Дори „лумпен-идеалистите”, откровените келепирджии - кариеристи и платените родни пропагандисти от „НПО”на ЛГБТИQ предпочитат да ни „кандърдисват” в писмен вид. Рядко по екран. Но с Олимпиадата прекалиха и МОК и френските „организатори” с лакейството си пред „атлантико-европеизма” на “цивилизационния избор”. Особено с допуска на недоказалите пола си вероятни трансджендърки-боксьорки Имане Хелиф и Ю-Тин Лин. Първата нанесе бомбени удари в стила на „свръхмачото” от миналото в супертежка категория Касиус Клей (Мохамед Али) и за секунди разплака и отказа от игра женствена италианка-олимпийка. Втората „транси” е отново вероятна съперница на българката Светла Каменова. Международната боксова асоциация, предвидливо изключена „геополитически” още през м.г. от МОК потвърди, че двете мъжкарани не са издържали 2 теста за полова идентичност. И в миналото им бе отнемала медали... МОК се оправдава, че двете мъжествени дами имали лични паспорти. Трол шегобиец нокаутира МОК-аджийското чиновничество с лисичия въпрос: ако той аналогично се снабдял с женски паспорт дали може да се пенсионира по-рано като жена и дали ще му признаят за трудов стаж военната служба?
След 70-те години у нас Емил Димитров, Георги Парцалев, проф.Чавдар Драгойчев, литературни критици и пр. бяха кумири, а не преследвани като гейове и бисексуали заради тяхната ориентация. Гордеехме се с постиженията на олимпийките Иванка Христова (гюле) Кръстана Стоева (ски бягане) и ... други ветеранки. Мъжкото им поведение или промискуитет си обяснявахме с надвзети стероиди поради лични и на треньори свръхамбиции, по-нискокачествената ни биохимия в сравнение със суперсекретното производство за целта в САЩ, ГДР, Западна Европа, СССР дори.
Големият български грях са традициите ни, идентични или доста близки до тези на Балканите, Беларус, Русия, Турция, оттеглила се от джендър постановките на Истанбулската конвенция. Народи, етноси и държави, с векове черпили безплатно и в пълен обем от българските култура, писменост, бит. Но сегашната „отечествена” дипломация е сред пионерите на атлантико-евро-джендъризма. Чувал съм, че към края на 80-те години на м.в. отдел „Кадри” уволнява 7-те гейове от МВнР. Които едва ли са досаждали някому, дори от страх да е. В близкото минало и понастоящем в посолствата на САЩ, Франция, Острова, Ниските земи имаха такива дипломати. Мнозина от тях са професионалисти. Но рекордът с българските посланици/чки през 2010-2013 г. (7) е недостижим за сегашните ни 4-5 ЛГБ, в т.ч. може би 1 „И” (т.е. интерсексуален). Нищо против тези хора! Стига да не досаждат на консервативната общественост с груповите си претенции. Че имаше скандални случаи на демонстративно поведение през 1992-95 г. в Италия, по-късно в ООН и САЩ, доловени и използвани подигравателно по адрес на България в местните медии. Мисля, че НАЙ-Големият Брат във Вашингтон все още не си позволява да изпрати ЛГБТИQ-посланик/чка в чужбина. Дори предпочита всички те да са хетерогенно обвързани. Да не повтарям вехти анекдоти, но както много често, родните полит-ратаи отново се изписват за по-големи католици от папата.
Ако и в дипломацията възприемем сегашната френска олимпийска и „МОК-овска практика” в спорта, след поредните предсрочни избори следващата евентуална посолска сглобка би следвало на първо време да определи бройки на трансджендъри сред заместник-министрите. И да постави начало на нови евро-атлантически или атлантико-брюкселски лакейски „висини” и традиции в българската васал-политика и дипломация.
2 август 2024 г. Огнян Гърков