През 40-те години руската църква определя този предател и палач за християнски светец; Сталин нарежда да се направи мащабен игрален филм за него и дори учредява държавен орден на негово име. Гвоздеят на този фалшив мит се забива дотолкова дълбоко в главите на руснаците, че и до днес името на този разбойник се вее като едно от знамената на руския патриотизъм. Мнозина ценят Невски не по-малко от Сталин, а по телевизионния канал "Россия" той дори беше наречен „свещен символ на нацията“. Много символичен символ! Да, наистина, руснакът винаги е живял в робство и благоговейно нарича този, който го управлява, „сюдар“,„господар“.
Но все пак, в днешна Русия, въпреки това, има, макар и немного умни, хора, които определят Александър Невски като вредна определено отрицателна фигура в руската история, като „предател на своя народ“. Историкът Алексей Волович отбелязва: „Почти цялата европейска историческа мисъл се свежда до факта, че „сътрудничеството на Александър с татаро- монголите, неговото предателство към братята Андрей и Ярослав през 1252 г. стават причина за установяването на игото на татаро- монголската Златна орда в Русия. Малцина могат да отрекат, че именно Александър Невски е допринесъл за 240-годишното робство на „великорусите“. Именно той заповяда на народа да се подчини на Златната орда без съпротива, без бой.” По този въпрос, английският историк Джон Фенел споделя подробно мнението си в книгата си “Кризата на средновековната Русия: 1200–1304 г.” За същото пишат прочутите историци Данилевски, Белински, Афанасиев... Любопитно е, че дори в съветската историография Александър Невски е смятан за предател до 40-те години на 20 век. Но тогава другарят Сталин решава друго: нужен му е поне някакъв исторически модел на руски командир, който да победи Хитлер, с когото преди това е имал договор/, и Александър Невски бива назначен – постмортем! - на този славен исторически пост. Така предателят на отечеството става спасител на отечеството. За епохата на Сталин подобни трансформации на черно в бяло съвсем не са били необичайни. Днес, неговият последовател Путин също издига фалшиви герои и се опитва да пренапише руската история.
Но представен от руската митология като“ доблестен и предан защитник на Русия“, Александър Невски всъщност е не просто предател и капитулант, не просто „власовец“ от онази епоха, но и упорит, жесток фанатик, който неведнъж е наводнявал руските градове с кръвта на своите сънародници дръзнали да надигнат глава срещу татарското иго. След като обещава да „откъсне Русия като пръчка“ и по този начин спечелва одобрението на великия хан Бату и етикета за велико царуване, княз Александър се заема упорито за тази работа. И започва като предава родния си брат…
Ще припомним, че Александър Невски е син на княз Ярослав Всеволодович, който царувал по тези земи . Когато хан Бату нахлува в Русия, княз Ярослав съвсем не се съпротивлява на нашествениците, дори започва активно да сътрудничи на нашествениците, изпълнявайки възложените му от тях полицейски функции, да поддържа реда и да събира данъците за татарите от своите бивши поданици.
Нещо повече: в знак, че ще върши предано и честно работата си и никога няма да измени на любимия си Бату, Ярослав Всеволодович дори изпратил сина си Александър / в бъдеще известен с прозвището „Невски“ /, като аманат (заложник) в лагера на хан Бату. Така че Александър бива възпитан не в руски, а в татарски дух, като прекарал част от детството си и цялата си младост при татарите, в Ордата, отгледан от семейството на Хана. Малко хора знаят, че т.н. Свети Александър Невски е бил дотолкова пропит от бита и идеите на татаризма, че дори сам се съгласява да бъде осиновен от хан Бату!
За да съобразят биографията на Невски с битката при Нева, официалните руски и съветски биографи / повечето от тях склонни да лъжат и фалшифицират руската история!/, „състаряват“ княза с десет години, записвайки годината на неговото раждане като 1220. Историческият анализ обаче показва, че в действителност синът на Ярослав Всеволодович Александър е роден през 1230 г. и съответно не може да участва в нито една битка при Нева просто поради младостта си. И вече през 1238 г. той отива да живее в Ордата. И остава там до 1252 година, за което са запазени исторически разкази и хроники от очевидци.
С други думи, в битката при Нева, състояла се през 1240 г., Александър Невски просто не могъл да участва, тогава е дете, само на десет години. По тази причина той не участва в битката при езерото Пейпус през 1242 г. Но няма смисъл да съжаляваме за това, тъй като нито едната, нито другата битка не са били съдбоносни за Русия, както твърдят руските историци. А прочутата битка при река Нева е всъщност… малка схватка с група новопристигнали шведи, които акостират на брега. И в нея са участвали по-малко от триста души - общо от двете страни. Не е известно колко шведски „туристи“ са загинали, но от руска страна, според хронистите, загубите възлизат на двадесет и двама души.
