От 30 години се връщам редовно в България. Често чувам по улиците - Божка, ти ли си - и след това - позна ли ме? От десетките повтаряния на този въпрос, най-голямо удоволствие ми достави срещата с Доротея Волева.
Ние бяхме съседи на ъгъла на Солунска и Самуил. Тя живееше сама с баща си и с часове гледаше от прозореца на последния етаж минувачите по улицата. Беше миловидно кротко момиче.
Един ден и махнах с ръка и тя дойде при мен. Беше на 14 години, но изглеждаше на по-голяма. Взех я с мен в света на софийските купони. Притежавах Грундиг - 4 писти и съответно вечерите посветени на рокендрола следваха една след друга. Появиха се плочи на Бийтълс, които изместиха Елвис в моите записи и заразиха няколко групи на български китаристи.
През юли 1968 година в София се състоя Световния младежки фестивал, в който "Щурците" и "Бъндараците" свиреха по покривите на Студентския град, наравно с групи дошли от чужбина. Чувството, че това е "размразяването" на тоталитарната система беше всеобщо. Тази духовна еуфория фактически започна с Пражката пролет и приключи на 21 август с "нормализирането" на Чехословакия от "братските армии" на Варшавския пакт.
В тези съдбоносни дни аз тръгнах към границата, а "малката" ми приятелка Доротея вероятно бе тръгнала към първият мъж на живота си - Кирил Маричков. Когато се срещнахме отново, миловидната ми съседка от детските години бе станала хубава жена. Тя ми разказа набързо за премеждията, през които е минала. Неуспешният ѝ опит да стане киноактриса, разводът с Маричков, синът, успял в Рим, и новият ѝ брак с Николай Волев.
Обещахме си да се видим отново, защото ни беше много приятно да си спомняме за романтиката, чистотата и безгрижието, в които израснахме. Доротея удържа на думата си. Покани ме на вечеря у дома си на улица "Кракра" до Докторската градина в София. По-тягостна вечеря от тази не бях изживявал. Виждал бях Николай Волев в Париж на прожекция на неговия цветен вариант на "Козият рог", пред подбрана публика. Когато организаторите го поканиха на сцената да представи филма си, той взе микрофона и каза само едно изречение - Пожелавам ви приятно гледане!
Много ми хареса тази негова конкретност. Казах му я на вечерята докато Доротея тичаше между кухнята и столовата. Лицето на Волев остана неподвижно. Нито дума, нито жест. Ние с Доротея си припомняхме забавни, незабравими случки, преживявания и срещи. Смеехме се като деца. Дори пляскахме с ръце от радост. По едно време станах, благодарих за вечерята и си тръгнах. Повече не срещнах Доротея. Смъртта на Кирил Маричков съвпада с тази на Николай Волев. В тази трагедия, в която думите не стигат, аз прегръщам братски Доротея, жената която познавам от дете, с най-топлите чувства, на които съм способен.