През 1988 г. излиза книгата на Мъри Еделман „Конструиране на политическия спектакъл“. Основната теза в нея е, че политическата реалност е маскирана умишлено от политическия елит, т.е политическият спектакъл, който се случва на сцената пред публиката, е нещо различно от онова, което се случва зад завесите.
Бойко Борисов отново претендира да е главният герой в политическия спектакъл, по силата на аргументите, че първото място му макар и в условията на разпадащата се политическа система му осигурява това право. „ПП-ДБ“ оспорват тази негова заявка опитвайки се да увеличат публиката, която да симпатизира на тяхната роля. В условията на намаляваща избирателна активност и респективно на намаляваща подкрепа за „ПП-ДБ“- публиката е важна, затова и са призивите преговорите са съставяне на правителство да са публични, за да се увеличи публиката. В политическият спектакъл изведнъж един на актьорите, който почти винаги има определяща роля, която подпомага главния актьор се разделя на два актьора (ДПС). Целта на този актьор е отново да стане един, за да възобнови силата на участието си в политическия спектакъл. Това допълнително усложнява сценария на политическия спектакъл. В политическият спектакъл има и нови политически актьори, като „Величие“ и „Меч“ те набират енергия от постния политическите сценарии, които разиграват „ГЕРБ“ и „ПП-ДБ“, опитвайки се да напълнят залата преди представлението с колкото се може повече свои поддръжници. Новият актьори „Меч“ имат същата позиция, която имаха „ПП-ДБ“ когато бяха нови актьори, а тя ще Б. Борисов не е подходящ за главната роля. „Величие“ искат сценария на представлението да бъде написан наново, защото тяхната роля в този сценарии е маргинална (искането за касирането на изборите).
Съществува опасността тези актьори да омръзнат на публиката и тя да започне да намалява, залата да е полупразна или в нея да присъстват само тези, които са финансово мотивирани да гледат един и същи спектакъл няколко пъти.
Този, който иска да е в главната роля сигурно наистина е омръзнал на широката публиката, която не е финансово заинтересува да го наблюдава. Но тази публика иска не просто нов актьор, който да обяви стария за лош, иска актьор, който да представи интересите на публиката в представлението. А не да прави като стария, да защитава само интереса си да е в главната роля.