвоенните времена, с това, че нарушава определени табута. Казват се неща, които по-рано не можеха да бъдат казани. Национализмът, например, вече не е обидна дума. Или пък твърдението, че ЕС не е решението на европейските проблеми - той самият е проблем. Борбата, в която левицата води левите навсякъде - от САЩ до Франция - е дефанзивна. Единствената свързваща идея е да се попречи на крайната десница".
С какво привлича новата десница
Иван Кръстев изтъква пред „Ди Цайт" и разликите между някогашната и днешната десница, която не е просто копие на десните движения от периода между двете световни войни. „Новата десница е наистина нова и нейният отказ да използват нацистките символи е нещо повече от козметика. Тя е антилиберална, може да бъде и антидемократична, но тя не е някакво умалено копие на фашизма - би било грешка всички партии вдясно от християндемократите да се слагат под един знаменател", посочва българският политолог в интервю за Мариам Лау. Той изтъква, че според психолозите никоя травма не оцелява повече от три поколения и това, което се е случило през 1930-те и 1940-те години, за днешните млади хора е много далечно минало. „Тръпката да нарушиш табу, с което вече нищо не те свързва - това обяснява привлекателността на новата десница специално за младите мъже", казва Кръстев.
От това обаче не следва, че 1930-те години непременно ще се повторят, уточнява той и назовава трите основни разлики: „На първо място тогава обществата са били относително млади, а в тях е имало много бивши войници. Освен това те са били хора, преживели война и насилие. На трето място те са от свят, в който цари пълен ред - армията с нейната йерархия и нейните командни вериги - и изведнъж са изправени пред хаоса на следвоенното време, в което старите социални пирамиди вече не важат. Респективно не ни помага да използваме понятията оттогава за актуалната ситуация".
Иван Кръстев дава интервю за ДВСнимка: DW
Постколониален наратив
Българският политолог коментира пред „Ди Цайт" и обвързаностите между днешната десница и днешната левица. „Левицата е въодушевена от Новата десница, която на свой ред дължи идентичността си на въодушевлението към левицата. Има и една интересна обща черта между тях: както крайната десница, така и крайната левица отбелязват успехи с един постколониален наратив. Левицата вижда Европа като колониална сила и затова отправя призиви като „Свободна Газа от германската вина!". За десницата европейците са „местни жители", заплашени от „голямата подмяна". Левицата се сблъсква със затруднение и поради това, че новата десница често се дефинира чрез една силна социална политика. Да вземем например полската „Право и справедливост". Тя управляваше с класическа социалдемократическа политика, намали социалното неравенство, увеличи минималното заплащане и т.н.".
Излиза ли в такъв случай, че врагът на новата десница вече не а левицата, а либералният център, пита Мариам Лау от „Ди Велт". „Това пак е сходство с 1930-те години, когато и за двете крайни тенденции водеща бе борбата срещу републиката. Но има и още един, демографски аспект. Сред гласоподавателите и на десницата, и на левицата има много млади хора, мъжете са по-скоро с десни убеждения, жените - по-скоро с леви. Но за разлика от 1968 година техните гласове не могат да натежат срещу останалите, за да променят нещо действително. Затова все по-голяма част от тях се отвръща от политиката, почиваща на консенсус, и се отдалечава от центъра. Това поколение от една страна е прогресивно, що се отнася до неговите ценности. От друга страна никое следвоенно поколение не е било толкова недоволно от демокрацията."
Избирателите искат ясни алтернативи
Иван Кръстев се съгласява с журналистката от „Ди Цайт", че всичко това произтича от стесняването на пространството за политически решения, предизвикано от все по-голямата правна регламентация в либералните демокрации. „Избирателите трябва да могат да правят разлика. Те искат ясни алтернативи. Поколенията, преживели война, са много внимателни спрямо крайностите. Но хората, които днес са млади, нямат такива травматични преживявания - на тях някогашните самоограничения им изглеждат само като орязване на техните свободи за взимане на решения. Това насочва не само надясно. То по-скоро изглежда на някои избиратели като един вид лабиринт, в който те са попаднали, и се люшкат ту на едната, ту на другата страни. Това е паническо лутане - изход не се намира."