Битката на леда на езерото Пейпус с германците също остава незабелязана от руските хроники от онова време и се споменава само от немски източници, които отбелязват загубата на двадесет и трима рицари - или убити, или паднали през леда в тази „битка“. Нещо повече, интересното е, че тези германци изобщо не са „нападнали Рус“, а просто са преследвали отряд руснаци, бяха нахлули във владенията им за малко плячка, та настигнаха разбойниците- крадци при езерото Пейпус, където се стигнало до тази схватка...
По този начин участието на Александър Невски в тези битки, раздуто като нещо велико, грандиозно, е измислено в по-късни времена, най-вероятно при Екатерина II, която постоянно е поръчвала на руски и немски историци да измислят и фалшифицират историята на Русия. Сред тях е бил и прочутият Карамзин. Въпреки това, честно казано, трябва да се отбележи, че по-късно Александър, който израства и се формира в степта, усвоява всички обичаи на степните хора, техния суверенен дух и безкористно отдаден на татарите през целия си живот, не само събира данък за Ордата и потушава антитатарските протести на руснаците, но също така защитава покрайнините на огромната татаро-монголска империя от западните ѝ съседи. Именно този факт - защитата на Северния улус /район/ на империята на Ордата (каквато всъщност е Русия по това време) е това, което патриотичните руски историци приписват на Александър Невски!
И още една интересна подробност: няколко години след тези събития, някои от руските князе- васали на хан Бату правят съюз, решават да действат в единен фронт срещу татарите. Този таен съюз включвал и брата на Александър Невски, Андрей, който управлявал Ростов на Дон, също княз Даниил Галицки и Ярослав Тверский. Те канят Невски да се присъедини към техния антитатарски съюз, забравили, че той отдавна е престанал да бъде руснак по дух и е станал татарин в Ордата. Невски се съгласил, дал им дума и веднага след това… предал на хан Бату всички, включително собствения си брат.
След това предателство ханът назначил Александър за княз на княжество Владимир и му дал армия - всъщност наказателен отряд, воден от жестокия татарин Мирза Невруй, който пристигнал в руските улуси и започнал да тормози местното население. Много хора били прогонени в робство и много села изгорени; татарите напълно унищожили град Переяславъл... И това продължило години наред. Александър Невски наказвал жестоко всеки опит на неговите сънародници да се освободят от робството, при това проявил една изключителна жестокост - сам организирал масови екзекуции и жестоки изтезания в градовете и селата, завладени от татарите - набивал хора на кол непокорните, изваждаше им очите, отрязвал им носовете!..
И този човек станал почитан руски светец и защитник на Русия!
Неведнъж, със своя отряд, подсилен от татарски войски, Невски отивал да „успокои“ Московия и Новгородска област. Той провел пет „наказателни експедиции“, за да потуши бунтовете на неговите сънародници в Ростов, Ярославл, Суздал и Владимир. Александър Невски буквално залял отечеството си в кръв. Интересно е, че въстанието на руснаците в Новгород било ръководено от неговия син, Василий, който го обявил за предател. А самият Невски потушил това въстание и пленил собствения си син.
Учудващо е, че съветските историци- комунисти, които почитаха Карл Маркс като един от основните стълбове на своята „религия“, предпочетоха да не забелязват думите на основателя за Александър Невски. А самият Карл Маркс го описва като „смесица от татарски майстор-занаятчия, подлизур и върховен крепостник“. Този „спасител на руската земя“, за какъвто го определя официалната историография и църквата, толкова много е „обичал“ руската земя, че от единадесетте години на царуването си почти половината време от живота си е прекарал в монголската Орда, а не в неговия улус, тъй като степният живот и степните обичаи го привличали много повече...
И още нещо:
П.п. Наистина, нашата църква и държава са направили огромна грешка да именуват централният Божи храм на България „Свети Александър Невски“. През Първата световна война, когато „братска“ Русия ни напада и бомбардира, името е сменено – "Св. Св Кирил и Методий“, а после, русофилското продажно крило връща тази обидна нелепост. А ако не имената на Светите братя, храмът ни може да приеме името на българския светец „Св. Иван Рилски“. Но за наш срам, продължаваме да почитаме един руски завоевател- бандит, приел Исляма. Срамно, нали?! Всъщност, в сърцето на столицата ни сме обградени от руски имена: „Московска,“, „Руски“, „Дондуков“, „Граф Игнатиев“, „Гурко“, „Аксаков“, „Алабин“,„Скобелев“ и още много други, а най- високият ни планински връх вместо „Св Иван Рилски“ е „Мусала“ – нещо като Слава на Алаха!.. Да не говоря сега за нашия световен рекорд – 510-те руски и съветски паметници из цялата стана.