Като ученик бях запален за изучаването на философия от диалозите на Платон. Особено въздействие ми оказаха диалозите "Федон", "Федър" и "Пир", в които Платон (през устата на своя учител Сократ) аргументира безсмъртието на душата и говори за любовта. Нормално е – мнозина тийнейджъри се питат дали душата ни е безсмъртна и всички ги вълнува любовта. Тогава възприемах като любопитна колоритна подробност това, че Платон възпява любовта като чувството на по-възрастния към по-младия мъж и навсякъде говори за любовта, която е еднополова. Хареса ми речта на Аристофан, който разказва, че в миналото имало три пола – мъже, жени и андрогини (мъжежени), които Зевс разделил на две и затова хората и до ден днешен се търсят, за да възстановят старото единство…
Това пише Деян Николов за "Център Амалипе".
Честно казано нищо от тези великолепни произведения (повтаряни и преповтаряни през следващите столетия и изучавани в школи и университети през всички епохи) не ме е подтикнало да бъда ЛГБТ и едва ли щях да се замисля върху тази им страна, ако не беше приетата от Народното събрание промяна в Закона за предучилищното и училищното образование от 07.08. 2024г.
Ударно, за един ден на първо и второ четене, народните представители защитиха „християнското семейство“ и „традиционните ценности“ като забраниха в училище “извършване на пропаганда, популяризиране и подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи свързани с нетрадиционна хомосексуална ориентация и/или определяне на половата идентичност, различна от биологичната.” Бях шокиран не толкова от това, че заедно Възраждане, БСП и ДПС в партньорство с останалите партии решиха да защитават нещо, което никой не напада – като не могат да направят правителство за пореден път, явно искат да покажат, че все пак ходят на работа (и то каква работа…). Но съм силно притеснен, че Платон и цялата антична философия (до Аврелий Августин) вече трябва да бъдат изхвърлени от учебната програма – каква еднополова любов, какви андрогини/трети пол!!!
Всичко това е сериозна заплаха към християнското семейство и традиционните ценности! Странно е, че дори през Средновековието Платон и Аристотел са били изучавани и са били водещите философи, вместо да бъдат публично заклеймени, а книгите им да бъдат изгорени. Крайно време е българските народни представители да направят това, което „царе, папи ,патриарси“ не са се досетили да сторят през светлите Средни векове.
Извън иронията и сарказма (трудно е да се пише сериозно за законодателния акт от 07.08.2024 г.) искам да подчертая три тревожни тенденции, за които решението от вчера е ясен индикатор:
България и Европа: все по-отдалечаващи се
Проучването на Евробарометър „Дискриминацията в ЕС“ от 2023г. (както и предходното изследване от 2019г.) ясно очертава сериозна разлика между България и Румъния от една страна, и останалите европейски държави по отношение на почти всички нагласи относно „различните“, толерантността и образователните програми. Множество въпроси показват готовността на европейските граждани да приемат/ да не приемат в учебните програми да се разглеждат теми като расизма, Холокоста, ромската история и култура, полът (тази страшна дума „gender“, която европейците предпочитат пред другата дума “sex”) , и ред други.
По всички тези въпроси България и Румъния се очертават като „най-консервативните“ и най-съпротивляващи се на въвеждането такива уроци. Разликата е единствено в това, че тенденциите в двете държави са различни: между 2019 и 2023г. в България се наблюдава леко приближаване към нагласите на другите европейци (макар разликата да остава твърде съществена), а в Румъния – по-скоро има влошаване. Така например 85% от гражданите на ЕС са съгласни в училище да се изучава историята на Холокоста и антисемитизма, докато в България този процент е 61, а в Румъния – едва 52 процента. Средно за ЕС 73% от гражданите са съгласни в училище децата да имат уроци относно ромската култура и история, докато в България тази идея се споделя едва от 48% (45% са против), а в Румъния – 51% приемат възможността.
Всъщност ние сме най-негативни в целия Европейски съюз, макар че при нас има подобрение от 4%, докато при съседите влошаването е от цели 8%. Особено очевидно е различието спрямо възможността в училище да има уроци за сексуалната ориентация. Средно за ЕС 71% са съгласни в училище учениците да говорят и да учат и за това – без да се притесняват, че тези теми биха застрашили традиционните ценности и християнското семейство. В България 34% от гражданите през 2023г. са изразили съгласие срещу 68% несъгласие. В сравнение с 2019г. делът на съгласните е намалял с 4%, а на несъгласните се е увеличил с 8%. Вероятно цялата истерия около т.нар. „Истанбулска конвенция“ е довела до това влошаване на одобрението. Единствено Румъния е още по-консервативна от нас – там съгласните с идеята сексуалната ориентация да се дискутира в училище са 31%, което е намаление с цели 16%в сравнение с 2019г. Несъгласните са 63%, което е увеличение с 16%.
