През последните дни в много градове във Великобритания избухнаха безредици, а в събота привърженици на крайнодесни организации се събраха на демонстрации на много места в Англия и Уелс.
Протестите започнаха след смъртта на три малки момичета, които бяха наръгани с нож по време на урок по танци в Саутпорт, Северозападна Англия. Съгласно британския закон полицията първоначално не разкри самоличността на непълнолетния 17-годишен нападател. Това обаче предизвика онлайн дезинформация, че зад нападението стои мигрант мюсюлманин, която доведе до масовите сблъсъци, пише „Ню Йорк Таймс“. По-късно се наложи полицията да разкрие идентичността на нападателя, който се оказа гражданин на Уелс, с родители християни, родом от Руанда.
Кои групи стоят зад размириците?
Няколко крайнодесни групировки са участвали в размириците или са ги насърчавали в социалните мрежи. Дейвид Майлс, виден член на фашистката група "Патриотична алтернатива", е споделил свои снимки в Саутпорт, съобщи „Надежда, не омраза“ (Hope Not Hate) - британска застъпническа група, която води кампании срещу расизма и фашизма пред изданието.
Други крайнодесни организации, включително неонацистката група „Британско движение“, са разпространявали информация за протестите в социалните мрежи.
Демонстрациите привлякоха и хора, свързани с футболното хулиганство, което отдавна се припокрива с националистическите движения във Великобритания, отбеляза „Ню Йорк Таймс“.
Сред всички останали обаче изпъкна Английската лига за защита. Крайнодясното движение, известно с насилствените си протести и антиислямската си и антиимиграционна позиция, е създадено през 2009 г., припомня изданието.
За първи път групата се сформира в Лутън, след като напрежението там се е покачило заради малка група ислямски екстремисти, които скандирали обиди по адрес на британски войници, завръщащи се от Ирак. По това време Лутън вече се свързва с ислямския екстремизъм, тъй като в него живеят малък брой привърженици на "Ал Мухаджирун" - екстремистка група, замесена в бомбените атентати в Лондон през 2005 г.
Сред видните представители на Английската лига за защита е Стивън Яксли-Ленън, който е по-известен с псевдонима си Томи Робинсън. Роден в Лутън, той е бил член на крайнодясната Британска национална партия. Бил е замесен в хулигански прояви на футболни мачове, а през 2010 г. е осъден за това, че е ръководил футболни фенове по време на безредици в Лутън.
В първите години на съществуването на групата регионалните ѝ подразделения провеждат местни демонстрации, включително протести пред джамии, и участват в акции като поставяне на свински глави около мюсюлмански обекти.
През 2013 г. Яксли-Ленън съобщи, че е прекъснал връзките си с организацията. А след спорове за ръководството и вътрешни раздори по-късно групата официално се разпада. Експертите обаче твърдят, че много от нейните поддръжници продължават да са активни чрез други националистически организации със сходни цели и тактики.
В края на 2010 г. Яксли-Ленън придобива известност в международни среди, които споделят антимюсюлманската му позиция, включително в Европа и Съединените щати. Миналата седмица той използва социалните мрежи, включително забранения си преди това профил в социалната платформа „Екс“, който беше възстановен от Илон Мъск, за да популяризира лъжи относно самоличността на нападателя от Саутпорт.
„Дейли мейл“ съобщи, че Робинсън е ръководил дезинформационната кампания, свързана с последните събития от хотел в Кипър. Публикациите му в социалните мрежи, гледани и споделяни от стотици хиляди хора, са пълни с твърдения за "лов на невинни англичани" и антимюсюлманска реторика като "нашите жени не са месо за халал".
Неговият съмишленик Лорънс Фокс също написа в „Екс“, че "това е война" и "от десетилетия британските момичета са изнасилвани от мигранти варвари". Тази публикация е видяна повече от 3 милиона пъти.
Уличен екстремизъм
Според Матю Фелдман, специалист по десния екстремизъм във Великобритания, групата представлява нов етап в крайнодясната британска политика, тъй като за разлика от Националния фронт или Британската национална партия, тя не участва в избори.
"Това е политика на пряко действие, разпространявана и координирана чрез новите медии - от „Фейсбук“ до мобилните телефони и от цифровите филми до „ЮТюб“, пише Фелдман в академично изследване на Английската лига за защита от 2011 г., цитирано от „Ню Йорк Таймс“.
Изглежда, че зад размириците не стои голяма формална организация, а участниците използват социалните мрежи, за да се опитат да наберат съмишленици, коментира „Политико“. Изданието отбелязва, че приложения за комуникация като „Уотсап“ и „Телеграм“ са използвани за организиране на събирания в кратки срокове, докато във „Фейсбук“ са се разпространявали призиви за организиране на конкретни протести.
"Въпреки че много или дори повечето от присъстващите не са част от някоя традиционна крайнодясна организация, те са вдъхновени от крайнодясна дезинформация и се занимават с крайнодясна дейност", отбелязва организацията „Надежда, не омраза“.
"Реформирай Обединеното кралство" - популистката дясна партия, ръководена от Найджъл Фараж - се дистанцира от безредиците и осъди "насилието, наблюдавано през последните няколко дни". Фараж обаче беше критикуван за разпространяването на "конспиративни теории" за нападението в Саутпорт. Преди това той също така е обръщал внимание и е критикувал хотели, в които се настаняват мигранти, които по време на сегашните протести станаха обект на нападение.
Каква е причината за насилието?
Привържениците на крайнодесни движения се възползват от дългогодишното напрежение във връзка с имиграцията, а напоследък и от нарастващия брой мигранти, които влизат незаконно в страната, като прекосяват Ламанша с надуваеми лодки, коментира Асошиейтед прес.
Миграцията беше основен въпрос в предизборната кампания преди парламентарния вот миналия месец, а бившият министър-председател Риши Сунак обеща да спре лодките, като депортира "нелегалните мигранти" по родните им места. Въпреки че настоящият премиер Киър Стармър отмени плановете му, след като спечели убедителна победа, той обеща да намали имиграцията, като работи с други европейски държави и ускори извеждането на неуспелите кандидати за убежище.
Разочарованието на гласоподавателите се подхранва и от политиката на предишното правителство за настаняване на търсещите убежище в хотели, което струваше на британските данъкоплатци 2,5 млрд. британски лири (3,2 млрд. долара) през миналата година. Това се случи и на фона на провали в осигуряването на обществени услуги, докато правителството се бореше да балансира бюджета, отбелязва АП.
Така последното нападение подхрани скритите чувства на недоволство, каза пред агенцията Стефани Алис Бейкър, социоложка в Лондонския градски университет.
"Това са напрежения, които се наблюдават в много страни в момента. Бих включила до известна степен и САЩ, където се появяват чувства на национализъм, усещане, че хората са изоставени, усещане, че се отричат свободите им, че суверенитетът на нацията е застрашен", обясни тя и добави, че "голяма част от това наистина съвпада с нарастването на имиграцията и кризата с разходите за живот".