Не е трудно да се прогнозира какви ще бъдат резултатите от следващо проучване, особено относно съгласните да се изучава в училище сексуалната ориентация и роли. Всъщност след 07.08. този въпрос в България изобщо не бива да бъде задаван – вече е противозаконно в училище да има такива уроци…
Решението на Народното Събрание ще повлияе негативно на всички други въпроси, свързани с учебната програма и с толерантността. Убеден съм, че все повече ще са несъгласните в училище да се учи за расизма, Холокоста, приноса на ромите в националната и европейската история и култура…Най-вероятно повечето от народните представители дори не са се замисляли върху това как още повече отдалечават България от средните за ЕС нагласи. Тревожно е, че заедно със съседите от Румъния ние все повече се отдалечаваме от останалите европейци. Дори държави като Унгария, Словакия, Полша, в които също наблюдаваме „консервативна вълна“ не са така далече от средните за ЕС показатели. Дали не сме забравили, че Европейският съюз не е само общ пазар и споделено икономическо пространство, но и споделени ценности?
Ролята на неправителствените организации в образованието
Почти всички са наясно, че решението на Народното Събрание да приеме ударно този закон е пряко свързано със страха от влиянието на неправителствените организации. Това е едно от най-смешните и абсурдните неща около приемането на закона. Всъщност ролята на НПО в България е значително по-маловажна в сравнение с повечето от държавите в западната част на ЕС. Ако в други държави НПО получават сериозно финансиране от съответния държавен бюджет и имат институционализирана роля, вкл. в образованието (на тях е делегирано да организират извънучилищни дейности и ред други), то в България ситуацията е съвсем различна. От години държавният бюджет планира да разпредели 1 млн. лв за проекти на неправителствени организации и все не успява да го направи, поради невъзможността да стартира Съвета за развитие на гражданското общество (тази невъзможност също се дължи на липсата на политическа воля от управляващите). А относно влиянието на неправителствени организации в предучилищното и училищното образование – то е резултат най-вече от усилията на самите организации и готовността на училища и детски градини да приложат иновации в партньорство с организациите. През юли един от народните представители на Възраждане внесе парламентарно питане относно договорите, които структурите на МОН са сключили с неправителствени организации. От отговора на Министър Цоков става видно, че голямата част от НПО работят в сравнително ограничен брой образователни институции. Изключение правят “Амалипе”, “Заедно в час” и няколко други организации, като стойността на договорите в повечето случай е 0 лв. Т.е., организациите в повечето случаи са донори на училищата или нямат финансови отношения с тях.
Важно е да подчертаем, че автономията на училища и ДГ да партнират с граждански сдружения и читалища е ключова възможност, която “отваря” системата за въвеждането на иновативно съдържание и преди всичко на иновативни подходи за работа с учениците и с родителите, както и за допълнително обучение на учителите. Не е случайно, че именно тези училища и ДГ постигат успехи и са склонни към иновации. Много е вероятно след промяната в ЗПУО от 07.08.2024 г. тази автономия да бъде силно редуцирана и училищата/ДГ да имат допълнителни притеснения за подобни партньорства и образователни иновации.
“Колективната лудост” в преследването на “възгледи и идеи”
Знам, че понастоящем е меко казано “странно” да се говори за европейски и демократични ценности и принципи, а правещите го рискуват да изглеждат като “извън настоящия тренд”. Но дори и това само по себе си е много тревожно. Времената, в които се прави законодателство срещу “идеи и възгледи” винаги са били не-демократични. И държавите с такова законодателство също са далеч от демокрацията – Русия, Иран, много държави от “глобалния юг”, наскоро към тях се присъедини и Грузия…
За мен е тревожно, че текстовете, с които бе допълнен ЗПУО, бяха предлагани и отхвърлени поне 3 или 4 пъти от предходните състави на Народното събрание. Сега бяха приети в рамките на един ден, без сериозно публично обсъждане и с интересен политически “консенсус”, при оглушителното мълчание/отсъствие от Пленарната зала на народни представители, определящи се като “про-европейци”. Сякаш политическата класа е обхваната от “колективна лудост” и никой не вижда/не смее експлицитно да изкаже не-демократичния характер на приетите текстове в най-важния образователен закон. Някак странно това изглежда, като тревожното за Германия и Европа десетилетие на 30-те години на XX век. В една от чудесните книги на Георги Бърдаров „Absolvo te“ единият от главните герои д-р Теодор Шпенглер обяснява, че неговият голям грях е мълчанието през най-тревожните събития. Не бива да мълчим, дори когато е вероятно да не бъдем чути и дори когато “идеи и възгледи” могат да ни поставят “извън закона”!